Jean-Claude Van Damme in Death Warrant, 1990 Когато пристигнах в

Мисля, че първият истински супергерой на екрана е бил Чарли Чаплин ~ Жан Клод Ван ДАМ

Jean-Claude Van Damme in Death Warrant, 1990

Когато дойдох в Америка, се занимавах със какво ли не – бях водач на лимузина, работех в салон за разтривки, доставях пици, чистих килими. Веднъж имах забавна преживелица – две лелки наеха лимузината, бяха към 40-те. И ми споделят: „ Имаш ли нещо, което можем да подъвчим? ” А аз: „ Да, имам дъвки ”. А те: „ Не, не, нещо друго, което можем да си заврем в устата, не схващаш ли? ”. Мъжете им ги пратили да си вършат пластични интервенции в Бевърли Хилс, а те ме сваляха непосредствено. Нищо не се случи, само че бяха много страшни.

Как ми е омръзнало всичко това: три завъртания във въздуха, след това чупиш главата на някого, най-после се приземяваш върху стола и казваш: „ Привет, аз съм Жан Клод Ван Дам! ”

В мен няма нищо извънредно. Говорите с човек, който се е родил в елементарна страна, измежду елементарни хора. В мен няма нито дълбокомислие, нито разум, нито нелепост – просто вид, който има кучета и дом, който обича да тренира и е щастлив от това, че е жив.

И до ден сегашен се запитвам: „ Какво направих в живота си? ” Но отговор нямам.

Нямам врагове. Животът е прекомерно къс за сходно нещо.

Политиката не ме интересува. Напуснах учебно заведение на 13, и едва ли знам доста неща – също така, че нищо в света в последно време не е трансформирало към положително. Затова вместо да разсъждаваме за президентските избори, дайте да поговорим за това, какво ще стане с планетата след 20 години. Ще завоюва ли още веднъж Обама? Хич не ми дреме.

Смятат, че такива хора като мен, Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер, не могат да вършат неточности. Но ние постоянно бъркаме, а Холивуд всичко ни прости.

Отговорите от време на време идват в главата ти по-рано от самите въпроси.

Който доста се бие, знае какво е кръг. Който доста яде, знае какво е храна. Женил съм се 5 пъти. Знам какво са това дамите.

Глупав въпрос: какво хапвам по време на подготовка. Хора хапвам, несъмнено.

Мисля, че първият същински супергерой на екрана е бил Чарли Чаплин.

Това се случва със всички. В един миг осъзнаваш, че не ти следваш сюжета, а сюжета следва тебе. И започваш просто да живееш вътре във кино лентата. Де Ниро, коства ми се, въобще не поглежда в сюжетите си.

Когато видя бездомно куче, разбирам, че съм задължен да го прибера вкъщи. В Тайланд прибрах у дома цяло семейство кучета. Някои от тях бяха парализирани. Едното имаше три лапи, на другото поръчах устройство с колелца за напредване. После се оказа, че не е толкоз просто да ги отведа от една страна в друга, по тази причина наех частен аероплан. Днес вкъщи живеят 9 кучета, а същински оргазъм, не в полов смисъл, несъмнено, изпитвам когато се разхождам с тая глутница по плажа.

Не съм Фидел Кастро. Осемчасова тирада – това не е за мен. Но виж, 6-минутна – кадърен съм на това.

Истината постоянно остава истина, даже когато никой не е подготвен да я чуе.

Тялото ми наподобява на 30, само че лицето ми на 50. И не е добре да се разхождам гол по улиците, с цел да наподобявам по-млад.

Ако Бог ти е дал прелестно тяло, то се трансформира във физически храм, а твое обвързване е да държиш този храм в порядък.

Никога не съм разбирал смисъла на думата „ отказвам се ”.

Най-важното в живота – да се научиш да приемаш нещата, които не можеш да промениш.

Jean-Claude Van Damme in Hard Target, 1993