Интелигентността е това, което използвате, когато не знаете какво да правите - ЖАН ПИАЖЕ
Жан Пиаже се ражда на 9 август 1896 година в Ньошател, Швейцария.
Първата си публикация за научно списание по зоология Пиаже написва на 10-годишна възраст. Озаглавява я „ Наблюдения върху врабчетата-албиноси “, по-късно става непринуден асистент в локалния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.
В история на логиката на психиката теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплинираност, която цели да изясни познанието чрез неговото образуване.
Пиаже основава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 година и е негов шеф до гибелта си през 1980 година
Умира на 16 септември 1980 година в Женева на 84-годишна възраст.
Днес Жан Пиаже е най-известен с проучванията си върху когнитивното развиване на децата. Пиаже учи интелектуалното развиване на личните си три деца и основава доктрина, която разказва стадиите, през които децата минават в развиването на интелигентността и формалните мисловни процеси.
Логическата активност не е цялата просветеност. Човек може да бъде образован, без да е изключително логически.
Едно от най-забележителните неща, които откриваме за детето под 7-8 години, е неговата изключителна убеденост по всички тематики.
Детето е реалист във всяка област на мисълта и по тази причина е естествено в моралната сфера да слага повече стрес върху външния, осезателен детайл, в сравнение с върху скрития претекст.
От морална позиция от интелектуална позиция детето се ражда нито положително, нито неприятно, а стопанин на ориста си.
Децата в действителност схващат единствено това, което сами измислят.
Опитът предхожда разбирането.
Когато научите дете на нещо, отнемате вечно шанса му да го открие за себе си.
Колкото повече се опитваме да подобрим нашите учебни заведения, толкоз по-тежка става учителската задача; и колкото по-добри са нашите способи на преподаване, толкоз по-трудно се ползват.
Целта на образованието не е да се усили количеството на знанието, а да се основат благоприятни условия детето да измисля и открива, да основава хора, способни да вършат нови неща.
Моралната автономност се появява, когато мозъкът се стреми към нужен блян, самостоятелен от всевъзможен външен напън.
Наказанието прави автономията на съвестта невъзможна.
Винаги обичам да мисля за даден проблем, преди да прочета за него.
Интелигентността е не това, което знаеш, а това, което правиш, когато не знаеш.
Интелигентността е това, което употребявате, когато не знаете какво да вършиме: когато нито вродеността, нито ученето са ви подготвили за съответната обстановка.
Егоцентризмът ни се явява като форма на държание, междинно сред чисто самостоятелното и чисто социализираното държание.
Детският егоцентризъм всъщност е некадърност да се прави разлика сред егото и обществената среда.
Това, което виждаме, трансформира това, което знаем. Това, което знаем, трансформира това, което виждаме.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
