Каталуния - казус без решение
Жител на Барселона написа върху каталунското знаме " За страна с права ".
© YVES HERMAN Стефан Попов, " Риск Монитор " Още по тематиката
Пучдемон " не търси леговище " в Белгия
Лидерът на Каталуня ще остане в Брюксел, до момента в който не получи гаранции за обективен развой от Мадрид
31 окт 2017
Каталуня одобри умерено директната власт от Мадрид
Бившите водачи може да бъдат упрекнати в протест и подстрекаване
30 окт 2017
Алберт Ройо-Марине: Каталуня не желае безусловно самостоятелност, а почитание
Генералният секретар на DIPLOCAT пред " Капитал "
19 окт 2017 Този случай на сецесия може да бъде избегнат единствено в случай че каталунците решат, че нямат интерес от националната си независимос т.
Конфликтът в Испания има темперамент на революция, даже да не ескалира до тежки кръвопролития. Каталуния афишира самостоятелност. Централната власт на Испания анулира този акт с принуждение - от полиция до военна окупация. За Каталуния това е епизод в една дълга и мрачна история на връзките с страната мащеха.
Каталуния в решаваща степен счита себе си за самостоятелна страна, без значение какви убеждения имат по въпроса централните управляващи в Испания. Каталуния е: (а) обособена общественост, (б) плътно населява избрана територия, (в) има резистентен план за самостоятелност, (г) който има свое политическо посланичество и (д) претърпява повтарящи се талази на всеобщо неодобрение от централната власт. Референдумът е следващ акт, потвърждаващ тези съществени черти на придвижването по обособяване на по-малка общественост от огромна страна.
Мислимо ли е рационално позволение на спора? Разумно би било решение, учредено на общоприета норма, а оттова и правна регулация. Подобна вяра е безрезултатна. Конфликт от този жанр няма решение в кръга на обичайните нормативни схеми. Той е кардинален и концептуален. Спорят две гранични и изключващи се схващания.
Единият мироглед е развъртян в модерната конституционна доктрина. Според нея основна линия на конституционния контракт е неговата необратимост. Независимо какъв брой друга и обособена е общността на каталунците, един път включена в единна Испания, тя необратимо губи суверенитет. Дори Испания да беше федерация, един път построено, политическото й единение е необратимо. Испанският сенат и държавното управление на Рахой повтарят безусловно тази позиция.
Алтернативната интерпретация е учредена върху концепцията за самоопределяне на национални общности, наложена от Удроу Уилсън след края на Голямата война. Тази версия не слага кардинални ограничавания пред правото на общности да образуват своя държавност. Критериите са повече емпирични, само че самото право на самоопределяне стои над тях. Към такава версия се придържа Каталуния много преди тя да бъде стартирана в интернационалната сфера през 1920-те години.
Двете тълкования на каталунския развой се изключват. Не е допустимо съдия да дефинира коя следва да натежи с по-висока легитимност. По тази причина казусът е брутално политически и отворен към всевъзможен произвол. Дали ще се развие до революция или ще затихне краткотрайно е въпрос на условия.
Показателно е по какъв начин вероятните интернационалните медиатори се дистанцират и придържат към клишето, че става дума за " вътрешен въпрос на Испания ". Така те прикрито вземат страна, тъй като вътрешен въпрос на Испания значи вътрешен въпрос на Испания (за Каталуния не става дума). Той надлежно ще бъде решен от централната власт в Испания.
Въздържанието извън не е инцидентно, а демонстрира неспособност за деяние, учредена върху нормативен принцип. Международният ред е проведен към суверенитети, т.е. неделими държавни единици. Това състояние е по едно и също време и факт, и норма на модерния свят след 1648 година Затова световни играчи - от страни до институции, се надяват Испания да реши рецесията, като утвърди единството си. От съображения за възпитание налага се да бъде по-кротко, само че в случай че се наложи, може и с груба мощ.
Подобни референдуми могат да се проведат във Англия, Белгия, Италия. Зад тази забележима страна лежат всевъзможни други кандидати за самостоятелна държавност. На Балканите може да са и над 10. Тези скрити спорове повдигат въпроса какво да се предприеме, с цел да не се стига до зараза от сецесии (отделяне от страна и образуване на нова - бел. ред.). В резултат на такава вълна интернационалната сфера ще се разгради до средновековни княжества и ще потъне в безпорядък. Такава опция лежи под повърхността на конституционно завършените европейски демокрации.
Вътрешното разделяне на модерни страни е рисков риск. Схема за ръководството му няма, всеки случай е самостоятелен. Испания може да го редуцира, в случай че успее да прелети над личната си история, а това наподобява едва евентуално. Доближавайки се от време на време до прага на разпадането си, ще го отсрочва както може, в това число с военна мощ. Европейски Съюз ще следи в смут. Руската душа ще се стопли. Съединени американски щати ще гледат безразлично, до момента в който един ден Калифорния не насрочи собствен референдум.
Единственият метод този съответен случай на сецесия да бъде избегнат е болшинството в Каталуния да реши, че няма интерес от националната си самостоятелност.
© YVES HERMAN Стефан Попов, " Риск Монитор " Още по тематиката
Пучдемон " не търси леговище " в Белгия
Лидерът на Каталуня ще остане в Брюксел, до момента в който не получи гаранции за обективен развой от Мадрид
31 окт 2017
Каталуня одобри умерено директната власт от Мадрид
Бившите водачи може да бъдат упрекнати в протест и подстрекаване
30 окт 2017
Алберт Ройо-Марине: Каталуня не желае безусловно самостоятелност, а почитание
Генералният секретар на DIPLOCAT пред " Капитал "
19 окт 2017 Този случай на сецесия може да бъде избегнат единствено в случай че каталунците решат, че нямат интерес от националната си независимос т.
Конфликтът в Испания има темперамент на революция, даже да не ескалира до тежки кръвопролития. Каталуния афишира самостоятелност. Централната власт на Испания анулира този акт с принуждение - от полиция до военна окупация. За Каталуния това е епизод в една дълга и мрачна история на връзките с страната мащеха.
Каталуния в решаваща степен счита себе си за самостоятелна страна, без значение какви убеждения имат по въпроса централните управляващи в Испания. Каталуния е: (а) обособена общественост, (б) плътно населява избрана територия, (в) има резистентен план за самостоятелност, (г) който има свое политическо посланичество и (д) претърпява повтарящи се талази на всеобщо неодобрение от централната власт. Референдумът е следващ акт, потвърждаващ тези съществени черти на придвижването по обособяване на по-малка общественост от огромна страна.
Мислимо ли е рационално позволение на спора? Разумно би било решение, учредено на общоприета норма, а оттова и правна регулация. Подобна вяра е безрезултатна. Конфликт от този жанр няма решение в кръга на обичайните нормативни схеми. Той е кардинален и концептуален. Спорят две гранични и изключващи се схващания.
Единият мироглед е развъртян в модерната конституционна доктрина. Според нея основна линия на конституционния контракт е неговата необратимост. Независимо какъв брой друга и обособена е общността на каталунците, един път включена в единна Испания, тя необратимо губи суверенитет. Дори Испания да беше федерация, един път построено, политическото й единение е необратимо. Испанският сенат и държавното управление на Рахой повтарят безусловно тази позиция.
Алтернативната интерпретация е учредена върху концепцията за самоопределяне на национални общности, наложена от Удроу Уилсън след края на Голямата война. Тази версия не слага кардинални ограничавания пред правото на общности да образуват своя държавност. Критериите са повече емпирични, само че самото право на самоопределяне стои над тях. Към такава версия се придържа Каталуния много преди тя да бъде стартирана в интернационалната сфера през 1920-те години.
Двете тълкования на каталунския развой се изключват. Не е допустимо съдия да дефинира коя следва да натежи с по-висока легитимност. По тази причина казусът е брутално политически и отворен към всевъзможен произвол. Дали ще се развие до революция или ще затихне краткотрайно е въпрос на условия.
Показателно е по какъв начин вероятните интернационалните медиатори се дистанцират и придържат към клишето, че става дума за " вътрешен въпрос на Испания ". Така те прикрито вземат страна, тъй като вътрешен въпрос на Испания значи вътрешен въпрос на Испания (за Каталуния не става дума). Той надлежно ще бъде решен от централната власт в Испания.
Въздържанието извън не е инцидентно, а демонстрира неспособност за деяние, учредена върху нормативен принцип. Международният ред е проведен към суверенитети, т.е. неделими държавни единици. Това състояние е по едно и също време и факт, и норма на модерния свят след 1648 година Затова световни играчи - от страни до институции, се надяват Испания да реши рецесията, като утвърди единството си. От съображения за възпитание налага се да бъде по-кротко, само че в случай че се наложи, може и с груба мощ.
Подобни референдуми могат да се проведат във Англия, Белгия, Италия. Зад тази забележима страна лежат всевъзможни други кандидати за самостоятелна държавност. На Балканите може да са и над 10. Тези скрити спорове повдигат въпроса какво да се предприеме, с цел да не се стига до зараза от сецесии (отделяне от страна и образуване на нова - бел. ред.). В резултат на такава вълна интернационалната сфера ще се разгради до средновековни княжества и ще потъне в безпорядък. Такава опция лежи под повърхността на конституционно завършените европейски демокрации.
Вътрешното разделяне на модерни страни е рисков риск. Схема за ръководството му няма, всеки случай е самостоятелен. Испания може да го редуцира, в случай че успее да прелети над личната си история, а това наподобява едва евентуално. Доближавайки се от време на време до прага на разпадането си, ще го отсрочва както може, в това число с военна мощ. Европейски Съюз ще следи в смут. Руската душа ще се стопли. Съединени американски щати ще гледат безразлично, до момента в който един ден Калифорния не насрочи собствен референдум.
Единственият метод този съответен случай на сецесия да бъде избегнат е болшинството в Каталуния да реши, че няма интерес от националната си самостоятелност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ