Живеем във време на свръхамбициозни родители и прекалено разглезени деца.

Живеем във време на свръхамбициозни родители и прекомерно капризни деца. Ако и вие, като съзнателен родител, си задавате въпроса по какъв начин да не превърнете детето си в бъдещо „ мамино синче “ или в „ принцесата на баща “, то отговорът е елементарен – посредством възлагане на отговорности.

“Защо е значимо да научите децата си да поемат отговорност? ”

Поемането на отговорност има на първо място образователен резултат. Разбира се, вие сами можете да почиствате детската стая и сигурно ще го извършите по-бързо и по-качествено от своето дете, само че задачата на възлагането на задания и отговорности надалеч не се отнася единствено до това. Възлагайки на децата си отговорности, вие ги учите на най-малко няколко значими житейски урока:

Учите ги да изпитат наслаждение от работата и от постигането на цели. Естествено, в началото децата ще се противят на това, че биват натоварвани с отговорности, само че плодът на всичките ви старания в тази тенденция си коства да се чака да узрее не една и две години. Ако съумеете да превърнете осъществяването на предоставените задания в игра, в която детето да се включва на драго сърце, то обезпечено след години ще имате против себе си в действителност работлив и виновен възрастен.

Причинно-следствената връзка, ясната логичност и следствията. Когато децата взимат едно или друго решение и понасят следствията от него, те доста бързо научават, че нещата в живота имат причинно-следствена връзка. По този метод, след време, те ще взимат решенията на база личните си познания все по-уверено, а всички знаем, че сходен опит е по-ценен от хиляди препоръки.

Повишаване на. Децата не трябва да бъдат подценявани и към тях би трябвало да се демонстрира същинско самообладание, изключително що се отнася усвояването на нови действия. Ако дадете поле за изява на своето дете, то всекидневно ще придобива все по-голяма убеденост и ще покачва самооценката си, което му подсигурява триумфи в живота и в бъдеще.



И въпреки възлагането на отговорности да ви се коства „ упражнение “ за поотраснали към този момент деца, истината е, че целенасочени дейности в тази тенденция може да започнете от най-ранна детска възраст.

Приучаване към отговорности - съответни хрумвания

Предоставянето на избор е една от най-ранните форми на възпитаване на отговорност у децата. На най-малките давайте да вършат избор във връзка с напълно обикновени и не толкоз значими ежедневни действия, като да вземем за пример решението за следобедната закуска или облеклата за излизане. Нека децата бъдат наясно, че един път взели решение, би трябвало да понесат следствията от това, а това включва и позитивите и негативите от него.

В момента, в който децата поотраснат и се усвоили сполучливо най-малко едно-две домашни отговорности (това нормално се случва във възрастта след 3 години), е изцяло допустимо да им бъде трансферирана отговорността за някое от тях – да вземем за пример. Естествено, мъчно е на тази възраст да чакаме от детето единствено да се сеща да го прави постоянно и постоянно, когато е належащо, само че с малко помощ и напомняне от страна на възрастните, сполучливо се поставят основите на отговорността. В този интервал от детското развиване е най-важно търпението. Затова, по-добре предвидете малко повече време за осъществяване на предоставените на детето задания, само че пък дано то се оправи с тях единствено, с цел да натрупа опит, да се научи да се оправя единствено с зародилите затруднения и провокации и по този начин да увеличи самооценката си и не на последно място - удоволствието от работата.

Със започване на учебно заведение идва нова епоха в поемането на отговорности – тази за домашните, за добре научените уроци, за приготвянето на чантата и даже за джобните пари. Добра концепция е да давате на децата си джобните пари за цяла седмица, като или спестят. Вече може да стоите настрани от изкушението непрекъснато да напомняте на детето си, че би трябвало да си напише домашните или да си научи уроците. Няма да е по никакъв начин съдбовно, в случай че то се появи един път или два пъти в учебно заведение с ненаписано домашно, само че пък уроците, които ще получи в сходна обстановка, вие не можете да му преподадете и със стотици повтаряния и натяквания.

Децата могат в друга степен да:

Подреждат облеклата и книгите, играчките си;

Изхвърлят боклука
Мият и подреждат чиниите
Помагат в чистенето, да поливат цветята

Трудно могат да се дадат подготвени предписания за възпитаване в отговорност. Затова съществена роля имат родителите, които наблюдавайки и познавайки децата си, да им разпореждат отговорности, съобразени с тяхното развиване, настройка и умения. Но по-важното е родителите да се въздържат от постоянно неосъзнатото свръхпокровителство върху децата им. Не бива да забравяме, че всичко изброено до тук, би трябвало да се случва премерено и без принуждение, тъй като в противоположен случай рискуваме да стигнем до някоя от по-лошите крайности - или деца, които бойкотират с непокорство свръхнатоварващите ги родители.

Каквото и да си приказваме за възпитанието и отговорностите, сигурно е добре да си припомняме по-често, че децата ни не са наша проекция и са безусловно независими дребни човеци. Затова, идващия път, когато за следващ път се хванете в свръхобгрижващо родителско държание, помислете, дали не отнемате на децата си от това толкоз значимо човешко качество – отговорността.