Жан-Пол Сартр (1905-1980) – един от титаните на философската мисъл

Жан-Пол Сартр (1905-1980) – един от титаните на философската мисъл през XX век, умира преди 42 години, а на погребението му се стичат над 50 хиляди души и процесията се излъчва онлайн по малкия екран. Но за какво мъдрец се радва на такава национална обич и благодарност? Що за теория е екзистенциализмът, че увлича след себе си толкоз мозъци?

Премиерното заглавие на издателство „ Милениум “ – „ Сартр: Между съществуване и нищо “, от София Петрова търси отговор на тези въпроси и събира всичко най-важно от трудовете и мислите на популярния французин в общ том.

Жан-Пол Сартр отраства като комплексирано поради телесните си недостатъци дете, което компенсира с четене и с интелектуални занимания. В младостта си е захласнат от философията и науката до степен на занемаряване на съвсем всичко останало. И макар физическите недъзи и цялата небрежност към външния си тип той има съвсем магическо омагьосване в средите на интелигенцията, всички търсят компанията му, дамите го ухажват, всевъзможни изтъкнати персони се надпреварват за правото да поддържат връзка с него. Бурният му персонален живот е завладяваща история за обич и сласт, корист с опиати, конфликти и борби, възходи и провали, политически и културни протести.

Определят го като централна фигура в екзистенциалистката философия, но самият Сартр един път възкликва: „ Екзистенциализъм? Какво е това? Не знам защо говорите “. И за разлика от мислителите преди него избира да показва схващанията си не с логичен точни и ясни причини, а с неопределени термини и размити облици, постоянно под формата на романи и пиеси. И парадоксално точно по този начин концепциите му доближават до по-голям брой хора.

Сартр е спорна персона – обвързва живота си с писателката феминистка Симон дьо Бовоар, само че двамата в никакъв случай не се женят, нямат свои деца и всеки поддържа многочислени паралелни връзки. Обявява поддръжката си за комунизма и е другар с Кастро и Че Гевара, само че издига личността и самостоятелната независимост като безспорна полезност. Твърди, че е безбожник и богоборец, само че също по този начин споделя, че не счита себе си за „ артикул на случайността и за прашинка във Вселената “. Вероятно цялата тази амалгама от разнопосочни, взаимоизключващи се крайности основава митичния ореол към личността и творчеството му. Затова Сартр намира път към сърцата и мозъците на толкоз хора и повлиява развиването на Западния свят в средата на XX век повече, в сравнение с който и да е политик, държавник или публицист.

А ето и някои вдъхновяващи цитати на Жан-Пол Сартр:

. Когато богатите хора водят война между тях, бедните са тези, които умират.

. Мразя жертвите, които почитат своите екзекутори.

. Човекът е жертван на независимост.

. Аз не съм благодетелен. Децата ни ще бъдат, в случай че пролеем задоволително кръв, с цел да им дадем правото да бъдат.

. Нищо не се мени по този начин постоянно както предишното.

. Адът – това са другите.

. Аз убих Бог, тъй като той ме раздели от хората, само че виж, гибелта му прави това разделяне дефинитивно.

. Аз не мисля, че съм просто артикул на случайността, че съм единствено една парченце прахуляк във Вселената; аз усещам, че съм някой, който е бил предстоящ, основан, плануван. Накратко, аз съм едно създание, което единствено един Творец би могъл да сложи тук; и тази концепция за креативна ръка се отнася до Бога.

. Ако гледаш прекомерно дълго в огледалото, ще видиш маймуна. Понякога обаче може да видиш и по-низши същества, стига да имаш разсъдък и въображение.

. Бог е неявяване. Бог е самотата на индивида.

. Бедните не знаят, че тяхната функционалност в живота е да упражняват нашата благотворителност.

. Нищо не се мени по този начин постоянно както предишното.