„Жена без значение“ на Оскар Уайлд е новата премиера на

Гледаме „Жена без значение“ в Армията

„ Жена без значение “ на Оскар Уайлд е новата премиера на огромната сцена в Армията. В спектакъла на Стоян Радев дефилират майстори и младоци. Всичко се случва в имението на лейди Хънстънтън - Елена Райнова, където високопоставеният лорд Илингуърт, Иван Радоев, прави предложение на юноша със непретенциозно родословие да стане негов персонален секретар. Новината радва както самия Джерълд Арбътнът - Ясен Атанасов от класа на Ивайло Христов в НАТФИЗ, който се оправя предстоящо тъкмо и изрично като театрал, който от дете е под прожекторите, по този начин и цялата знатна компания, измежду която и младата американка мис Хестър Уърсли, Евелин Костова, която с възгледите си за морала и полезностите блестящо се отличава измежду снобското общество. Появата на мисис Арбътнът - Анастасия Ингилизова, която не позволява синът й да одобри поканата на лорд Илингуърт, трансформира радостния звук на вечерта. В поредност от прочувствени конфликти последователно се разкрива повода за нейния отвод. Темата за морала и честността попада в подтекста на толерантно към пороците богато общество, показано от ярки персонажи - сър Джон Понтифракт и лейди Понтифракт - Георги Къркеланов и Радосвета Василева, мисис Алънби - Гергана Плетньова, лейди Стътфийлд - Луизабел Николова, архидякон Добъни - Иван Налбантов. Оскар Уайлд написа “Жена без значение “ през 1893 година по молба на артиста Хърбърт Три, управител на Хаймаркет тиатър. Първото зрелище има огромен триумф, въпреки че създателят е освиркан на поклона поради фразата „ Англия се е изтегнала като прокажена”. Плътните комедийни облици и ненадминатото духовитост на Оскар Уайлд са гарнирани с хапливата му рецензия към елита на Англия. А анализът на връзките сред дамите и мъжете звучи като да е писан през днешния ден. Посланието е ясно - единствено любовта предава значение, без нея всичко губи цената си. „ Затова вместо да търсим самопризнание и благосъстояние другаде, си коства да се посветим на нейната загадка и да се жертваме поради нея”, споделя Стоян Радев. И прибавя: „ Ако се запитаме с какво Оскар Уайлд продължава да притегля публиката в залите, несъмнено можем да дадем най-различни отговори. Аз ще посоча този, който е непосредствен до мен: Всеки желае да изповяда претърпяното, което се утаява в него. Може да го направи в черква при психоаналитик или в другарска компания. Театърът предлага и друга опция - да се изповядаш и пречистиш през текста на пиесата. И когато го произнасяш или работиш над него, и когато го слушаш в салона. Но, с цел да има текстът пречистваща мощ, би трябвало създателят му да е измъчен неговия смисъл, да е трансформирал стила му в своя житейска мяра, да се е осмелил да рискува до дъно в истината, защитавайки я с най-острия бръснач - този на ироничния смях. Животът на Оскар Уайлд потвърждава неговото право да приказва и не инцидентно думите му се трансформират в персонални откровения за читатели и фенове.”