Спим с отворени очи
Живеем във време, в което си взаимодействаме от ден на ден с изкуствен интелект (ще използваме абревиатурата на британски език - AI). Какво е нужно да знаем ние, хората? Този въпрос задаваме на Copilot и споделяме част от това, което той споделя. Обръщаме внимание, че приказва за „ несъмнено вълнуващо време, когато изкуственият интелект не е просто софтуерна оригиналност, а деен сътрудник в всекидневието ни “.
Изкуственият разсъдък е инструмент, а не сурогат. AI оказва помощ за ускорение на процеси, анализиране на големи количества информация и автоматизиране на задания, но не замества човешката сериозна мисъл, творчество и страсти.
AI не „ мисли “ като човек. Макар че диалогът може да се усеща натурален, AI не изпитва страсти, няма интуиция и не има съзнание. Той работи на основата на логаритми, модели и данни, само че няма лични стремежи или претекстове.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният разбор на данни е мощно оръжие, само че изкуственият разсъдък може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се ревизира от надеждни източници.
Възможностите ще се уголемяват. AI към този момент въздейства на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е единствено началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар поради AI?
Изкуственият разсъдък оказва доста въздействие и върху трудовия пазар, а измененията занапред ще стават по-дълбоки и огромни. Ето някои основни трендове, които да чакаме:
Автоматизация на рутинни задания. Това ще докара до намаляване на търсенето на избрани позиции, изключително такива, които включват най-вече механична обработка на информация.
Промяна на нужните умения. Компаниите ще търсят от ден на ден хора с дигитални умения, аналитично мислене и дарба за работа с AI. Креативността, адаптивността и сериозното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои специалности да изчезнат, нови роли ще се появят – експерти по AI нравственос, анализатори на логаритми, специалисти по човешко - АI взаимоотношение, инженери за поддръжка и развиване на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества изцяло – да вземем за пример в медицината ще проучва изображения и ще предлага диагнози, само че лекарите ще вземат финалното решение. В креативните промишлености AI ще генерира хрумвания, само че художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще разрешат повече гъвкави модели на заетост – отдалечена работа, персонализирани кариерни пътеки, даже изцяло нови форми на претовареност, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и обществени провокации. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото възнаграждение и общественото въздействие. Ще бъде значимо да се основат положителни политики за преквалификация на хората, които ще бъдат наранени от автоматизацията.
Предлагаме мнението на проф. Моника Балаян – основател на новаторските способи за работа с подсъзнанието Mneuro и за консултиране „ Мозъчна Галактика “ , създател е на Академия Mneuro:
Още античните гърци са мечтали за интелигентна мислеща машина. Опитите тя да бъде действително основана потеглят от публикация на Алън Тюринг през 1950 година, озаглавена „ Computing Machinery and Intelligence “, в която той задава въпроса може ли машина да възпроизведе човешкото схващане. Нашето любознание създаде тази опасност. Сега е значимо да се регламентира цифровата нравственос.
Изкуственият разсъдък (AI) е доста повече от асистент и инструмент. Не в бъдещето, а още в този момент за доста хора той към този момент е
сътрудник и консултант
а също преподавател, служи за забавление и развлечение, той манипулира, дава информация в големи количества, анализира… Изпълнява доста функции. Тази технология не е неприятно нещо, само че когато става дума за нравственос, познания и осъзнатост, тъкмо там имаме съществени въпроси. Ако това развиване на AI продължава с безумна скорост, без никаква подготовка на хората да са устойчиви на напрежението, който ще към този момент се основава поради него, ще се навлезе в рискова зона. Важно е да осъзнаем, че това не е играчка.
Тийнейджъри, само че и доста възрастни прекарват часове в Tik-Tok. Там фрагментите непрекъснато се сменят с нови и нови и основават усещане за забавно претърпяно време. Навсякъде в мрежата гледаме клипове с съвършени тела, филтрирани лица, „ сполучлив “ живот и единствено към три месеца трябват на мозъка ни, с цел да се срине нашето самочувствие. Хората одобряват, че при тях нещо не е наред, за разлика от другите, които демонстрират какъв брой всичко им е съвършено. Самочувствието се стопява, стига се даже до психическо разстройство, бодърствуване, тревога, паник офанзиви в огромно количество…
Цифровият свят има собствен код за обличане
а в действителният свят той е различен. Но да си дадем сметка, че цифровият свят дава благоприятни условия за всевъзможни мечтани корекции, в действителния си живот тези хора може да наподобява по напълно различен метод. Двата свята стартират да се сливат и е все по-трудно да ги отделяме. AI логаритмите се настройват по отношение на персоналните ползи на всеки човек. Но логаритмите нямат душа и сърце, те не се интересуват кой по какъв начин се усеща, до момента в който гледа. Тяхната задача е да задържат всеки консуматор колкото се може по-дълго в приложенията, по тази причина му оферират повече и повече от същото.
Хората стартират да губят работа, измествани от AI. Тенденцията ще продължи, като този
стресов фактор
ще се ускорява, защото доста специалности ще бъдат наранени от настъплението на AI. Важно е да осъзнаем, че има два свята. Хората би трябвало да бъдат подготвени и подготвени за тази справедлива действителност. AI към този момент стартира да разпознава и страсти и да ги проучва. Самият екран на устройството въздейства на душeвността и на мозъка. Аз протоколирам по какъв начин тези талази влияят на хората, до момента в който те просто гледат нещо на екрана. Реално човек спи с отворени очи. Затова се появяват признаци като цифрова тревога: „ Къде е телефонът ми, какво става с него? “. Мозъкът не е оставян да си почине. Очите се изморяват от взирането в джаджата, неналичието на придвижване води до наднормено тегло.
Мозъкът на индивида е гениална машина
Ние даже не подозираме какви благоприятни условия има самият човек, а през целия ден стоим пред един екран, не се движим, вместо да вървим в планината, да се катерим по дърветата, да тичаме. През изкуствения разсъдък става замяна на мисленето. Мозъкът е подложен на невроадаптивно прегаряне. В бъдеще взаимоотношението с AI може да докара до цифрова дезориентация - тази нова болест може да се появи, в случай че човечеството не се пробуди. Може да се появи и синдромно подвластно мислене, при което човек да не е кадърен да направи каквото и да е без AI. Психолози, невролози, лекари, публицисти, терапевти, коучове – всички те би трябвало да отворят очи за това, което се случва в резултат на непрекъснатото другарство с екрана.
Мозъкът би трябвало да стартира да работи обикновено. Всяка опасност – AI или персонални проблеми, блокира неговата работа. За да откри излаз, човек би трябвало да се заеме с
цифровата хигиена
и да не замърсява мозъка си с безсмислено висене в мрежата. Осигурете си задоволително време за сън, по този начин се възвръща мозъчната гъвкавост. Поне час преди да заспите останете надалеч от какъвто и да е екран. Нашият мозък не може да бъде сменен от никакъв изкуствен интелект, той намира решения там, където наподобява невероятно да бъдат открити. Пред екрана мозъкът на индивида влиза в тета вълна и той е в полусънно положение. В цялата друга вълнова интензивност мозъкът може да стигне до най-правилни решения. Затова задачата на всеки е да задейства своя мозък, да му върне права, с цел да може самичък да ръководи живота си. Вместо да се плаши, да излезе на разходка, да спортува и да не разрешава мозъкът му да се зомбира.
Изкуственият разсъдък не е страшилище, само че не е и магьосник. Той е просто инструмент. Научим ли се да работим умно с него, като не се оставим той да ни командва, може да имаме супервисоки резултати. AI прекъсва сериозното мислене на хората, само че
осъзнатите ще станат по-умни
а другите - още по-пасивни. Задачата е да се проумее какъв брой са значими концентрацията и умеенето за разбор. Ние сме прочувствени същества и би трябвало да развиваме своя прочувствен разсъдък. Емоциите са нашето гориво. Лидерство, дарба да въодушевяваме, обич, взаимна поддръжка – са значими човешки качества. Залитането единствено към бизнес, пари, персонални ползи е рисково - AI ни води натам.
Човекът е талант, а не машината с логаритми. Решенията би трябвало да се вземат от индивида, не от AI. Сега е решаващият миг индивидът да резервира своето предимство.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
изкуствен интелект пазар на труда
Изкуственият разсъдък е инструмент, а не сурогат. AI оказва помощ за ускорение на процеси, анализиране на големи количества информация и автоматизиране на задания, но не замества човешката сериозна мисъл, творчество и страсти.
AI не „ мисли “ като човек. Макар че диалогът може да се усеща натурален, AI не изпитва страсти, няма интуиция и не има съзнание. Той работи на основата на логаритми, модели и данни, само че няма лични стремежи или претекстове.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният разбор на данни е мощно оръжие, само че изкуственият разсъдък може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се ревизира от надеждни източници.
Възможностите ще се уголемяват. AI към този момент въздейства на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е единствено началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар поради AI?
Изкуственият разсъдък оказва доста въздействие и върху трудовия пазар, а измененията занапред ще стават по-дълбоки и огромни. Ето някои основни трендове, които да чакаме:
Автоматизация на рутинни задания. Това ще докара до намаляване на търсенето на избрани позиции, изключително такива, които включват най-вече механична обработка на информация.
Промяна на нужните умения. Компаниите ще търсят от ден на ден хора с дигитални умения, аналитично мислене и дарба за работа с AI. Креативността, адаптивността и сериозното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои специалности да изчезнат, нови роли ще се появят – експерти по AI нравственос, анализатори на логаритми, специалисти по човешко - АI взаимоотношение, инженери за поддръжка и развиване на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества изцяло – да вземем за пример в медицината ще проучва изображения и ще предлага диагнози, само че лекарите ще вземат финалното решение. В креативните промишлености AI ще генерира хрумвания, само че художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще разрешат повече гъвкави модели на заетост – отдалечена работа, персонализирани кариерни пътеки, даже изцяло нови форми на претовареност, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и обществени провокации. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото възнаграждение и общественото въздействие. Ще бъде значимо да се основат положителни политики за преквалификация на хората, които ще бъдат наранени от автоматизацията.
Предлагаме мнението на проф. Моника Балаян – основател на новаторските способи за работа с подсъзнанието Mneuro и за консултиране „ Мозъчна Галактика “ , създател е на Академия Mneuro:
Още античните гърци са мечтали за интелигентна мислеща машина. Опитите тя да бъде действително основана потеглят от публикация на Алън Тюринг през 1950 година, озаглавена „ Computing Machinery and Intelligence “, в която той задава въпроса може ли машина да възпроизведе човешкото схващане. Нашето любознание създаде тази опасност. Сега е значимо да се регламентира цифровата нравственос.
Изкуственият разсъдък (AI) е доста повече от асистент и инструмент. Не в бъдещето, а още в този момент за доста хора той към този момент е
сътрудник и консултант
а също преподавател, служи за забавление и развлечение, той манипулира, дава информация в големи количества, анализира… Изпълнява доста функции. Тази технология не е неприятно нещо, само че когато става дума за нравственос, познания и осъзнатост, тъкмо там имаме съществени въпроси. Ако това развиване на AI продължава с безумна скорост, без никаква подготовка на хората да са устойчиви на напрежението, който ще към този момент се основава поради него, ще се навлезе в рискова зона. Важно е да осъзнаем, че това не е играчка.
Тийнейджъри, само че и доста възрастни прекарват часове в Tik-Tok. Там фрагментите непрекъснато се сменят с нови и нови и основават усещане за забавно претърпяно време. Навсякъде в мрежата гледаме клипове с съвършени тела, филтрирани лица, „ сполучлив “ живот и единствено към три месеца трябват на мозъка ни, с цел да се срине нашето самочувствие. Хората одобряват, че при тях нещо не е наред, за разлика от другите, които демонстрират какъв брой всичко им е съвършено. Самочувствието се стопява, стига се даже до психическо разстройство, бодърствуване, тревога, паник офанзиви в огромно количество…
Цифровият свят има собствен код за обличане
а в действителният свят той е различен. Но да си дадем сметка, че цифровият свят дава благоприятни условия за всевъзможни мечтани корекции, в действителния си живот тези хора може да наподобява по напълно различен метод. Двата свята стартират да се сливат и е все по-трудно да ги отделяме. AI логаритмите се настройват по отношение на персоналните ползи на всеки човек. Но логаритмите нямат душа и сърце, те не се интересуват кой по какъв начин се усеща, до момента в който гледа. Тяхната задача е да задържат всеки консуматор колкото се може по-дълго в приложенията, по тази причина му оферират повече и повече от същото.
Хората стартират да губят работа, измествани от AI. Тенденцията ще продължи, като този
стресов фактор
ще се ускорява, защото доста специалности ще бъдат наранени от настъплението на AI. Важно е да осъзнаем, че има два свята. Хората би трябвало да бъдат подготвени и подготвени за тази справедлива действителност. AI към този момент стартира да разпознава и страсти и да ги проучва. Самият екран на устройството въздейства на душeвността и на мозъка. Аз протоколирам по какъв начин тези талази влияят на хората, до момента в който те просто гледат нещо на екрана. Реално човек спи с отворени очи. Затова се появяват признаци като цифрова тревога: „ Къде е телефонът ми, какво става с него? “. Мозъкът не е оставян да си почине. Очите се изморяват от взирането в джаджата, неналичието на придвижване води до наднормено тегло.
Мозъкът на индивида е гениална машина
Ние даже не подозираме какви благоприятни условия има самият човек, а през целия ден стоим пред един екран, не се движим, вместо да вървим в планината, да се катерим по дърветата, да тичаме. През изкуствения разсъдък става замяна на мисленето. Мозъкът е подложен на невроадаптивно прегаряне. В бъдеще взаимоотношението с AI може да докара до цифрова дезориентация - тази нова болест може да се появи, в случай че човечеството не се пробуди. Може да се появи и синдромно подвластно мислене, при което човек да не е кадърен да направи каквото и да е без AI. Психолози, невролози, лекари, публицисти, терапевти, коучове – всички те би трябвало да отворят очи за това, което се случва в резултат на непрекъснатото другарство с екрана.
Мозъкът би трябвало да стартира да работи обикновено. Всяка опасност – AI или персонални проблеми, блокира неговата работа. За да откри излаз, човек би трябвало да се заеме с
цифровата хигиена
и да не замърсява мозъка си с безсмислено висене в мрежата. Осигурете си задоволително време за сън, по този начин се възвръща мозъчната гъвкавост. Поне час преди да заспите останете надалеч от какъвто и да е екран. Нашият мозък не може да бъде сменен от никакъв изкуствен интелект, той намира решения там, където наподобява невероятно да бъдат открити. Пред екрана мозъкът на индивида влиза в тета вълна и той е в полусънно положение. В цялата друга вълнова интензивност мозъкът може да стигне до най-правилни решения. Затова задачата на всеки е да задейства своя мозък, да му върне права, с цел да може самичък да ръководи живота си. Вместо да се плаши, да излезе на разходка, да спортува и да не разрешава мозъкът му да се зомбира.
Изкуственият разсъдък не е страшилище, само че не е и магьосник. Той е просто инструмент. Научим ли се да работим умно с него, като не се оставим той да ни командва, може да имаме супервисоки резултати. AI прекъсва сериозното мислене на хората, само че
осъзнатите ще станат по-умни
а другите - още по-пасивни. Задачата е да се проумее какъв брой са значими концентрацията и умеенето за разбор. Ние сме прочувствени същества и би трябвало да развиваме своя прочувствен разсъдък. Емоциите са нашето гориво. Лидерство, дарба да въодушевяваме, обич, взаимна поддръжка – са значими човешки качества. Залитането единствено към бизнес, пари, персонални ползи е рисково - AI ни води натам.
Човекът е талант, а не машината с логаритми. Решенията би трябвало да се вземат от индивида, не от AI. Сега е решаващият миг индивидът да резервира своето предимство.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
изкуствен интелект пазар на труда
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ