Честваме паметта на трима мъченици
Жестокият гонител на християните, император Максимиан, един път пратил в Александрия един от заслужилите си бойци – атинянина Мина, с предписание да усмири вълненията, зародили в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната религия.
Царят не знаел, че Мина самичък вярвал в Христа. Мина дошъл в Александрия и неотдавна посредством мъдрите си разпореждания усмирил вълненията и привел всички каузи в ред. А що се отнася до вярата Христова, той освен не я преследвал, само че очевидно говорел, че тя едничка е същинска и спасяваща религия. Думите си той доказвал посредством каузи, бидейки извънредно доброжелателен и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна мощ. Всички заболели, които получавали изцерение посредством неговите молебствия, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия от ден на ден и повече.
Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина. Разгневеният цар решил да изпрати в Александрия градския шеф Ермоген, който бил почитан мъж. Той му дал най-строги заповеди срещу християните и изключително срещу Мина, като му заповядал да използва всички средства, с цел да принуди християните да се върнат към идолопоклонството.
Като дошъл след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Бил заставен да заповяда да го затворят в тюрма, тъй като призовал името Божие.
На другия ден довели Мина за следствие. Той бил спокоен, като същински безстрашен войник. На укора на Ермоген, че не уважава боговете, той дал отговор с твърдо изповядване на единия същински Бог. Много приказвал Мина за истината и силата на християнската религия. Народът деликатно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: „ Той приказва правилно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се уважава Оня Бог, който изповядва Мина! “.
Ермоген, недоумявайки какво би трябвало да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия ден го повикал отново и почнал да го заплашва с мъчения, в случай че не се поклони на боговете. Мина му дал отговор: На каквито искаш страдания ме подлагай, аз с наслада ще пострадвам за моя Христос.
Тогава Ермоген, изпълнявайки заповедта на царя, наредил да предадат Мина на изтезания. Отрязали му краката – мъченикът хвалел Бога; по-късно го лишили от език и очи – мъченикът всичко търпял радостно и умерено. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Христос и го излекувал, като заречен, че и Ермоген скоро ще пристигна до знание на истината и ще реализира нетленен венец.
Когато на другия ден бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си, като видели Мина здрав. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: „ Велик е християнският Бог! “ и с внимание и религия слушали поученията му.
Дошли други бойци от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудното събитие се разнесла по града и целият народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив. Мина почнал да приказва на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал избавление. Чудно привидение в това време се показало на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал: Моли се за мене, същински Божий служителю.
Целият тоя ден в Александрия бил ден на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ. Той раздал парцела си на небогати и с Мина почнали да проповядват същинската религия и посредством Божията мощ правели чудеса.
Всичко това стигнало до царя, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Той повикал при себе си християните и грубо ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.
Отново силата Божия се показала в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на магьосничество. Един езически академик и публицист, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и намерено изповядвал вярата си в Исуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил.
Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплувал до Византион, където епископът, известен по превъзходен метод за идването на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.
Царят не знаел, че Мина самичък вярвал в Христа. Мина дошъл в Александрия и неотдавна посредством мъдрите си разпореждания усмирил вълненията и привел всички каузи в ред. А що се отнася до вярата Христова, той освен не я преследвал, само че очевидно говорел, че тя едничка е същинска и спасяваща религия. Думите си той доказвал посредством каузи, бидейки извънредно доброжелателен и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна мощ. Всички заболели, които получавали изцерение посредством неговите молебствия, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия от ден на ден и повече.
Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина. Разгневеният цар решил да изпрати в Александрия градския шеф Ермоген, който бил почитан мъж. Той му дал най-строги заповеди срещу християните и изключително срещу Мина, като му заповядал да използва всички средства, с цел да принуди християните да се върнат към идолопоклонството.
Като дошъл след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Бил заставен да заповяда да го затворят в тюрма, тъй като призовал името Божие.
На другия ден довели Мина за следствие. Той бил спокоен, като същински безстрашен войник. На укора на Ермоген, че не уважава боговете, той дал отговор с твърдо изповядване на единия същински Бог. Много приказвал Мина за истината и силата на християнската религия. Народът деликатно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: „ Той приказва правилно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се уважава Оня Бог, който изповядва Мина! “.
Ермоген, недоумявайки какво би трябвало да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия ден го повикал отново и почнал да го заплашва с мъчения, в случай че не се поклони на боговете. Мина му дал отговор: На каквито искаш страдания ме подлагай, аз с наслада ще пострадвам за моя Христос.
Тогава Ермоген, изпълнявайки заповедта на царя, наредил да предадат Мина на изтезания. Отрязали му краката – мъченикът хвалел Бога; по-късно го лишили от език и очи – мъченикът всичко търпял радостно и умерено. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Христос и го излекувал, като заречен, че и Ермоген скоро ще пристигна до знание на истината и ще реализира нетленен венец.
Когато на другия ден бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си, като видели Мина здрав. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: „ Велик е християнският Бог! “ и с внимание и религия слушали поученията му.
Дошли други бойци от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудното събитие се разнесла по града и целият народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив. Мина почнал да приказва на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал избавление. Чудно привидение в това време се показало на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал: Моли се за мене, същински Божий служителю.
Целият тоя ден в Александрия бил ден на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ. Той раздал парцела си на небогати и с Мина почнали да проповядват същинската религия и посредством Божията мощ правели чудеса.
Всичко това стигнало до царя, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Той повикал при себе си християните и грубо ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.
Отново силата Божия се показала в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на магьосничество. Един езически академик и публицист, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и намерено изповядвал вярата си в Исуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил.
Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплувал до Византион, където епископът, известен по превъзходен метод за идването на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ