Пристрастяването към екрана - реално ли е и доколко
Жан-Марк Александр - откривател в университета на Бордо, Дебора Хасин - професор по епидемиология в медицинския център на Columbia University, Двора Шмулевиц - помощник професор по клинична невробиология в Columbia University, Марк Ориакомб - професор по привързаност и психиатрия в университета на Бордо, и Матийо Будар - психиатър в университета на Бордо, в разбор за The Conversation
От смарт телефони през таблети до компютри цифровите технологии и екраните са част от всекидневието ни. Те ни носят основни изгоди, само че това " общуване " също по този начин води до редица проблеми, като несъразмерната приложимост предизвиква разстройства в съня, неприятни резултати в учебно заведение, компликации във връзките и други. В резултат терминът " привързаност към екраните " се утвърди в публичния спор.
Темата към този момент получи необятно разпространяване в медиите, изключително по време на локдауните поради пандемията от ковид. Но какво споделят научните проучвания за този проблем?
Реклама
Нашият екип изследва зависимостите от 1994 година насам. Проучването ни преглежда навиците пред екрана на представители от разнообразни възрастови групи през последните 12 месеца. Общо 401 души участваха в 1200 проучвания, като за задачите на нашия разбор използвахме данните от 300 възрастни и младежи на възраст от 11 до 84 година
Това изследване употребява приспособена версия на критериите от Наръчника за диагностициране на психическите проблеми, които са фокусирани върху психологичното разстройство, обвързвано с интернет игрите. Целта е да се дефинира екранната привързаност и да се категоризира като непрекъсната и повтаряща се приложимост на екрани, която води до основни клинични увреждания или тревога, прояваващи се в най-малко пет от изброените признаци за интервал от 12 месеца:
Основна грижа: Прекарвате ли доста време в мислене за екрани, даже когато не ги употребявате, или в обмисляне по кое време да ги употребявате в идващия миг? Настроения: Чувствате ли нервност, тревога, горест, когато пробвате да намалите или да спрете използването на екраните, или когато не можете да ползвате екрани? Ескалация: Изпитвате ли потребността да употребявате екрани за повече време, да употребявате " по-вълнуващи " екрани или по-мощни технологии, с цел да получите същото равнище на задоволеност, което сте изпитвали първоначално? Загуба на надзор: Смятате ли, че би трябвало да употребявате по-рядко екраните, само че не можете да си наложите да го извършите? Загуба на интерес: Губите ли интерес към други действия, като да вземем за пример занимания или срещи с другари, поради екраните? Пренебрегване на казуса: Продължавате ли да употребявате екрани, даже когато сте наясно с отрицателните последствия, като да вземем за пример незадоволително сън, закъсняване за работа или учебно заведение, прекомерно доста разноски, занемаряване на значими отговорности и други? Прикриване: Лъжете ли фамилията си или приятелите си за това какъв брой време стоите пред екрана? Бягство: Ползвате ли екраните, с цел да избягате или да забравите за персонални проблеми, или с цел да успокоите неприятни чувства като меланхолия, виновност, тревога? Рискуване на връзки и благоприятни условия: Рискувате ли да загубите значими връзки, работа, обучение или други благоприятни условия поради потреблението на екраните?
За да бъде един проблем медицински избран като " пристрастяване към екрана ", тези, които са наранени, би трябвало да посочат най-малко пет от горните критерии. Първото значимо умозаключение на проучването ни е, че сходно пристрастяване е релативно рядко измежду младежите и възрастните, участващи в изследването, като подвластните съставляват едвам 1.7%. Това опровергава постоянно повтаряното изказване, че по-голямата част от употребяващите екрана страдат от пристрастяване.
От смарт телефони през таблети до компютри цифровите технологии и екраните са част от всекидневието ни Източник: Reuters Реклама
Друго значимо умозаключение е, че 44.7% от участниците са показали най-малко един от горните критерии. Тоест процентът на хора, изпитващи разнообразни проблеми, свързани с потреблението на екрани, е доста по-голям по отношение на тези, чийто табиет може да бъде медицински избран като " взаимозависимост ". Повечето от засегнатите участници в проучването показват, че главният екран, който употребяват, е компютърът, като игрите, обществените мрежи, търсенето на вести и информация са главните им онлайн действия.
Но сигурни ли сме, че класическите критерии за пристрастяване (например към алкохол, вещества и други) могат да бъдат приложени към зависимостта от екраните? За да потвърдим това, включихме към разбора си доктор Дебора Хасин и доктор Двора Шмулевиц от Columbia University. Заслужава си да споменем, че критериите, които бяха от най-голямо значение, за слагането на нашата диагноза, са:
Загуба на интерес към действия отвън екраните Обсесия към екраните, даже когато не се употребяват Лъжене за навиците пред екрана Риск за загуба на връзки и благоприятни условия поради потреблението на екраните
Обединявайки напъните на откриватели, медицински чиновници и представители на обществото, изследването си сложи за цел постигането на по-добра интеграция на поведенческите зависимости в здравното систематизиране на проблемите, както и възстановяване на лекуването на сходни болести.
От смарт телефони през таблети до компютри цифровите технологии и екраните са част от всекидневието ни. Те ни носят основни изгоди, само че това " общуване " също по този начин води до редица проблеми, като несъразмерната приложимост предизвиква разстройства в съня, неприятни резултати в учебно заведение, компликации във връзките и други. В резултат терминът " привързаност към екраните " се утвърди в публичния спор.
Темата към този момент получи необятно разпространяване в медиите, изключително по време на локдауните поради пандемията от ковид. Но какво споделят научните проучвания за този проблем?
Реклама
Нашият екип изследва зависимостите от 1994 година насам. Проучването ни преглежда навиците пред екрана на представители от разнообразни възрастови групи през последните 12 месеца. Общо 401 души участваха в 1200 проучвания, като за задачите на нашия разбор използвахме данните от 300 възрастни и младежи на възраст от 11 до 84 година
Това изследване употребява приспособена версия на критериите от Наръчника за диагностициране на психическите проблеми, които са фокусирани върху психологичното разстройство, обвързвано с интернет игрите. Целта е да се дефинира екранната привързаност и да се категоризира като непрекъсната и повтаряща се приложимост на екрани, която води до основни клинични увреждания или тревога, прояваващи се в най-малко пет от изброените признаци за интервал от 12 месеца:
Основна грижа: Прекарвате ли доста време в мислене за екрани, даже когато не ги употребявате, или в обмисляне по кое време да ги употребявате в идващия миг? Настроения: Чувствате ли нервност, тревога, горест, когато пробвате да намалите или да спрете използването на екраните, или когато не можете да ползвате екрани? Ескалация: Изпитвате ли потребността да употребявате екрани за повече време, да употребявате " по-вълнуващи " екрани или по-мощни технологии, с цел да получите същото равнище на задоволеност, което сте изпитвали първоначално? Загуба на надзор: Смятате ли, че би трябвало да употребявате по-рядко екраните, само че не можете да си наложите да го извършите? Загуба на интерес: Губите ли интерес към други действия, като да вземем за пример занимания или срещи с другари, поради екраните? Пренебрегване на казуса: Продължавате ли да употребявате екрани, даже когато сте наясно с отрицателните последствия, като да вземем за пример незадоволително сън, закъсняване за работа или учебно заведение, прекомерно доста разноски, занемаряване на значими отговорности и други? Прикриване: Лъжете ли фамилията си или приятелите си за това какъв брой време стоите пред екрана? Бягство: Ползвате ли екраните, с цел да избягате или да забравите за персонални проблеми, или с цел да успокоите неприятни чувства като меланхолия, виновност, тревога? Рискуване на връзки и благоприятни условия: Рискувате ли да загубите значими връзки, работа, обучение или други благоприятни условия поради потреблението на екраните?
За да бъде един проблем медицински избран като " пристрастяване към екрана ", тези, които са наранени, би трябвало да посочат най-малко пет от горните критерии. Първото значимо умозаключение на проучването ни е, че сходно пристрастяване е релативно рядко измежду младежите и възрастните, участващи в изследването, като подвластните съставляват едвам 1.7%. Това опровергава постоянно повтаряното изказване, че по-голямата част от употребяващите екрана страдат от пристрастяване.
От смарт телефони през таблети до компютри цифровите технологии и екраните са част от всекидневието ни Източник: Reuters Реклама
Друго значимо умозаключение е, че 44.7% от участниците са показали най-малко един от горните критерии. Тоест процентът на хора, изпитващи разнообразни проблеми, свързани с потреблението на екрани, е доста по-голям по отношение на тези, чийто табиет може да бъде медицински избран като " взаимозависимост ". Повечето от засегнатите участници в проучването показват, че главният екран, който употребяват, е компютърът, като игрите, обществените мрежи, търсенето на вести и информация са главните им онлайн действия.
Но сигурни ли сме, че класическите критерии за пристрастяване (например към алкохол, вещества и други) могат да бъдат приложени към зависимостта от екраните? За да потвърдим това, включихме към разбора си доктор Дебора Хасин и доктор Двора Шмулевиц от Columbia University. Заслужава си да споменем, че критериите, които бяха от най-голямо значение, за слагането на нашата диагноза, са:
Загуба на интерес към действия отвън екраните Обсесия към екраните, даже когато не се употребяват Лъжене за навиците пред екрана Риск за загуба на връзки и благоприятни условия поради потреблението на екраните
Обединявайки напъните на откриватели, медицински чиновници и представители на обществото, изследването си сложи за цел постигането на по-добра интеграция на поведенческите зависимости в здравното систематизиране на проблемите, както и възстановяване на лекуването на сходни болести.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ