Армия от сребърни студенти
Ако се разноските в коридорите на който и да е университет, ще забележите, че студентите са както преди малко приключили възпитаници и млади експерти, по този начин и хора на възрастта на родителите им и даже техните баба или дядо. И те дружно усвояват материята на висшето обучение и в трите степени - бакалавър, магистър, докторант. Защо три и даже четири генерации се събраха в търсене на нови познания на едно място? Какво стимулира експерти с опит и бизнесмени с потвърдени познания да търсят нови пълномощия наедно с младежите, на които могат да бъдат ментори? Отговорът е в осъзнатата стойност на ученето през целия живот, изключително във времена на съществени промени на трудовия пазар и на икономическия небосвод.
В българския подтекст можем да споменем големия интерес към учителската специалност от хора с друг професионален профил и възраст заради устойчивия растеж на заплатите в бранша и дефицита на фрагменти. Инженерните специалности, административните и стопански специалности също са известни измежду хората, които надграждат или търсят ново занятие. Голямата разлика сред това, което се учи, и това, което се ползва на процедура в бизнеса, води до потребността от преквалификация и надграждане, без значение от възрастта.
В България не се събират данни по възраст за студентите, само че в случай че разгледаме информацията от Eurostat (2023г.) и от Национален статистически институт (2024 г.), делът на студентите над 40 година в Европа е дребен, само че постоянен - сред 3 и 5% от общия брой, или сред 600 и 900 хиляди души, като множеството са бакалаври и магистри. В Европейски Съюз най-голям дял на студенти над 40 година има в скандинавските страни, Германия и Франция; по-нисък е в Източна и Южна Европа. У нас делът на „ сребърните “ студенти евентуално е по-нисък от междинния за Европейски Съюз, само че в последните години пораства поради развитите стратегии за учене през целия живот и гъвкави магистърски курсове и MBA стратегии.
Учене за триумф
Доц. доктор Тодор Ялъмов, заместник-декан на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ по „ Научноизследователска активност, нововъведения и планове “, споделя, че претекстовете на студентите зрели експерти, които се връщат в университета, са разнообразни. Той е шеф на една от трите ЕMBA стратегии (по “Стратегическо ръководство ”) в Стопански факултет, акредитирана от AMBA. „ Мотивите за връщане в уневерситета са от изискване за заемане на висша управителна служба, през преквалификация и личностно развиване до предпочитание за достъп до нови обществени кръгове. По-рядко, само че има и случаи на искащи да завършат магистърска стратегия като стъпка към докторантура и следваща академична кариера. Университетите (или най-малко Стопански факултет) се възприемат като среда, където си коства да бъдеш. Имаме стратегии (магистърски или сертификационни), в които водещи банки изпращат свои мениджъри на приблизително равнище да усвоят нови познания и умения, в които сме водещи в страната “.
Снимка Красимир Свраков
Доц. Ялъмов разяснява, че срещата му с първото такова " връщане " на зрели експерти в университета е по време на неговото лично преквалифициране от математик и мъдрец в икономист и управител през 1994 година, когато започва магистърската стратегия по стопанска система и ръководство в партньорство с Университет Еразъм в Ротердам. „ Тогава аз бях най-млад - на 22 година, а измежду състудентите ми бяха мениджъри на огромни компании на възраст сред 40 и 60 години “.
И добавя, че в прочут смисъл всички те са учили през целия живот, само че е било неинституционализирано, или най-малко не е било измервано. Сега към този момент в огромните компании чиновниците учат най-малко 60-90 часа на година. Системите за ръководство на качеството, изключително в сериозни сфери като фармация, енергетика и сигурност изискват непрекъснато учене. Сертификатите стават основен актив освен на персонално, само че и корпоративно равнище - с цел да докажеш, че имаш потенциал да изпълниш огромна и комплицирана поръчка. На пръв взор приложенията с изкуствен интелект ни вършат по-мързеливи, само че действително те изискват да усъвършенстваш алгоритмичното си мислене (или да го придобиеш).
Три истории на завърнали се в университета експерти удостоверяват потребността от професионално рационализиране.
От волейболното поле до Нов български университет
Снимка Мирела Вавова
Волейболистът Владо Николов евентуално е един от най-хубавите посланици на концепцията, че университетът е за всички. Над две десетилетия той е съществена фигура в националния тим, с който завоюва медали на най-високо равнище, а след края на спортната си кариера е треньор и основател на лична волейболна академия, която образова деца и млади гении. За да развие комерсиалните си умения, записва магистратура по финанси. „ От години се занимавам с търговия и взех решение, че желая да съм по-добър в това, което върша. Избрах Нов български университет, тъй като програмата ми хареса и времето за посещаване на лекциите ми беше комфортно по отношение на програмата в всекидневието. Във всеки един аспект бизнес и финансовата просветеност оказва помощ, а специализирането във финансите неведнъж е разликата сред сполучлив бизнес и банкрутирал подобен “, споделя той.
Юрист по предопределение
Снимка Личен списък
Соня Спасова към този момент 6 година е шеф на Европейски потребителски център България. Тази година приключва право в Софийски университет. „ Завършила съм единствено семестриално и ми предстоят държавни изпити. Да изучавам право не беше детската ми фантазия, само че те, фантазиите, от време на време се трансформират. За да работиш в ЕПЦ България не е наложително да си приключил право, само че оказва помощ “. Това е второто й висше обучение - към 17-18 година след първото.
Директор и докторант
Доц. доктор Ялъмов споделя и за Калин Йонов - професионален управител с дълголетен опит в преструктурирането на компании. „ След няколко позиции като изпълнителен шеф в гръцки компании, приключи програмата ни (AMBA упълномощени MBA стратегии с три концентрации - стратегическо ръководство, човешки запаси и управнически осведомителни системи), и го поканих да преподава с мен от 2022 година, а от 2025 година е и докторант при нас. Продължава да е изпълнителен шеф в нова компания и е член на управителния съвет на Съюза на българските мелничари. Той съумя да възпламени доста студенти да вършат докторантура “, споделя Ялъмов.
В историята на програмата има и други любопитни образци. „ Малко непряк резултат, само че заслужаващ внимание, са кариерните развития на няколко дами от Саудитска Арабия, които бяха тук на задачи със съпрузите си, и учиха при нас. След завръщането си бяха назначени на мениджърски позиции в образованието, което не се беше случвало. Друг образец е Нора Овчарова, която беше държавен чиновник, след завършването си стана учител в университет в Австрия, а след това стана докторант в Сент Гален и управител в непозната компания в България “, продължава с образците преподавателят.
На друга скорост
Подкрепящата среда води до нови упоритости, само че е нужно " гъвкаво учене ". Доц. Ялъмов споделя, че предизвика студентите да излязат от зоната си на комфорт и на стила на учене, с който са привикнали. Най-видимо е предизвикването, когато се срещнат студенти с предходно юридическо, инженерно и филологическо обучение. И когато би трябвало да отделят от времето си със фамилиите и дребните си деца – вечер, събота и неделя.
Доц. Ялъмов акцентира разликите в метода на студентите в другите степени на висше обучение. „ Бакалаврите " бързат " да отидат в бизнеса. Магистрите нормално са по-мотивирани и дисциплинирани. На равнище MBA се следи бързо развиване на наставнически взаимоотношения вътре в групата, изключително при разлика във възрастта от към 20 години.
Владо Николов признава, че при започване на следването му е било мъчно, тъй като бил изгубил навиците си да учи. „ Работейки по през целия ден, постоянно ходех на часове с привършен потенциал от централизация “, показва той като проблем.
Подкрепа и изгоди
Соня Спасова дефинира като шанс, че попадна в група с доста други студенти на възраст към нейната. „ Така въпросите, които задаваме на преподавателите, постоянно са пречупени през към този момент претърпяно, през персонален опит. Именно житейският опит е ключът към ученето с схващане. На по-късна възраст учиш осъзнато, с цел да знаеш, а не просто да минеш изпитите “, разяснява тя.
Владо Николов е безапелационен: „ Да си студент е отлично и в никакъв случай не е късно за това! Ученето цялостен живот е значимо, с цел да сме в час със заобикалящата ни среда. Каквато и рецесия да пристигна, оправяме се, когато притежаваме умения “.
Доц. Ялъмов разяснява и изгодите за страната и стопанската система. „ След Брекзит и изключително след влизането ни в Шенген, ползата към България като дестинация за висше обучение се усили. В акредитираната от Световната организация за интелектуална благосъстоятелност стратегия по Интелектуална благосъстоятелност и софтуерен трансфер притегля топ експерти задгранични студенти. В нея учеха или учат съдии (вкл. от Съда на Европейския съюз в Люксембург), юристи и патентни експерти. Имаме всички условия за привличане на качествени студенти от чужбина с благоприятни условия за платено образование (не единствено в медицинските специалности), само че бизнес процесите към признание на дипломи и кандидатстване и приемане би трябвало да се усъвършенстват “.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
преквалификация студенти учене през целия живот
В българския подтекст можем да споменем големия интерес към учителската специалност от хора с друг професионален профил и възраст заради устойчивия растеж на заплатите в бранша и дефицита на фрагменти. Инженерните специалности, административните и стопански специалности също са известни измежду хората, които надграждат или търсят ново занятие. Голямата разлика сред това, което се учи, и това, което се ползва на процедура в бизнеса, води до потребността от преквалификация и надграждане, без значение от възрастта.
В България не се събират данни по възраст за студентите, само че в случай че разгледаме информацията от Eurostat (2023г.) и от Национален статистически институт (2024 г.), делът на студентите над 40 година в Европа е дребен, само че постоянен - сред 3 и 5% от общия брой, или сред 600 и 900 хиляди души, като множеството са бакалаври и магистри. В Европейски Съюз най-голям дял на студенти над 40 година има в скандинавските страни, Германия и Франция; по-нисък е в Източна и Южна Европа. У нас делът на „ сребърните “ студенти евентуално е по-нисък от междинния за Европейски Съюз, само че в последните години пораства поради развитите стратегии за учене през целия живот и гъвкави магистърски курсове и MBA стратегии.
Учене за триумф
Доц. доктор Тодор Ялъмов, заместник-декан на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ по „ Научноизследователска активност, нововъведения и планове “, споделя, че претекстовете на студентите зрели експерти, които се връщат в университета, са разнообразни. Той е шеф на една от трите ЕMBA стратегии (по “Стратегическо ръководство ”) в Стопански факултет, акредитирана от AMBA. „ Мотивите за връщане в уневерситета са от изискване за заемане на висша управителна служба, през преквалификация и личностно развиване до предпочитание за достъп до нови обществени кръгове. По-рядко, само че има и случаи на искащи да завършат магистърска стратегия като стъпка към докторантура и следваща академична кариера. Университетите (или най-малко Стопански факултет) се възприемат като среда, където си коства да бъдеш. Имаме стратегии (магистърски или сертификационни), в които водещи банки изпращат свои мениджъри на приблизително равнище да усвоят нови познания и умения, в които сме водещи в страната “.
Снимка Красимир Свраков Доц. Ялъмов разяснява, че срещата му с първото такова " връщане " на зрели експерти в университета е по време на неговото лично преквалифициране от математик и мъдрец в икономист и управител през 1994 година, когато започва магистърската стратегия по стопанска система и ръководство в партньорство с Университет Еразъм в Ротердам. „ Тогава аз бях най-млад - на 22 година, а измежду състудентите ми бяха мениджъри на огромни компании на възраст сред 40 и 60 години “.
И добавя, че в прочут смисъл всички те са учили през целия живот, само че е било неинституционализирано, или най-малко не е било измервано. Сега към този момент в огромните компании чиновниците учат най-малко 60-90 часа на година. Системите за ръководство на качеството, изключително в сериозни сфери като фармация, енергетика и сигурност изискват непрекъснато учене. Сертификатите стават основен актив освен на персонално, само че и корпоративно равнище - с цел да докажеш, че имаш потенциал да изпълниш огромна и комплицирана поръчка. На пръв взор приложенията с изкуствен интелект ни вършат по-мързеливи, само че действително те изискват да усъвършенстваш алгоритмичното си мислене (или да го придобиеш).
Три истории на завърнали се в университета експерти удостоверяват потребността от професионално рационализиране.
От волейболното поле до Нов български университет
Снимка Мирела Вавова Волейболистът Владо Николов евентуално е един от най-хубавите посланици на концепцията, че университетът е за всички. Над две десетилетия той е съществена фигура в националния тим, с който завоюва медали на най-високо равнище, а след края на спортната си кариера е треньор и основател на лична волейболна академия, която образова деца и млади гении. За да развие комерсиалните си умения, записва магистратура по финанси. „ От години се занимавам с търговия и взех решение, че желая да съм по-добър в това, което върша. Избрах Нов български университет, тъй като програмата ми хареса и времето за посещаване на лекциите ми беше комфортно по отношение на програмата в всекидневието. Във всеки един аспект бизнес и финансовата просветеност оказва помощ, а специализирането във финансите неведнъж е разликата сред сполучлив бизнес и банкрутирал подобен “, споделя той.
Юрист по предопределение
Снимка Личен списък Соня Спасова към този момент 6 година е шеф на Европейски потребителски център България. Тази година приключва право в Софийски университет. „ Завършила съм единствено семестриално и ми предстоят държавни изпити. Да изучавам право не беше детската ми фантазия, само че те, фантазиите, от време на време се трансформират. За да работиш в ЕПЦ България не е наложително да си приключил право, само че оказва помощ “. Това е второто й висше обучение - към 17-18 година след първото.
Директор и докторант
Доц. доктор Ялъмов споделя и за Калин Йонов - професионален управител с дълголетен опит в преструктурирането на компании. „ След няколко позиции като изпълнителен шеф в гръцки компании, приключи програмата ни (AMBA упълномощени MBA стратегии с три концентрации - стратегическо ръководство, човешки запаси и управнически осведомителни системи), и го поканих да преподава с мен от 2022 година, а от 2025 година е и докторант при нас. Продължава да е изпълнителен шеф в нова компания и е член на управителния съвет на Съюза на българските мелничари. Той съумя да възпламени доста студенти да вършат докторантура “, споделя Ялъмов.
В историята на програмата има и други любопитни образци. „ Малко непряк резултат, само че заслужаващ внимание, са кариерните развития на няколко дами от Саудитска Арабия, които бяха тук на задачи със съпрузите си, и учиха при нас. След завръщането си бяха назначени на мениджърски позиции в образованието, което не се беше случвало. Друг образец е Нора Овчарова, която беше държавен чиновник, след завършването си стана учител в университет в Австрия, а след това стана докторант в Сент Гален и управител в непозната компания в България “, продължава с образците преподавателят.
На друга скорост
Подкрепящата среда води до нови упоритости, само че е нужно " гъвкаво учене ". Доц. Ялъмов споделя, че предизвика студентите да излязат от зоната си на комфорт и на стила на учене, с който са привикнали. Най-видимо е предизвикването, когато се срещнат студенти с предходно юридическо, инженерно и филологическо обучение. И когато би трябвало да отделят от времето си със фамилиите и дребните си деца – вечер, събота и неделя.
Доц. Ялъмов акцентира разликите в метода на студентите в другите степени на висше обучение. „ Бакалаврите " бързат " да отидат в бизнеса. Магистрите нормално са по-мотивирани и дисциплинирани. На равнище MBA се следи бързо развиване на наставнически взаимоотношения вътре в групата, изключително при разлика във възрастта от към 20 години.
Владо Николов признава, че при започване на следването му е било мъчно, тъй като бил изгубил навиците си да учи. „ Работейки по през целия ден, постоянно ходех на часове с привършен потенциал от централизация “, показва той като проблем.
Подкрепа и изгоди
Соня Спасова дефинира като шанс, че попадна в група с доста други студенти на възраст към нейната. „ Така въпросите, които задаваме на преподавателите, постоянно са пречупени през към този момент претърпяно, през персонален опит. Именно житейският опит е ключът към ученето с схващане. На по-късна възраст учиш осъзнато, с цел да знаеш, а не просто да минеш изпитите “, разяснява тя.
Владо Николов е безапелационен: „ Да си студент е отлично и в никакъв случай не е късно за това! Ученето цялостен живот е значимо, с цел да сме в час със заобикалящата ни среда. Каквато и рецесия да пристигна, оправяме се, когато притежаваме умения “.
Доц. Ялъмов разяснява и изгодите за страната и стопанската система. „ След Брекзит и изключително след влизането ни в Шенген, ползата към България като дестинация за висше обучение се усили. В акредитираната от Световната организация за интелектуална благосъстоятелност стратегия по Интелектуална благосъстоятелност и софтуерен трансфер притегля топ експерти задгранични студенти. В нея учеха или учат съдии (вкл. от Съда на Европейския съюз в Люксембург), юристи и патентни експерти. Имаме всички условия за привличане на качествени студенти от чужбина с благоприятни условия за платено образование (не единствено в медицинските специалности), само че бизнес процесите към признание на дипломи и кандидатстване и приемане би трябвало да се усъвършенстват “.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
преквалификация студенти учене през целия живот
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ