Живко Колев: Демокрацията е манталитет и традиция
Живко, който през годините печели " Златният Орфей ", " Мелодия на годината ", състезанието на БНР " Пролет ", написа 10 серии за детския филм " Тайните на чичо Астор ", издава сборниците с поезия " Бурята в сърцето ми ", " Забранено за възпитаници ", " Не плачи за мен, България ", режисира и твори какво ли не, на ЧРД-партито за 65 с композитора Асен Драгнев и Верджи. Чаровната дама за него е жена на всички времена - те се преоткриват доста след първата им среща. И двамата са купонджии от класа, макар че в последно време избират по-камерните компании. Сред най-близките им другари през годините са Иван и Валя Славкови, Кристина Димитрова и Иван Тенев, Стефан Димитров и Богдана Карадочева, Наско Сираков и Илияна Раева, Данчо Караджов и жена му, Мишо и Кристина Белчеви...
Живко Колев, който като същински Лъв отпразнува 65 в разгара на лятото, приготвя юбилеен концерт за есента. Мащабното шоу „ Моите незабравими песни “ ще събере на 19 ноември в НДК две дузини от най-големите имена в поп музиката ни. Те ще заловен микрофона за шлагерите си по стихове на юриста, подписал над 1000 текста за развлекателната ни промишленост през последните десетилетия - " Клоунът ", " Ключ от непозната стая ", " Накъдето ми видят очите ", " Големият транспортен съд минава ", " Джалма ", " Да чукна на дърво ", „ Аз съм от Твърдица, ти си от Париж “, " Междучасие ", " Болка от обич ", " Сбогом ", " Бързаш, няма време ", " Партии обичани ", " До финален мирис "... Живко, който е създател и на стотици строфи за частите на „ НЛО “ – както се знае, той е от основателите на паметната групировка – ще пусне на видеостената „ Ех, Канада “ в осъществяване на Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов.
В началото на пътя е композиторът Светозар Русинов, на който студентът в Юридическия факултет на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ свенливо дава тетрадка със стихове. Някъде по това време приятели го канят да избере свободата и да пее с тях из кръчмите на Финландия, само че той остава в родината, с цел да вземе дипломата си, а по-късно – да се посвети на творчество да се впусне в маратона. Бързо се качва по стълбите към огромния триумф, над чийто тържествен вход написа Българска национална телевизия и „ Златният Орфей “. Защото Живко освен прави новогодишния мюзикхол под диригентството на Хачо Бояджиев, само че през 90-те е и съветник на „ Орфея ". И до момента смъква шапка на неговия основател Генко Генов и е безапелационен, че затриването на фестивала е от най-големите неточности от зората на по този начин наречената ни народна власт. Живко не се подава на изкушението да политиканства, само че е безапелационен, че за всичко, което се случва в обществото, сме отговорни единствено ние: „ Ние, които избираме депутатите. Ние, които сочим с пръст по другите и се бием по гърдите. Всички ние, които не се променяме към положително, които не вървим на учебно заведение, които не влизаме в черква, които крадем и убиваме, ние, раболепните и предателите, генетично повредени от дългото си робство и от нечистата си раса “, беше ядосан преди време той пред „ Стандарт “. Защото същинските въпроси за него са „ Накъде отиваме? “ и „ Защо разрешаваме да изчезваме като нация? “. А горчивият извод е „ Някой все ни освобождава - само че в този момент е по-сложно: би трябвало да ни освободят от нас самите “. Колев е уверен, че демокрацията е нрав и традиция, дисциплинираност и доверие - а по тези географски ширини тези понятия и тяхната материализация съвсем липсват. Категоричен е, че до момента в който си играем на цветове и партии, страната и народът ще страдат. За него единствено обединяването прави силата, въпреки че заседналите в постройката, върху чиято фасада свети тази мъдрост, са доста надалеч от философията й. Но макар всички тези размишления и пристрастености, Живко Колев в никакъв случай не е и помислял да напусне вечно България. „ Дъхът на Калифорния от време на време е мразовит “, споделя той в съвсем емигрантска балада. В стиховете му има въздържан национализъм, само че най-много – обич. „ Времето взема решение по кое време и дали да се раждат непокорен думи. Но в случай че не ти идва от вътрешната страна и ги „ измисляш “, ще се получи нещо като тогавашния " Ален мак ", шегувал се е съществено той. За „ модерната “ музика тук и в този момент също е спестовен. Съжалява, че текстовете са правени като в час по трудово образование и че съвсем никоя от нашумелите песни няма да се помни след 30 години – за разлика от евъргрийните, сътворени по негови стихове.
Ето и няколко фотомомента от живота на Живко Колев:
С обичания си Бари – мопсът е на 45 дни, когато Иван Славков му го подарява. Днес достолепният сладур е на 10 години.
С Васко Найденов и Ивайло Манолов - другари и сътрудници за дълъг път.
С Ева и Милица. Живко не е правил текстове за „ Тониките “, само че когато Гого Найденов си отиде, написа разтърсващо стихотворение. „ Беше толкоз безоблачен, почтен и ухилен – като малко други в съсловието “, споделя Колев.
Със Силвия Кацарова и Велко Кънев. Живко е от основателите на " НЛО ". Актьорите от паметния тв клуб имат над 100 песни по негови текстове. Вторият им общ албум излиза в тираж от 250 000 и се харчи за негативно време. Колев прави солова продукция на Антон Радичев, а по-късно стартира подготовка и за независим диск на Чочо Попйорданов, само че Съдбата прекъсва акцията.
Живко Колев, който като същински Лъв отпразнува 65 в разгара на лятото, приготвя юбилеен концерт за есента. Мащабното шоу „ Моите незабравими песни “ ще събере на 19 ноември в НДК две дузини от най-големите имена в поп музиката ни. Те ще заловен микрофона за шлагерите си по стихове на юриста, подписал над 1000 текста за развлекателната ни промишленост през последните десетилетия - " Клоунът ", " Ключ от непозната стая ", " Накъдето ми видят очите ", " Големият транспортен съд минава ", " Джалма ", " Да чукна на дърво ", „ Аз съм от Твърдица, ти си от Париж “, " Междучасие ", " Болка от обич ", " Сбогом ", " Бързаш, няма време ", " Партии обичани ", " До финален мирис "... Живко, който е създател и на стотици строфи за частите на „ НЛО “ – както се знае, той е от основателите на паметната групировка – ще пусне на видеостената „ Ех, Канада “ в осъществяване на Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов.
В началото на пътя е композиторът Светозар Русинов, на който студентът в Юридическия факултет на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ свенливо дава тетрадка със стихове. Някъде по това време приятели го канят да избере свободата и да пее с тях из кръчмите на Финландия, само че той остава в родината, с цел да вземе дипломата си, а по-късно – да се посвети на творчество да се впусне в маратона. Бързо се качва по стълбите към огромния триумф, над чийто тържествен вход написа Българска национална телевизия и „ Златният Орфей “. Защото Живко освен прави новогодишния мюзикхол под диригентството на Хачо Бояджиев, само че през 90-те е и съветник на „ Орфея ". И до момента смъква шапка на неговия основател Генко Генов и е безапелационен, че затриването на фестивала е от най-големите неточности от зората на по този начин наречената ни народна власт. Живко не се подава на изкушението да политиканства, само че е безапелационен, че за всичко, което се случва в обществото, сме отговорни единствено ние: „ Ние, които избираме депутатите. Ние, които сочим с пръст по другите и се бием по гърдите. Всички ние, които не се променяме към положително, които не вървим на учебно заведение, които не влизаме в черква, които крадем и убиваме, ние, раболепните и предателите, генетично повредени от дългото си робство и от нечистата си раса “, беше ядосан преди време той пред „ Стандарт “. Защото същинските въпроси за него са „ Накъде отиваме? “ и „ Защо разрешаваме да изчезваме като нация? “. А горчивият извод е „ Някой все ни освобождава - само че в този момент е по-сложно: би трябвало да ни освободят от нас самите “. Колев е уверен, че демокрацията е нрав и традиция, дисциплинираност и доверие - а по тези географски ширини тези понятия и тяхната материализация съвсем липсват. Категоричен е, че до момента в който си играем на цветове и партии, страната и народът ще страдат. За него единствено обединяването прави силата, въпреки че заседналите в постройката, върху чиято фасада свети тази мъдрост, са доста надалеч от философията й. Но макар всички тези размишления и пристрастености, Живко Колев в никакъв случай не е и помислял да напусне вечно България. „ Дъхът на Калифорния от време на време е мразовит “, споделя той в съвсем емигрантска балада. В стиховете му има въздържан национализъм, само че най-много – обич. „ Времето взема решение по кое време и дали да се раждат непокорен думи. Но в случай че не ти идва от вътрешната страна и ги „ измисляш “, ще се получи нещо като тогавашния " Ален мак ", шегувал се е съществено той. За „ модерната “ музика тук и в този момент също е спестовен. Съжалява, че текстовете са правени като в час по трудово образование и че съвсем никоя от нашумелите песни няма да се помни след 30 години – за разлика от евъргрийните, сътворени по негови стихове.
Ето и няколко фотомомента от живота на Живко Колев:
С обичания си Бари – мопсът е на 45 дни, когато Иван Славков му го подарява. Днес достолепният сладур е на 10 години.
С Васко Найденов и Ивайло Манолов - другари и сътрудници за дълъг път.
С Ева и Милица. Живко не е правил текстове за „ Тониките “, само че когато Гого Найденов си отиде, написа разтърсващо стихотворение. „ Беше толкоз безоблачен, почтен и ухилен – като малко други в съсловието “, споделя Колев.
Със Силвия Кацарова и Велко Кънев. Живко е от основателите на " НЛО ". Актьорите от паметния тв клуб имат над 100 песни по негови текстове. Вторият им общ албум излиза в тираж от 250 000 и се харчи за негативно време. Колев прави солова продукция на Антон Радичев, а по-късно стартира подготовка и за независим диск на Чочо Попйорданов, само че Съдбата прекъсва акцията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ