Жълтокоремните мармоти пазят тайната на дълголетиетоИма ли напълно естествен начин

Жълтокоремните мармоти пазят тайната на дълголетието

Има ли изцяло натурален метод да спрете стареенето на тялото си? Да, тайната е да спите зимен сън от септември до май всяка година

Това откри екип от биолози от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, учещ жълтокоремните мармоти. При тях на процедура процесът на стареене стопира за интервал от седем - осем месеца, през които спят в подземните си дупки, настояват откривателите, представени от електронното издание “Юрикалърт” и Българска телеграфна агенция.

Проучването, което е първото, анализиращо стареенето на мармотите в дивата природа, демонстрира, че прекъсването на този натурален развой се демонстрира, откакто животните доближат двегодишна възраст. Тогава настава техният интервал на половата зрялост.

Учените проучват кръвни проби от мармоти, събрани през голям брой летни сезони в Колорадо - тогава тези животни са дейни. Целта на откривателите е да изготвят статистически модели, които да им разрешават да се направи оценка какво се случва по време на зимния сън. Биологичното стареене на мармотите се прави оценка въз основата така наречен епигенетични промени - стотици химични модификации, които пораждат в тяхната ДНК.

“Резултатите от разнообразни статистически подходи демонстрират, че епигенетичното стареене всъщност стопира по време на зимния им сън “, изяснява водещият създател Габриела Пиньо. “Установихме, че епигенетичната възраст на мармотите се усилва в дейния сезон, стопира по време на хибернация и продължава да нараства през идващия деен сезон. "

Според експертите този развой оказва помощ да се изясни за какво междинната дълготрайност на живота на жълтокоремния мармот е по-дълга, в сравнение с би се очаквало съгласно телесното тегло.

Хибернацията, която разрешава на животните да оцелеят при сурови сезонни условия, когато няма храна и температурите са доста ниски, е постоянно срещано измежду по-малките бозайници, като мармоти, произхождащи от планинските западни региони на Съединени американски щати и Канада.

Зимният сън при мармотите се редува сред интервали на метаболитно угнетяване, които не престават седмица или две, и по-кратки етапи на нараснал метаболизъм, нормално продължаващи по-малко от един ден. По време на метаболитно угнетяване дишането им се забавя и телесната температура пада фрапантно, до степен, че „ те се усещат като студени скали “, твърди Даниел Блумстейн, който също е част от научния екип.

Освен това мармотите употребяват минимално количество сила, като изгарят към един грам мазнини дневно. „ Това всъщност не е нищо за животно от 5000 до 6000 грама “, означи Пиньо. Така те пестят сила и съумяват да преживеят по-дълги интервали без храна.

По време на дейния си летен сезон обаче мармотите ядат доста, като удвояват тежестта си, тъй че да имат задоволително мазнини за идващия интервал на хибернация.

Известно е, че всички положения, свързани с хибернацията - понижена консумация на храна, ниска телесна температура и понижен метаболизъм, противодействат на процеса на стареене и предизвикват дълголетието, изясняват американските биолози. Според тях това забавено стареене евентуално ще се появи при други бозайници, които спят зимен сън, защото молекулярните и физиологичните промени са сходни.

Изследването е било допустимо, защото учените са имали достъп до кръвни проби от свободно живеещи животни, чиято възраст е известна. Не са доста дивите популации, за които има толкоз подробна информация за самостоятелната възраст на животните.

За изследването са оценени 73 женски жълтокоремни мармота през целия им живот. Кръвни проби са им вземани на всеки две седмици през 14 дейни сезона. Хронологичната възраст на мармотите е изчислена въз основа на датата, на която младите за първи път са излезли от родните си дупки. Възрастта на мъжките мармоти е сложна за установяване, защото те постоянно мигрират от една област в друга.

Заключенията на експертите могат да имат биомедицински преимущества за предизвикателство на условия за хибернация при хора или човешки кафези, настояват откривателите - да вземем за пример за опазване на органи за трансплантация или при дълготрайни галактически задачи.

Резултатите от изследванията им са оповестени в изданието “Нейчър еколъджи енд евълушън”.