Чака ни глобално застудяване, а не глобално затопляне
Известно е, че слънчевата интензивност минава през 11 годишни цикли. Този път обаче, не става въпрос за регулярен цикъл, а наподобява че обстановката е друга. Вероятно сме при започване на по-рядък супер студен интервал, който може трагично да промени полемиката за климатичните промени на Земята.
За дълъг исторически интервал учените са вярвали, че слънчевата интензивност е константна големина. В по-ново време астрономите и физиците откриват, че слънчевата интензивност варира на всеки 11 години и се построява теорията за слънчевите цикли. През 11 години се сменя яркостта на слънцето, сменят се по-ярките зони в слънчевия диск и слънчевите петна по него, усилват се или понижават слънчевите изригвания. Но даже и 11 годишните цикли не са непрекъснати. През 100 до 200 години те доближават своя най-много и по-късно най-малко. Последният по този начин наименуван „ гранд най-много “ на слънчевата интензивност е бил реализиран към 1958 година, след което слънцето влиза в един релативно спокоен и спокоен интервал. Днес намалената слънчева интензивност е на най-ниската си точка от към 9300 години, споделят учени от НАСА.
Дали обаче слънцето не се е отправило към своя „ гранд най-малко “? Не идва ли нещо, което към този момент се е случило в интервала 1645 до 1715 година? Тогава, при по този начин наречения най-малко на Маундър, яркостта на слънцето понижава с 1%, а няма съвсем никакви слънчеви петна и слънчеви изригвания. Тогава Северното полукълбо изживява „ Малкия ледников интервал “, като междинната годишна температура се намалява с към 2 градуса по Целзий.
Според института за галактически проучвания на НАСА Годард, междинната годишна температура на Земята се е нараснала с близо 3 градуса по Целзий от 1880 година до момента.
Като употребяват компютърен модел, учени от Националният център за изследвания на атмосферата в Боулдър, Колорадо откриват, че настъпващият „ гранд най-малко “, който би трябвало да се случи към средата на този век, ще понижи световното стопляне провокирано от човешката активност, без напълно да го спре.
Проблемът обаче е по-сложен, тъй като при слънчевия покой се усилват галактическите лъчи достигащи до Земята. Основно те са формирани от протони и ядра на хелий, които са формирани в дълбините на нашата вселена. Произходът им обаче, към момента остава тайнственост.
Обикновено мощното магнитно поле на слънцето и радиоактивните ветрове обезвреждат значително галактическите лъчи наоколо до Земята. Когато слънцето обаче е по-слабо, галактическите лъчи по-лесно стигат до Земята. Според ново проучване, когато се срещнат с атмосферата, галактическите лъчи спомагат с изключителна ефективност за образуването на облаци.
Покривката от облаци на Земята нараства и скрива още повече слънцето. Това поражда увеличаващо се изстудяване на повърхността на Земята.
До сходен извод стигат и съветски учени, като в обява в „ Бюлетин на Руската академия на науките: Физика “, те изясняват, че охлаждащият феномен на галактическите лъчи ще господства през идните десетилетия и съвсем ще обезврежда резултата на парниковите газове, като това ще докара до интервал на световно захлаждане.
