Човекът не бива да изгуби човешкото
Живеем във време, в което си взаимодействаме от ден на ден с изкуствен интелект (ще използваме абревиатурата на британски език - AI). Какво е нужно да знаем ние, хората? Този въпрос задаваме на Copilot и споделяме част от това, което той споделя. Обръщаме внимание, че приказва за „ несъмнено вълнуващо време, когато изкуственият интелект не е просто софтуерна оригиналност, а деен сътрудник в всекидневието ни “.
Изкуственият разсъдък е инструмент, а не сурогат. AI оказва помощ за ускорение на процеси, анализиране на големи количества информация и автоматизиране на задания, но не замества човешката сериозна мисъл, творчество и страсти.
AI не „ мисли “ като човек. Макар че диалогът може да се усеща натурален, AI не изпитва страсти, няма интуиция и не има съзнание. Той работи на основата на логаритми, модели и данни, само че няма лични стремежи или претекстове.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният разбор на данни е мощно оръжие, само че изкуственият разсъдък може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се ревизира от надеждни източници.
Възможностите ще се уголемяват. AI към този момент въздейства на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е единствено началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар поради AI?
Изкуственият разсъдък оказва доста въздействие и върху трудовия пазар, а измененията занапред ще стават по-дълбоки и огромни. Ето някои основни трендове, които да чакаме:
Автоматизация на рутинни задания. Това ще докара до намаляване на търсенето на избрани позиции, изключително такива, които включват най-вече механична обработка на информация.
Промяна на нужните умения. Компаниите ще търсят от ден на ден хора с дигитални умения, аналитично мислене и дарба за работа с AI. Креативността, адаптивността и сериозното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои специалности да изчезнат, нови роли ще се появят – експерти по AI нравственос, анализатори на логаритми, специалисти по човешко - АI взаимоотношение, инженери за поддръжка и развиване на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества изцяло – да вземем за пример в медицината ще проучва изображения и ще предлага диагнози, само че лекарите ще вземат финалното решение. В креативните промишлености AI ще генерира хрумвания, само че художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще разрешат повече гъвкави модели на заетост – отдалечена работа, персонализирани кариерни пътеки, даже изцяло нови форми на претовареност, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и обществени провокации. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото възнаграждение и общественото въздействие. Ще бъде значимо да се основат положителни политики за преквалификация на хората, които ще бъдат наранени от автоматизацията.
Предлагаме отзиви на няколко експерти, измежду които и Кристиян Михайлов - съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация - PARAi:
Продължава интеграцията на роботи в необятен набор производства и това е значима наклонност освен в тези елементи на света, в които е реалност застаряването на популацията и неналичието на задоволително работна ръка. Без автоматизация и роботизация не би могло да се мине и то става все по-видно на разнообразни индустриални конгреси и събития. В последните месеци се смени ISO стандартът за колаборативните роботи. Например, в случай че на подобен робот се постави нож, той към този момент не е колаборативен, защото може да нарани индивида. Този вид роботи интензивно се употребяват в производството, логистиката, медицината.
Компаниите, членуващи в PARAi, интензивно създават и внедряват решения с изкуствен интелект. AI се употребява за първични изследвания, той оказва помощ на бизнесмените да зададат по-правилни въпроси, само че се ползва и при основаването на прототипи. Бизнесът към този момент има добра визия
в какво AI може да е потребен
и къде са неговите ограничавания. В производството, с изключение на на създаваните артикули, се разчита и на данните – за употребяван ток, материали, масло и други. Тези данни се употребяват за взимане на решения от хората, само че към този момент и от AI, когато на дадена стъпка нещо непредвидено се случи. Неусетно в огромната картина на производството се трансформира ролята на индивида.
Все още не знаем до каква степен изкуственият разсъдък ще стигне в развиването си. Той се употребява като инструмент, който улеснява живота и работата на хората. Ще би трябвало да приемем, че информацията, генерирана от AI, към този момент се смесва със основаното от хората и става неразличима. В производството навлизат роботи и AI, само че продължава да има потребност от хората. Така например в разбора на тръжните си предложения „ Ауди “ стартира да употребява изкуствен интелект. Определени страни интегрират AI с ясното желание да станат
цялостен индустриален хегемон
и изкуственият разсъдък ще е ускорител в постигането на тази цел. От позиция на България, позитивната вест е дейната роля на INSAIT, институт към Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Със своя разработка институтът нарежда нашата страна в №1 конференцията за роботика в света – ICRA, която се организира през май в Атланта, Съединени американски щати.
Във форума са взели участие над 7000 представители от водещи университети, международни компании за роботика и софтуерни колоси, измежду които към този момент има и българска институция.
В България се работи по много планове, свързани с роботи и AI. Но стигаме и до
въпроса за хората
в този развой на от ден на ден автоматизация, роботи и AI. Изкуствен разсъдък от ден на ден ще се употребява за възстановяване на преподаването. И по тази причина на държавно равнище би трябвало да се реши каква добавена стойност желаеме да се основава у нас и от какви експерти ще има потребност. Едно е несъмнено - би трябвало. Сега не се състезаваме с една страна, а със света. Делът на новаторските предприятия у нас е още невисок и с цел да не сме след изоставащите в това маратонско тичане, би трябвало да се премисли просветителната политика на страната.
Изкуственият разсъдък към този момент носи единствено изгоди. Потенциалната опасност отсега нататък е индивидът да изгуби човешкото с настъплението на AI във от ден на ден действия. Важен въпрос е какво ще стане когато няколко компании натрупат свръхмощ в региона на AI.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Кристиян Михайлов роботика неестествен интелект
Изкуственият разсъдък е инструмент, а не сурогат. AI оказва помощ за ускорение на процеси, анализиране на големи количества информация и автоматизиране на задания, но не замества човешката сериозна мисъл, творчество и страсти.
AI не „ мисли “ като човек. Макар че диалогът може да се усеща натурален, AI не изпитва страсти, няма интуиция и не има съзнание. Той работи на основата на логаритми, модели и данни, само че няма лични стремежи или претекстове.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният разбор на данни е мощно оръжие, само че изкуственият разсъдък може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се ревизира от надеждни източници.
Възможностите ще се уголемяват. AI към този момент въздейства на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е единствено началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар поради AI?
Изкуственият разсъдък оказва доста въздействие и върху трудовия пазар, а измененията занапред ще стават по-дълбоки и огромни. Ето някои основни трендове, които да чакаме:
Автоматизация на рутинни задания. Това ще докара до намаляване на търсенето на избрани позиции, изключително такива, които включват най-вече механична обработка на информация.
Промяна на нужните умения. Компаниите ще търсят от ден на ден хора с дигитални умения, аналитично мислене и дарба за работа с AI. Креативността, адаптивността и сериозното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои специалности да изчезнат, нови роли ще се появят – експерти по AI нравственос, анализатори на логаритми, специалисти по човешко - АI взаимоотношение, инженери за поддръжка и развиване на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества изцяло – да вземем за пример в медицината ще проучва изображения и ще предлага диагнози, само че лекарите ще вземат финалното решение. В креативните промишлености AI ще генерира хрумвания, само че художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще разрешат повече гъвкави модели на заетост – отдалечена работа, персонализирани кариерни пътеки, даже изцяло нови форми на претовареност, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и обществени провокации. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото възнаграждение и общественото въздействие. Ще бъде значимо да се основат положителни политики за преквалификация на хората, които ще бъдат наранени от автоматизацията.
Предлагаме отзиви на няколко експерти, измежду които и Кристиян Михайлов - съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация - PARAi:
Продължава интеграцията на роботи в необятен набор производства и това е значима наклонност освен в тези елементи на света, в които е реалност застаряването на популацията и неналичието на задоволително работна ръка. Без автоматизация и роботизация не би могло да се мине и то става все по-видно на разнообразни индустриални конгреси и събития. В последните месеци се смени ISO стандартът за колаборативните роботи. Например, в случай че на подобен робот се постави нож, той към този момент не е колаборативен, защото може да нарани индивида. Този вид роботи интензивно се употребяват в производството, логистиката, медицината.
Компаниите, членуващи в PARAi, интензивно създават и внедряват решения с изкуствен интелект. AI се употребява за първични изследвания, той оказва помощ на бизнесмените да зададат по-правилни въпроси, само че се ползва и при основаването на прототипи. Бизнесът към този момент има добра визия
в какво AI може да е потребен
и къде са неговите ограничавания. В производството, с изключение на на създаваните артикули, се разчита и на данните – за употребяван ток, материали, масло и други. Тези данни се употребяват за взимане на решения от хората, само че към този момент и от AI, когато на дадена стъпка нещо непредвидено се случи. Неусетно в огромната картина на производството се трансформира ролята на индивида.
Все още не знаем до каква степен изкуственият разсъдък ще стигне в развиването си. Той се употребява като инструмент, който улеснява живота и работата на хората. Ще би трябвало да приемем, че информацията, генерирана от AI, към този момент се смесва със основаното от хората и става неразличима. В производството навлизат роботи и AI, само че продължава да има потребност от хората. Така например в разбора на тръжните си предложения „ Ауди “ стартира да употребява изкуствен интелект. Определени страни интегрират AI с ясното желание да станат
цялостен индустриален хегемон
и изкуственият разсъдък ще е ускорител в постигането на тази цел. От позиция на България, позитивната вест е дейната роля на INSAIT, институт към Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Със своя разработка институтът нарежда нашата страна в №1 конференцията за роботика в света – ICRA, която се организира през май в Атланта, Съединени американски щати.
Във форума са взели участие над 7000 представители от водещи университети, международни компании за роботика и софтуерни колоси, измежду които към този момент има и българска институция.
В България се работи по много планове, свързани с роботи и AI. Но стигаме и до
въпроса за хората
в този развой на от ден на ден автоматизация, роботи и AI. Изкуствен разсъдък от ден на ден ще се употребява за възстановяване на преподаването. И по тази причина на държавно равнище би трябвало да се реши каква добавена стойност желаеме да се основава у нас и от какви експерти ще има потребност. Едно е несъмнено - би трябвало. Сега не се състезаваме с една страна, а със света. Делът на новаторските предприятия у нас е още невисок и с цел да не сме след изоставащите в това маратонско тичане, би трябвало да се премисли просветителната политика на страната.
Изкуственият разсъдък към този момент носи единствено изгоди. Потенциалната опасност отсега нататък е индивидът да изгуби човешкото с настъплението на AI във от ден на ден действия. Важен въпрос е какво ще стане когато няколко компании натрупат свръхмощ в региона на AI.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Кристиян Михайлов роботика неестествен интелект
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ