Жегата изпържи партиите. Вместо да се обединят за кабинет, те

Жегата изпържи партиите. Вместо да се обединят за кабинет, те се съюзиха, с цел да търсят греховете на Пламен Николов. Някакъв мъдрец с докторска дисертация върху времето и процъфтяващ бизнесмен, дръзнал да одобри поканата на " ИТН " да оглави държавното управление на смяната в България, същински вбеси професионалните кадровици.

Три дни партийни детективи обръщат страната с хастара на открито, единствено и единствено да намерят нещо, с което Николов да бъде ударен. Политически шамани гадаят жестовете му, професионални пиари броят дължината на изреченията му.

Първи в ролята на контрольор Дюдю влезе проф. Огнян Минчев, който залови Николов на мястото на престъплението още в " Панорама ". Направил лапсус с контракта ни с Македония, ерго не ставал за министър председател.

В събота тв камерите бодро осъмнаха в Шумен с вярата учителката на Николов да показа някоя пикантна пакост, само че, уви, претендентът се оказа цялостен първенец, освен това с упоритост и визия за развиването си. Директората дори му пожела триумф, жалко! Затова репортерските микрофони отпрашиха към Сушица. Но и там удариха на камък. Хората освен, че не ненавиждат рода на Пламен Николов, а в противен случай - гордеят се с дядо му Параскев, който бил извънреден счетоводител. Вечерта детективските разкрития акостираха при брачната половинка му, която за смут на всички се оказа поетеса.

Така на мушката на злобарите попадна дисертацията на Николов. Тя нещо не можела да се откри, регистърът с научни разработки се сринал и по-късно хоп, трудът на Николов се появил. Цял уикенд пожарът къде е дисертацията засенчваше стихиите в Гърция и Турция. За да се окаже в понеделник, че съгласно обясненията на МОН трудът си е на мястото, само че една пътна записка, която трябвало да върви с него, се губела. Защо е толкоз значима обаче по този начин и не стана ясно. Важното е, че липсвала.

Със старта на новата седмица каскетът на Шерлок Холмс нахлупи и Николай Хаджигенов, който другояче повече от всичко на света ненавижда каскети. Публикувайки тезата на конституционалиста Николай Близнаков, Хаджигенов даде примамка за хейта, че Пламен Николов не бил законово номиниран. Никой не бил чул ПГ на " ИТН " да гласоподава решение за номинацията му. Къде е казано, че съвещанията на групите са обществени и всяко решение на Има Такъв Народ би трябвало да се рапортува първо на Хаджигенов, не се разбра. Но се разбра, че Николов трябвало отново да бъде номиниран.

Президентството бързо охлади кипналите в жегата партийни пристрастености като разгласи, че решението за номинация на Николов си е съответно входирано на " Дондуков " 2. Все отново, на Има Такъв Народ не им е за първи път да предлагат министър председател, наивно е да се счита, че са го проспали.

Междувременно пристрастеност за улики даде на партийните разследвачи самият Слави Трифонов с неделното си видеоинтервю. За няколко часа всички не помниха и кабинета, и ковида, и морето даже, с цел да обследват какъв е назалният спрей на шкафчето на Трифонов, за какво пие вода " Девин " и нервни ли са му пръстите.

Така, заставен от събитията, в интелектуалната роля на Еркюл Поаро най-после се появи самият Христо Иванов. Първо, с цел да разгласи, че нещо в изражението на Николов показвало, че не наподобява на водач. После - с цел да заяви, че и той организира търсене:  на гаранции за честност на министрите. Коя институция, черква или световно общество издават тапиите, не е значимо.

Дали Пламен Николов ще стане министър председателят, който по думите му до момента България не е имала, времето ще покаже. Едно е несъмнено обаче - пробата за грехове, могат да минат единствено хора като него, които в никакъв случай до момента не се имали допирна точка с политиката. Защото колкото повече нагазваш в партийното тресавище, толкоз повече кална следа оставяш. И няма потребност по петите си да върви някой Инч Хай Честен детектив.