Българите напускат селата, но младите хора направо полудяха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея
Желанието на жителите на дребните обитаеми места да се реалокират да живеят в огромните градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – изисква закупуването на жилища там – нормално панелни, по-рядко монолитни, защото цената на последните е с 25% по-висока. С непрекъснато увеличаващия се стрес в огромните градове и все по-замърсения въздух там, нараства търсенето на къщи на село. При това от ден на ден са младите фамилии, които – оставайки в България – са твърдо решени да отглеждат децата си на мира, в селски вид къща, с комфортен двор, доста зеленина и тишина… Решаващ фактор се оказва цената – търсят се на първо място парцели на стойност 120 – 130 хиляди евра.
Това са къщи с към 200 кв м застроена повърхност, с огромен двор и най-важното – функционална инфраструктура! За страдание, малко са предлаганите парцели, които дават отговор на последното условие – защо ви е първокласна съвременна къща, до която се доближава по изровен кален път?! Затова и цената на такива „ първокласни къщи “ пада доста. Други обекти, които дават отговор на условията на купувачите, се оказват „ постепенно продаваеми “, защото са с ипотека или неуредена документи. Младите фамилии търсят обаче къщи с „ търпима “ цена – 50 – 60 000 евра.
За тях детайла „ луксозност “ остава на назад във времето. Често обект на покупко-продажби са къщи на към 15 – 20 км от града, които след лек ремонт стават годни за живеене. Стари постройки във вилните зони също се продават и след надлежно преустрояване се пригаждат за целогодишно обитаване. Същевременно има фактори, които могат да доведат до основаване на недостиг на пазара за закупуване на нови жилища в избрани региони, което автоматизирано повишава цената им! Така че младежи, купувайте застроени парцели в села или вилни зони наоколо до огромните градове и там си живейте умерено и щастливо!
Тези хора не са единствените, които избират селото пред огромния град.
Младо семейство от село Кичево развива бизнес, като отглежда био домати. Като дребни аграрни производители, те не дават отговор на условията за разпределяне на финансиране и сами търсят способи да оцелеят на пазара. Четирите деца на Георги и Илияна неуморно оказват помощ в градината, фамилията постоянно посреща туристи, които ценят чистата им продукция. Стремят се и да отворят дребен завод, в който да създават био лютеница.
Георги е монтьор по специалност. Макар и роден на село, признава, че до неотдавна не е различавал подправките в градината, не знаел нищо и за развъждането на земеделските култури.
“Тази цялата градина е унаследен парцел, преди време баба ми и дядо ми са избрали това място, тъй като наоколо има изворна вода. Аз в един миг взех решение, че би трябвало да продължа да се занимавам с тяхната активност, тъй като това е един метод да изкараме някакви пари ”, сподели той.
Решава да развива биоземеделие – употребява единствено естествени препарати и създава сертифицирани био домати, които се харесват на пазара. Споделя, че хотели и заведения за хранене желаят да купуват продукцията му, само че на прекомерно ниска цена.
“Искат да работят на борсови цени. Аз няма по какъв начин да им изкарам домат, който е биологично изработен със всичките проблеми тук и да го продавам на 60 и на 50 стотинки ”, изяснява Георги Кабаков.
За да получат финансиране по европейски планове, Илияна и Георги би трябвало да имат най-малко 5 декара земя или да имат дълготраен контракт, в случай че обработват земя чартърен.
“Местните хора ги е боязън да си дават земите чартърен. Това е истината. Искат да ги продават и желаят доста пари. Тук, тъй като е по-близо до морето, декарът е от 5000 евро нагоре. Ние няма по какъв начин да ги купим тези земи ”, разяснява Георги Кабаков.
Сега фамилията мечтае да отвори завод за произвеждане на лютеница, в която да влага своите биологично чисти зеленчуци.
