Ускорител или спирачка за икономиката
Нашата страна се причислява към еврозоната и по този начин от 1 януари 2026 година стартира огромната смяна. Едни посрещат това с наслада, други – с съмнение. Казват, че народ, който не се трансформира, умира постепенно. А влизането в този паричен съюз сигурно значи солидни трансформации. Колко огромни ще са те и какво ще ни донесат, ще зависи от това по какъв начин ще създадем самия преход към еврото и всичко, което то въплъщава, само че и по какъв начин ще се отнесем към преимуществата и към минусите на този напълно не фиктивен развой. На всички, които изпитват боязън пред незнайното, ще кажем, че измененията нормално са мъчителни, само че нищо не е по-болезнено от това да стоиш закотвен на едно място. Затова дано да използваме преимуществата от присъединението като ускорител на нашето развиване и на нашата стопанска система, а не като спирачка.
МВФ и Световната банка предложиха да повишим налозите. При такава концепция в отговор постоянно се чуват разнообразни гласове: „ Време е “, „ Сега е/не е моментът “, „ Не би трябвало да клатим лодката на стабилността “. Но има един анекдотичен принцип, че тези, които обичат салами и почитат закона, не трябва да виждат по какъв начин се прави нито едното, нито другото.
Какво да се прави при влизането в еврозоната, какъв метод да се ползва към налозите, какво се чака на кредитния пазар и по какъв начин по-добре да управляваме персоналните си финанси – В отговор на тези въпроси предлагаме гледната точка на умел финансов анализатор:
Иван Стойков, старши финансов анализатор в MoitePari.bg:
Да следваме положителните практики за дълг и ръководство
Промените в данъчната политика да се вършат единствено със солидни обосновки
Присъединяването към еврозоната е обвързвано с огромна смяна, в която е добре да вземем вероятните изгоди и да минимизираме минусите. Има интервал, в който двете валути ще действат паралелно. Ще забележим дали ще има неточно закръгляне нагоре или повишение на цени. И сега има инфлация, само че въпросът е да е в контролируеми рамки. Имаме доста работа като членове на еврозоната, с цел да бъдат спазени разпоредбите, които ще обезпечат по този начин предстоящите позитиви за цялата страна. Ясни са административните структури, които да наблюдават за правилния преход от лев към евро. Но в случай че позволим неприятни практики и далавера, по този начин оповестените позитиви доста бързо ще бъдат засенчени. Всяко ново нещо не е нито неприятно, нито толкоз хубаво. От всички нас зависи
до кое ще сме по-близо
- до позитивите, или до негативите.
И в този момент би трябвало да съблюдаваме политиката на държавните разноски, да не си разрешаваме непотребни и огромни по размер държавни разходи и да се внимава с издаването на дълг. По отношение на бюджетния недостиг бяхме измежду най-дисциплинираните страни в Европейски Съюз. По-високо задлъжняване може да се позволява, само че това не трябва да значи да задлъжнеем до максимума, а сме тръгнали в пози път на висок дълг.
Повишаването на налозите постоянно би трябвало да върви с ясни обосновки. Защо да го създадем? Кои налози да повишим? Кое го постанова? Данъците са ниски - това не е безапелационен мотив. Да не качиш или да качиш данъците - и в двата случая е нужна солидна аргументация.
Когато се вършат значими промени
те би трябвало да се вършат в схващане. Ако действаме машинално, може да прехвърлим процедура от друга страна. Но дали и тук ще дава същите резултати? По-ниските налози са едно от дребното преимущества на България в привличането на задгранични вложения. Дали е добър капиталовият климат у нас, страната по какъв начин се отнася към вложителите, дали данъчните облекчения са задоволително положителни - всичко това и след присъединението ни в еврозоната ще оказва въздействие за привлекателността на страната тъкмо тук да се влага и да се прави бизнес.
Кредитният пазар
ще зависи и от влизането в еврозоната, от това по какъв начин банките ще се почувстват като представители на новоприсъединена страна, по какъв начин ще се прави оценка конкуренцията по отношение на другите банкови системи. Критично значим миг е дали банките ще продължат да следват досегашните политики на лихвообразуване, или ще преминат към EURIBOR. Ако това стане, ще има най-малко един % промяна нагоре в лихвите. Тази референтна ставка е значима за паричния пазар в еврозоната и се употребява за актуализиране на лихви по заеми и други финансови контракти.
Има хора, които мислят
по какъв начин да разсънят парите си
Имотите са опция, която минава от сдържан към висок риск. Рискът е в случай че цените паднат под равнищата на договорката. В последните години виждаме храброст да се купуват парцели и към момента има висок интерес, което усилва и размера на заемите за тях, надлежно и месечния разход. Но по какъв начин ще се употребят тези парцели, ще носят ли рентабилност, ще има ли интерес към тях за препродажба или отдаване чартърен – това е актив, който може да се трансформира в пасив. Алтернативи има - в случай че да вземем за пример се направи портфейл от разнообразни принадлежности, може да се реализира мечтана рентабилност. При спад на едни активи има други, които се държат по-добре и по този начин може да се компенсира.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
влизане на България в Еврозоната евро
МВФ и Световната банка предложиха да повишим налозите. При такава концепция в отговор постоянно се чуват разнообразни гласове: „ Време е “, „ Сега е/не е моментът “, „ Не би трябвало да клатим лодката на стабилността “. Но има един анекдотичен принцип, че тези, които обичат салами и почитат закона, не трябва да виждат по какъв начин се прави нито едното, нито другото.
Какво да се прави при влизането в еврозоната, какъв метод да се ползва към налозите, какво се чака на кредитния пазар и по какъв начин по-добре да управляваме персоналните си финанси – В отговор на тези въпроси предлагаме гледната точка на умел финансов анализатор:
Иван Стойков, старши финансов анализатор в MoitePari.bg:
Да следваме положителните практики за дълг и ръководство
Промените в данъчната политика да се вършат единствено със солидни обосновки
Присъединяването към еврозоната е обвързвано с огромна смяна, в която е добре да вземем вероятните изгоди и да минимизираме минусите. Има интервал, в който двете валути ще действат паралелно. Ще забележим дали ще има неточно закръгляне нагоре или повишение на цени. И сега има инфлация, само че въпросът е да е в контролируеми рамки. Имаме доста работа като членове на еврозоната, с цел да бъдат спазени разпоредбите, които ще обезпечат по този начин предстоящите позитиви за цялата страна. Ясни са административните структури, които да наблюдават за правилния преход от лев към евро. Но в случай че позволим неприятни практики и далавера, по този начин оповестените позитиви доста бързо ще бъдат засенчени. Всяко ново нещо не е нито неприятно, нито толкоз хубаво. От всички нас зависи
до кое ще сме по-близо
- до позитивите, или до негативите.
И в този момент би трябвало да съблюдаваме политиката на държавните разноски, да не си разрешаваме непотребни и огромни по размер държавни разходи и да се внимава с издаването на дълг. По отношение на бюджетния недостиг бяхме измежду най-дисциплинираните страни в Европейски Съюз. По-високо задлъжняване може да се позволява, само че това не трябва да значи да задлъжнеем до максимума, а сме тръгнали в пози път на висок дълг.
Повишаването на налозите постоянно би трябвало да върви с ясни обосновки. Защо да го създадем? Кои налози да повишим? Кое го постанова? Данъците са ниски - това не е безапелационен мотив. Да не качиш или да качиш данъците - и в двата случая е нужна солидна аргументация.
Когато се вършат значими промени
те би трябвало да се вършат в схващане. Ако действаме машинално, може да прехвърлим процедура от друга страна. Но дали и тук ще дава същите резултати? По-ниските налози са едно от дребното преимущества на България в привличането на задгранични вложения. Дали е добър капиталовият климат у нас, страната по какъв начин се отнася към вложителите, дали данъчните облекчения са задоволително положителни - всичко това и след присъединението ни в еврозоната ще оказва въздействие за привлекателността на страната тъкмо тук да се влага и да се прави бизнес.
Кредитният пазар
ще зависи и от влизането в еврозоната, от това по какъв начин банките ще се почувстват като представители на новоприсъединена страна, по какъв начин ще се прави оценка конкуренцията по отношение на другите банкови системи. Критично значим миг е дали банките ще продължат да следват досегашните политики на лихвообразуване, или ще преминат към EURIBOR. Ако това стане, ще има най-малко един % промяна нагоре в лихвите. Тази референтна ставка е значима за паричния пазар в еврозоната и се употребява за актуализиране на лихви по заеми и други финансови контракти.
Има хора, които мислят
по какъв начин да разсънят парите си
Имотите са опция, която минава от сдържан към висок риск. Рискът е в случай че цените паднат под равнищата на договорката. В последните години виждаме храброст да се купуват парцели и към момента има висок интерес, което усилва и размера на заемите за тях, надлежно и месечния разход. Но по какъв начин ще се употребят тези парцели, ще носят ли рентабилност, ще има ли интерес към тях за препродажба или отдаване чартърен – това е актив, който може да се трансформира в пасив. Алтернативи има - в случай че да вземем за пример се направи портфейл от разнообразни принадлежности, може да се реализира мечтана рентабилност. При спад на едни активи има други, които се държат по-добре и по този начин може да се компенсира.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
влизане на България в Еврозоната евро
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ