Изгубени в превода на местния език
Дали ще опиташ каунь в Хасковско или любеница във Врачанско - все ще ядеш пъпеш. Много е евентуално, в случай че го хапнеш на " сафалък " в Ловешко, да ти е по пловдивски " густо " или по русенски " пофта ". В другите региони на страната има думи и изрази, които схващат и употребяват единствено локалните поданици. И въпреки някои да добиват по-широка известност и да се срещат в няколко области, не престават да звучат необичайно и неясно за посетители от други краища на страната. Кои са най-типичните и постоянно срещани думи и изрази в локалния диалект.
В Благоевградско „ шетат “ в града и берат „ френки “
За хората в Благоевград глаголът „ чистя “ не значи шетам и разчиствам, а по-скоро „ разтъпквам се без избрана цел “, описа доктор София Мицова – учител във Филологическия факултет на ЮЗУ „ Неофит Рилски “. При извършване на покупки може да се получи неразбирателство, в случай че човек не знае, че нарът се назовава „ калинка “, а покупките се поставят в „ кисета “, което е найлонова торбичка, а не текстилно приспособление за баня. В нея могат да се сложат и „ френки “, както назовават доматите в петричките села, изключително тези в планината Огражден. В региона на животните дават „ далки “ - клончета с листа или вейки. Само тук се среща и думата „ джуджуган “ - врабче. То може да се нахрани с „ ронки “ – локална дума за трохи, която идва от глагола роня. Уникална за региона е и думата „ станчинари “, с която назовават кукерите.
Ако чуете „ Въй, батка “, значи сте в Бургаско
Ако чуете „ Въй, батка “, то сигурно сте в Бургаско. Възклицанието „ въй “ е необятно употребявано в региона, въпреки да се среща и в Ямболско. А с „ батка “ бургазлии изобразяват в резюме млад мъж с изявена мускулатура, забележими татуировки по тялото и спортно облекло. Думата „ сафари “ измежду бургазлии не носи асоциации за обширни африкански равнини и диви животни, а за късо дънково яке. Решите ли да потърсите за закуска „ принцеса ”, в региона на Бургас може да ви изгледат необичайно, тъй като филията с кайма там е известна като „ странджанка ”. В региона на Странджа пък хората не се събират за панаир, пазар или различен тип тържество на централния площад, а на „ панагиря “. Не е изключено от време на време пристрастеностите да се разгорещят и да се стигне до „ кютек “ или „ търкал “, т.е. сборичкване. Ако някой след него каже, че го болят „ комбълите “, в действителност има поради очите. Характерна за региона е и думата „ хавел “, която към този момент малко на брой от по-младите помнят, само че родените преди 80-а година споделят, че не си от Бургас, в случай че не знаеш смисъла - дете на възраст над 5 - 6 години.
Къде далдисват приятелите ли – във Варненско
Ако чуете „ приятел “ - към този момент сте във Варна. Думата значи добър другар, човек на който може да се разчита и като множеството присъщи думи за района идва от турски. С морето е обвързван глаголът „ далдисвам “, който значи гмуркам се. Варненци обаче употребяват думата и когато обстановката се обърка, т.е. „ далдиса “. Добре е да се знае, че във Варна не е студено, а е огромен „ бахър “ - влажно, мразовито и прохладно – каквато всекидневно е зимата в града. Местните поданици не се опасяват, те се „ изкорват “. Освен това не чакат, а „ чакалят “, като в този глагол се внася и нотка на дебнене. Ако „ чакалът “ (срещата) не се осъществя, се „ смарангясват “ доста бързо и хващат „ генгерлика “ т.е. отпътуват на място, където мъчно могат да бъдат открити. Когато чуе нещо изненадващо, варненецът постоянно възкликва „ ай-си-фон “.
Във Велико Търново подготвят яхния от „ кумбулки “
Във Велико Търново на зелената слива, вид джанка, споделят „ кумбулка “. Има локална рецепта за яхния от „ кумбулки “, към която наложително се прибавя „ юзум “ - джоджен, магданоз, а заливката се „ пражи “. В региона на село Самоводене към момента назовават вилицата „ фърколица “, думата се среща и в Добричко. За сбогом търновци споделят „ Айди сти “. В Еленския Балкан на неумел или постоянно спъващ се човек споделят „ спотакня “, а на подобен, който се държи несъответстващо или отнесено – „ шапшал “. И до през днешния ден балканджиите споделят „ съзобница “ на молеца. Сред локалните изрази са „ изуй си калеврите “ - събуй си обувките и „ удари кофара “ - заключи бравата, а постоянно в района ще чуете за доматито, ягодито и други култивиран растения. В Свищовско хората се грижат за „ бахчата “ – зеленчуковата си градина. Камбите там са известни като „ ратуни “, а копривата е „ джишка “. В региона е на респект и „ джинса “ - потеклото на индивида.
Във Видинско черпят със „ завияч “
Във Видинско, и по-точно в региона на Ново село, локалните поданици могат да почерпят със „ завияч “ - ядене, по-известно на други места в страната като сарма. Ако от видинчани чуете думата „ усвет “, това значи, че нещо е доста надалеч, на края на света. А „ флянка “ ли някой, значи, че приказва празни приказки. Местните употребяват и „ ендък “ за канавка към пътя. „ Нящо мяшано “ е публикуван израз в региона на Кула и значи съзнателно забъркана работа. Използва се и като наименование на фалшификация, сходна на шарена сол, в която с изключение на наложителните съставки, всяко домакинство прибавя и свои, по фамилни предписания, по тази причина всяка примес е с неповторим усет. За Кулския регион са типични я-кавските приказва, пристигнали с преселниците от Тетевенско, изясни етнографът от Регионалния исторически музей във Видин доктор Сашка Бизеранова.
Във Врачанско динята е „ диня “, а пъпешът е любеница
За хората от региона на Враца динята се назовава „ диня “, а на пъпеша споделят любеница. Една от локалните думи, които посетители от други краища на страната не схващат, е „ кулен “. Когато врачанин желае да си купи варена царевица, споделя - „ един кулен “. За останалите елементи на царевицата също имат локални думи - „ кукурузяк “ - филиз царевица и „ какаляшка “ - царевичен кочан без зърната. Ако някой желае да каже, че различен се блъска в нещо, без въобще да мисли върху това, което прави - споделя, че се „ бутурнясва “. А в случай че желае да каже, че различен е заел неприятна, крива поза или даже се е извратил, споделят - „ изкилиферчил се е “.
В Габровско поставят топлия „ щирник “ на „ танур “
Дъската, на която габровци режат мезето си е същата, която поставят под горещите съдове, преди малко свалени от печката, и я назовават „ танур “. На нея вадят и баницата със спанак, известна в района като „ щирник “. Неясна за останалата част от България е и локалната дума „ лакомица “, с която габровци назовават водосточните тръби на покрива и за неговото отводняване. „ Сакче “ в Габрово назовават пазарската торба, която може да бъде и найлонова, а постоянно в гозбите поставят „ тарос “ - естрагон. Типична дума за района е и „ баеркаса “, която локалните поданици употребяват за тоалетно казанче.
В Добричко гостуват на „ кръстниковци “ и хапват „ патлачки “
Ако чуете думата „ келяво “ в Добричко, не бързайте със заключенията – това е тип механизъм за вадене на вода. Местните поданици назовават кумовете „ кръстниковци “, а добруджанската баница – „ милина “ или „ каварма “. Когато хапват „ патлачки “, в действителност ядат пуканки, готвят в „ бордей “ – фурна и почистват благодарение на „ фарашка “ – лопатка за събиране на боклук. По сходен метод думата за лопата звучи и в Русенско и Силистренско – „ фараж “ и „ фараш “. Жителите на Добрич споделят „ паткан “ на плъха като думата се среща и в Габровско, „ фитка “ – на пуйката и „ йоркипе “ – на белката. В региона за дете се употребява и думата „ байструк “, а за стъклените топчета – „ лимки “.
Обичате ли „ црешни “, идете в Кюстендилско
В Кюстендилско на череша споделят „ црешна “, в случай че обичате плода – там е мястото. Кюстендилският диалект се характеризира с потреблението на гласна „ а “ вместо „ ъ “ – по този начин постоянно може да се чуе рàка, вместо ръка или кàшта вместо къща. Понякога гласната „ о “ също замества „ ъ “ – дош вместо дъжд, бòчва – от бъчва, вòнка – от вънка. Липсва и съгласната „ х “ – леп - самун, плèто - плетох, видò – видях. Често срещано е и окончанието -йе – мàжйе (мъже), офчарйè (овчари). В Кюстендилско плетèм е оплитам, орèм е ора, а бъдещето време се показва с „ че “, вместо „ ще “ – че ѝдем, че напрàвим, че вѝдим.
В Ловешко пийват и хапват на „ сафалък “
„ Калабалък “, „ партакеши “ и „ сафалък “ са измежду присъщите за Ловешкия край думи, споделя Елена Георгиева, основен организатор в Регионалния исторически музей в Ловеч. „ Калабалък “ значи тълпа, навалица, доста хора на едно място, „ партакеши “ са вехтории, а „ сафалък “ – на открито, навън, на въздух. Други думи и изрази от Ловешкия край, съгласно Георгиева, са пришка – мехур, сетре – връхна дреха, мерудия – магданоз. Езикът на Ловешки район не се разграничава изключително от книжовния български език поради близостта до езиковите правила и лексиката, присъщи за Търновски район, които са определящи при образуването на формалния български език след 1878 година
Само в Монтанско ли се срещат „ пустиняци “?
В област Монтана са известни типични за торлашкия акцент думи, които в някои случаи звучат грубовато. Сред най-популярните за района е думата „ пустиняк “, която значи див мъж, който прави каквото си желае, постоянно прави нелепости, пие доста, закача дамите, само че е наивник и постоянно подготвен да помогне. Думата се среща и във Видинско, където в някои региони се употребява за комплимент, а в други – за засегнатост. Ако чуете в региона, че нещо е „ батисано “ – значи, че е унищожено. Но помогне ли ви някой „ бам бавида “ – ще е от положително сърце и няма да желае нищо в подмяна. Ако някой „ бреца “, значи, че ви досажда с истерично говорене, само че тогава можете да „ декате “ – да му се скарате и да се държите назидателно.
Какво е „ яя “ в Пернишко и по кое време е „ синочка “?
Сред присъщите и към момента всеобщо използвани думи в Трънския край, който е част от Пернишко, е „ яя ”, което значи яхвам. Друга употребена в региона дума е „ синочка ”, с която локалните показват прецизен интервал от време – нощес. Местна дума е и „ сурва “ или „ сурова “. Според краеведи и експерти по този начин в пернишко се назовават тип разклонени тояжки – „ сировишняци “, с които в предишното младежите от района на Граово сурвакали за здраве на 14 януари. Традицията е изследвана и разказана от починалия лингвист Александър Мартинов, издал единствения по рода си „ Сборник за национални умотворения и народопис от Граово “ отпечатан през 1958 година
В Плевенско избират сред „ наджак “ и „ балтия “ за дървата
В Плевенско „ наджак “ е огромна секира, а „ балтия “ – дребна секира с къса ръкохватка. Местните поданици избират вярната, с цел да си свършат работата с дървата. Ако желаят да окопаят деликатно лехата обаче, се нуждаят от „ каластирка “ – дребна градинска мотика. Местният „ пресол “ е тип лятна чорба с вода, краставица, оцет, сол, зелени подправки и лук. Плодът на дървото черница в Плевенско назовават „ бобонка “. В Кнежа, където е по-силен северозападният диалект, може да се чуе думата „ кръкацил “ – човек, от който нищо не става и за нищо не го бива.
Чувате „ Густо майна “ и „ Бича айляк “ – в Пловдивско сте
Почти несъмнено е, че в случай че се разхождате по Главната улица в Пловдив ще чуете от локалните поданици „ густо “, като израз на същинско удовлетворение. Според някои източници известната фраза „ густо майна “, употребена в града на тепетата, идва от гръцкия език и безусловно се превежда „ вкусно майко “. Характерно за пловдивчани е замяната на „ е “ с „ и “, откъдето идват и известните „ тилифон “ и „ пипируда “. Сред новите присъщи изрази за Пловдив е „ Бича айляк “ като отговор на въпроса „ Какво правиш? “. Ако го чуете, това значи, че отсрещният човек си почива, любува се на момента или просто се любува на хубавото време във Филибето.
В Разградско шият „ атель “ и готвят „ кумбастийъ “
Непознатите думи в региона на Разград са по-присъщи на по-възрастните хора и се използват най-много в фамилна среда. Етнографът Даниела Ганчева изяснява, че характерен за капанския акцент е думата „ атель “ – юрган, вълнена покривка, която нормално е на мрачен декор с тъкани разнообразни релефни орнаменти. Гозбата от тиквена каша със захар капанците назовават „ кумбастийъ “. Сред известните думи от този край е и „ гуйну “, което значи място за вършитба. За гръклян или гърло капанците употребяват думата „ грънцул “. Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България – Разградска, Търговищка и Русенска област. Според националната етимология названието им произлиза от името на женската риза „ капанка “ със самобитната ръкавна шевица на „ капки “.
„ Пофта “ е аналогът на пловдивското „ густо “ в Русе
За района на Русе са известни въздействия, които река Дунав образува и върху езика, споделя шефът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов. Той означи, че думата „ пофта “ идва в Русе от Влашко и значи кеф като пловдивското „ густо “. От турски е присъща думата „ тарла “, която значи равнища и кошари. „ Това е мястото, където се е провел първият панаир след Освобождението – фамозната Русенска тарла – това е място за свободно време и забавление, а не панаир безусловно със артикули и търговци. Други думи, присъщи за Русе и района, са „ билюри “ (топчета за игра), „ юзъм “ (джоджен), който по сходен метод звучи и в региона на Велико Търново – „ юзум “.
В Силистренско поставят покупките в „ пунга “
В езика, употребен в Силистренско, има доста румънски думи, които и през днешния ден се употребяват, изключително от по-възрастните хора. Причината за навлизането им е, че до 1940 година Силистра е част от северната ни съседка. Сред думите, употребявани в района, са „ пунга “, което значи торба. Ако нещо е затворен с цип, то в Силистренско в действителност е закопчано с „ фермоар “. За фурна локалните употребяват „ куптор “, което звучи близко с думата и в Добричко – „ бордей “.
Какво са „ карандилки “ и „ японки “ в Сливен?
За сливенци, който изрично назовават себе си сливналии, ще бъде мъчно да си купят от сладкарниците и заведенията за хранене в други градове три неща – „ карандилки “, „ японки “ и „ чорба валчета “. За гостите на града пък ще бъде потребно да знаят, че това са тестена закуска с салам, тулумбички и чорба топчета. Не е изключено гордият гражданин на града под Сините камъни да се „ нагрочи “ (начумери), че не го схващат и да отсече „ рогач “ и „ пампаец “, което е засегнатост с най-близко значение селянин. За недоумението си незнаещият обикновени сливенски думи, ще бъде посечен с израза „ Ко ма гледаш кат гургур на хасма! “ (Какво ме гледаш като мъжка гугутка на асма) и пратен на " Карандила през Баните ".
Бавната работа в Смолянско те прави „ гьопка “
Разговор сред родопчани на техния роден акцент остава съвсем неясен за всеки, който e роден оттатък Рожен. Изгубени в превода са всички, опитващи се да намерят прочут смисъл и значение в мекия родопски диалект. „ Бейхутин “, „ мелемьо “ или „ забейхутен “ са синоними, с които се разказва отвеян и заплеснат човек. „ Гьопка “, „ петланка “ или „ шупавник “ са разновидности да определиш некадърен и муден човек. Според родопските изрази актуалните политици се „ плевньат “ (говорят дълго и несвързано) и „ затральат “ (повтарят едно и също). „ Блестунка “ назовават светулката в Родопите, а „ бубулька “ значи буболечка.
Домакинята в Софийско поставя „ фута “
Сините сливи в Самоковско, част от Софийска област, се назовават „ тругоние “, а преди да стартира да ги подготвя домакинята може да постави „ фута “ – престилка. Ако приготвяйки зимнината обаче, счупи стъкла, те към този момент са „ срачи “. На Сирни заговезни в региона може да се види „ оратник “ – дребна купа сено, която се поставя на кол и се върти.
Колко са бързи „ улешките “ знаят в Търговище
Десетки са думите, присъщи за Търговищкия край, измежду тях е „ улешки “ – по този начин локалното население назовава охлювите. Думата е изключително публикувана измежду жителите на село Алваново. Други локални думи са „ стурне “ – освещаване на къща, „ патъркам “ – мрънкам, „ захейвам “ – занимавам, споделя Диана Жекова – етнограф в Регионалния исторически музей в града. И през днешния ден за рошава коса се употребява думата „ пирга “, а вълнените чорапи се назовават тумани “ или „ шушони “. Популярни турцизми в региона са „ зяносвам “ – скапвам, „ прилягам “ – глезя, „ кепазе “ – излагане и „ бутурясвам “ - бутам, сходно на глагола във Врачанско, с който се показва боричкане в нещо, без да се мисли – „ бутурнясва “.
Сред най-разпознаваемите думи за Хасковско е „ каунь “
„ Каунь “ е може би най-разпознаваемата локална дума в Хасковско и, макар че има турски генезис, обозначението за пъпеш е станало запазена марка на региона. „ Кауни “ назовават и локалните поданици. Думата е толкоз известна, че даже е увековечена в скулптурата „ Хасковски каунь “, която е ситуирана в центъра на града – площад „ Атлантически “. Други локални думи са „ лахна “ – зеле, желва – костенурка и „ фитка “ – пуйка, както е известна и в Добричко. Обозначението за непознат на месните човек, другоселец пък е „ гельме “. Фонетична специфичност на тракийския рупски диалект, която също прави речта мъчно разбираема, са доста меки съгласни, „ гълтането “ на съгласната „ х “ и замяната на „ ф “ с нея – „ ляб “ вместо самун и „ хурна “ вместо фурна.
Думата „ шафрантия “ потегля от Шуменско
В Шуменско към момента се употребяват турцизми и остарели думи като „ гюрлюк “ – буренясало място, „ сапикясъм “ – да се сетиш, „ лимбизе “ – зализан мъж, както и „ маджун “ – сбит сироп от плод с високо наличие на захар, необятно публикуван в България до 50-те години на предишния век. Характерен за Североизточна България, в това число и за Шуменска област, е изразът за пържени филийки с яйца – „ Джиджи папа “. Местна дума, добила национално разпространяване, е - „ шафрантия “, с която се има поради жена със скандално държание. Идва от 19-и век, когато Михай Шафран, дружно с Лайош Кошут и други маджарски емигранти, се открива в Шумен и провежда театрални представления, в които вземат участие и дами. Това се счита за скандално и дамите са наричани от локалното население шафрантии, напомня Ирина Крумова – етнограф в Регионалния исторически музей в Шумен.
„ Отиваме на дома “ не значи у дома в Ямболско
„ Цъкам “, „ въй “, „ чакалък “, отиваме „ на дома “, „ куда “ – чуете ли тези думи, в Ямбол сте. Това сподели анкета на Българска телеграфна агенция във Facebook групата „ Ямбол на 7 континента “, която наброява над 8500 членове. В Ямбол да „ цъкнете “ не значи да издавате звуци с език или да „ разцъквате “ в интернет, а да светнете лампата. Популярното „ въй “ в Бургас се среща и в Ямбол, а „ чакалък “ се употребява за любовна среща, сходно на Варненско, където също вървят на „ чакал “ и „ чакалят “. В района „ отиваме на дома “ не значи, че хората се прибират у дома, те в действителност водят дете на детска градина. Освен „ дома “, детската градина се назовава постоянно и „ домче “. Чуете ли „ куда “ и „ куди “, става въпрос за коледарски дружини, които извършват неповторима за страната традиция – коледарски буенек. И за край – ямболлия, с двойно „ л “, е гражданин на града, а „ ямболия “ – с едно „ л “, е дебела вълнена постеля или покривка, която се създава в града още преди Освобождението и се назовава още ямболско кебе, ямболче.
В Благоевградско „ шетат “ в града и берат „ френки “
За хората в Благоевград глаголът „ чистя “ не значи шетам и разчиствам, а по-скоро „ разтъпквам се без избрана цел “, описа доктор София Мицова – учител във Филологическия факултет на ЮЗУ „ Неофит Рилски “. При извършване на покупки може да се получи неразбирателство, в случай че човек не знае, че нарът се назовава „ калинка “, а покупките се поставят в „ кисета “, което е найлонова торбичка, а не текстилно приспособление за баня. В нея могат да се сложат и „ френки “, както назовават доматите в петричките села, изключително тези в планината Огражден. В региона на животните дават „ далки “ - клончета с листа или вейки. Само тук се среща и думата „ джуджуган “ - врабче. То може да се нахрани с „ ронки “ – локална дума за трохи, която идва от глагола роня. Уникална за региона е и думата „ станчинари “, с която назовават кукерите.
Ако чуете „ Въй, батка “, значи сте в Бургаско
Ако чуете „ Въй, батка “, то сигурно сте в Бургаско. Възклицанието „ въй “ е необятно употребявано в региона, въпреки да се среща и в Ямболско. А с „ батка “ бургазлии изобразяват в резюме млад мъж с изявена мускулатура, забележими татуировки по тялото и спортно облекло. Думата „ сафари “ измежду бургазлии не носи асоциации за обширни африкански равнини и диви животни, а за късо дънково яке. Решите ли да потърсите за закуска „ принцеса ”, в региона на Бургас може да ви изгледат необичайно, тъй като филията с кайма там е известна като „ странджанка ”. В региона на Странджа пък хората не се събират за панаир, пазар или различен тип тържество на централния площад, а на „ панагиря “. Не е изключено от време на време пристрастеностите да се разгорещят и да се стигне до „ кютек “ или „ търкал “, т.е. сборичкване. Ако някой след него каже, че го болят „ комбълите “, в действителност има поради очите. Характерна за региона е и думата „ хавел “, която към този момент малко на брой от по-младите помнят, само че родените преди 80-а година споделят, че не си от Бургас, в случай че не знаеш смисъла - дете на възраст над 5 - 6 години.
Къде далдисват приятелите ли – във Варненско
Ако чуете „ приятел “ - към този момент сте във Варна. Думата значи добър другар, човек на който може да се разчита и като множеството присъщи думи за района идва от турски. С морето е обвързван глаголът „ далдисвам “, който значи гмуркам се. Варненци обаче употребяват думата и когато обстановката се обърка, т.е. „ далдиса “. Добре е да се знае, че във Варна не е студено, а е огромен „ бахър “ - влажно, мразовито и прохладно – каквато всекидневно е зимата в града. Местните поданици не се опасяват, те се „ изкорват “. Освен това не чакат, а „ чакалят “, като в този глагол се внася и нотка на дебнене. Ако „ чакалът “ (срещата) не се осъществя, се „ смарангясват “ доста бързо и хващат „ генгерлика “ т.е. отпътуват на място, където мъчно могат да бъдат открити. Когато чуе нещо изненадващо, варненецът постоянно възкликва „ ай-си-фон “.
Във Велико Търново подготвят яхния от „ кумбулки “
Във Велико Търново на зелената слива, вид джанка, споделят „ кумбулка “. Има локална рецепта за яхния от „ кумбулки “, към която наложително се прибавя „ юзум “ - джоджен, магданоз, а заливката се „ пражи “. В региона на село Самоводене към момента назовават вилицата „ фърколица “, думата се среща и в Добричко. За сбогом търновци споделят „ Айди сти “. В Еленския Балкан на неумел или постоянно спъващ се човек споделят „ спотакня “, а на подобен, който се държи несъответстващо или отнесено – „ шапшал “. И до през днешния ден балканджиите споделят „ съзобница “ на молеца. Сред локалните изрази са „ изуй си калеврите “ - събуй си обувките и „ удари кофара “ - заключи бравата, а постоянно в района ще чуете за доматито, ягодито и други култивиран растения. В Свищовско хората се грижат за „ бахчата “ – зеленчуковата си градина. Камбите там са известни като „ ратуни “, а копривата е „ джишка “. В региона е на респект и „ джинса “ - потеклото на индивида.
Във Видинско черпят със „ завияч “
Във Видинско, и по-точно в региона на Ново село, локалните поданици могат да почерпят със „ завияч “ - ядене, по-известно на други места в страната като сарма. Ако от видинчани чуете думата „ усвет “, това значи, че нещо е доста надалеч, на края на света. А „ флянка “ ли някой, значи, че приказва празни приказки. Местните употребяват и „ ендък “ за канавка към пътя. „ Нящо мяшано “ е публикуван израз в региона на Кула и значи съзнателно забъркана работа. Използва се и като наименование на фалшификация, сходна на шарена сол, в която с изключение на наложителните съставки, всяко домакинство прибавя и свои, по фамилни предписания, по тази причина всяка примес е с неповторим усет. За Кулския регион са типични я-кавските приказва, пристигнали с преселниците от Тетевенско, изясни етнографът от Регионалния исторически музей във Видин доктор Сашка Бизеранова.
Във Врачанско динята е „ диня “, а пъпешът е любеница
За хората от региона на Враца динята се назовава „ диня “, а на пъпеша споделят любеница. Една от локалните думи, които посетители от други краища на страната не схващат, е „ кулен “. Когато врачанин желае да си купи варена царевица, споделя - „ един кулен “. За останалите елементи на царевицата също имат локални думи - „ кукурузяк “ - филиз царевица и „ какаляшка “ - царевичен кочан без зърната. Ако някой желае да каже, че различен се блъска в нещо, без въобще да мисли върху това, което прави - споделя, че се „ бутурнясва “. А в случай че желае да каже, че различен е заел неприятна, крива поза или даже се е извратил, споделят - „ изкилиферчил се е “.
В Габровско поставят топлия „ щирник “ на „ танур “
Дъската, на която габровци режат мезето си е същата, която поставят под горещите съдове, преди малко свалени от печката, и я назовават „ танур “. На нея вадят и баницата със спанак, известна в района като „ щирник “. Неясна за останалата част от България е и локалната дума „ лакомица “, с която габровци назовават водосточните тръби на покрива и за неговото отводняване. „ Сакче “ в Габрово назовават пазарската торба, която може да бъде и найлонова, а постоянно в гозбите поставят „ тарос “ - естрагон. Типична дума за района е и „ баеркаса “, която локалните поданици употребяват за тоалетно казанче.
В Добричко гостуват на „ кръстниковци “ и хапват „ патлачки “
Ако чуете думата „ келяво “ в Добричко, не бързайте със заключенията – това е тип механизъм за вадене на вода. Местните поданици назовават кумовете „ кръстниковци “, а добруджанската баница – „ милина “ или „ каварма “. Когато хапват „ патлачки “, в действителност ядат пуканки, готвят в „ бордей “ – фурна и почистват благодарение на „ фарашка “ – лопатка за събиране на боклук. По сходен метод думата за лопата звучи и в Русенско и Силистренско – „ фараж “ и „ фараш “. Жителите на Добрич споделят „ паткан “ на плъха като думата се среща и в Габровско, „ фитка “ – на пуйката и „ йоркипе “ – на белката. В региона за дете се употребява и думата „ байструк “, а за стъклените топчета – „ лимки “.
Обичате ли „ црешни “, идете в Кюстендилско
В Кюстендилско на череша споделят „ црешна “, в случай че обичате плода – там е мястото. Кюстендилският диалект се характеризира с потреблението на гласна „ а “ вместо „ ъ “ – по този начин постоянно може да се чуе рàка, вместо ръка или кàшта вместо къща. Понякога гласната „ о “ също замества „ ъ “ – дош вместо дъжд, бòчва – от бъчва, вòнка – от вънка. Липсва и съгласната „ х “ – леп - самун, плèто - плетох, видò – видях. Често срещано е и окончанието -йе – мàжйе (мъже), офчарйè (овчари). В Кюстендилско плетèм е оплитам, орèм е ора, а бъдещето време се показва с „ че “, вместо „ ще “ – че ѝдем, че напрàвим, че вѝдим.
В Ловешко пийват и хапват на „ сафалък “
„ Калабалък “, „ партакеши “ и „ сафалък “ са измежду присъщите за Ловешкия край думи, споделя Елена Георгиева, основен организатор в Регионалния исторически музей в Ловеч. „ Калабалък “ значи тълпа, навалица, доста хора на едно място, „ партакеши “ са вехтории, а „ сафалък “ – на открито, навън, на въздух. Други думи и изрази от Ловешкия край, съгласно Георгиева, са пришка – мехур, сетре – връхна дреха, мерудия – магданоз. Езикът на Ловешки район не се разграничава изключително от книжовния български език поради близостта до езиковите правила и лексиката, присъщи за Търновски район, които са определящи при образуването на формалния български език след 1878 година
Само в Монтанско ли се срещат „ пустиняци “?
В област Монтана са известни типични за торлашкия акцент думи, които в някои случаи звучат грубовато. Сред най-популярните за района е думата „ пустиняк “, която значи див мъж, който прави каквото си желае, постоянно прави нелепости, пие доста, закача дамите, само че е наивник и постоянно подготвен да помогне. Думата се среща и във Видинско, където в някои региони се употребява за комплимент, а в други – за засегнатост. Ако чуете в региона, че нещо е „ батисано “ – значи, че е унищожено. Но помогне ли ви някой „ бам бавида “ – ще е от положително сърце и няма да желае нищо в подмяна. Ако някой „ бреца “, значи, че ви досажда с истерично говорене, само че тогава можете да „ декате “ – да му се скарате и да се държите назидателно.
Какво е „ яя “ в Пернишко и по кое време е „ синочка “?
Сред присъщите и към момента всеобщо използвани думи в Трънския край, който е част от Пернишко, е „ яя ”, което значи яхвам. Друга употребена в региона дума е „ синочка ”, с която локалните показват прецизен интервал от време – нощес. Местна дума е и „ сурва “ или „ сурова “. Според краеведи и експерти по този начин в пернишко се назовават тип разклонени тояжки – „ сировишняци “, с които в предишното младежите от района на Граово сурвакали за здраве на 14 януари. Традицията е изследвана и разказана от починалия лингвист Александър Мартинов, издал единствения по рода си „ Сборник за национални умотворения и народопис от Граово “ отпечатан през 1958 година
В Плевенско избират сред „ наджак “ и „ балтия “ за дървата
В Плевенско „ наджак “ е огромна секира, а „ балтия “ – дребна секира с къса ръкохватка. Местните поданици избират вярната, с цел да си свършат работата с дървата. Ако желаят да окопаят деликатно лехата обаче, се нуждаят от „ каластирка “ – дребна градинска мотика. Местният „ пресол “ е тип лятна чорба с вода, краставица, оцет, сол, зелени подправки и лук. Плодът на дървото черница в Плевенско назовават „ бобонка “. В Кнежа, където е по-силен северозападният диалект, може да се чуе думата „ кръкацил “ – човек, от който нищо не става и за нищо не го бива.
Чувате „ Густо майна “ и „ Бича айляк “ – в Пловдивско сте
Почти несъмнено е, че в случай че се разхождате по Главната улица в Пловдив ще чуете от локалните поданици „ густо “, като израз на същинско удовлетворение. Според някои източници известната фраза „ густо майна “, употребена в града на тепетата, идва от гръцкия език и безусловно се превежда „ вкусно майко “. Характерно за пловдивчани е замяната на „ е “ с „ и “, откъдето идват и известните „ тилифон “ и „ пипируда “. Сред новите присъщи изрази за Пловдив е „ Бича айляк “ като отговор на въпроса „ Какво правиш? “. Ако го чуете, това значи, че отсрещният човек си почива, любува се на момента или просто се любува на хубавото време във Филибето.
В Разградско шият „ атель “ и готвят „ кумбастийъ “
Непознатите думи в региона на Разград са по-присъщи на по-възрастните хора и се използват най-много в фамилна среда. Етнографът Даниела Ганчева изяснява, че характерен за капанския акцент е думата „ атель “ – юрган, вълнена покривка, която нормално е на мрачен декор с тъкани разнообразни релефни орнаменти. Гозбата от тиквена каша със захар капанците назовават „ кумбастийъ “. Сред известните думи от този край е и „ гуйну “, което значи място за вършитба. За гръклян или гърло капанците употребяват думата „ грънцул “. Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България – Разградска, Търговищка и Русенска област. Според националната етимология названието им произлиза от името на женската риза „ капанка “ със самобитната ръкавна шевица на „ капки “.
„ Пофта “ е аналогът на пловдивското „ густо “ в Русе
За района на Русе са известни въздействия, които река Дунав образува и върху езика, споделя шефът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов. Той означи, че думата „ пофта “ идва в Русе от Влашко и значи кеф като пловдивското „ густо “. От турски е присъща думата „ тарла “, която значи равнища и кошари. „ Това е мястото, където се е провел първият панаир след Освобождението – фамозната Русенска тарла – това е място за свободно време и забавление, а не панаир безусловно със артикули и търговци. Други думи, присъщи за Русе и района, са „ билюри “ (топчета за игра), „ юзъм “ (джоджен), който по сходен метод звучи и в региона на Велико Търново – „ юзум “.
В Силистренско поставят покупките в „ пунга “
В езика, употребен в Силистренско, има доста румънски думи, които и през днешния ден се употребяват, изключително от по-възрастните хора. Причината за навлизането им е, че до 1940 година Силистра е част от северната ни съседка. Сред думите, употребявани в района, са „ пунга “, което значи торба. Ако нещо е затворен с цип, то в Силистренско в действителност е закопчано с „ фермоар “. За фурна локалните употребяват „ куптор “, което звучи близко с думата и в Добричко – „ бордей “.
Какво са „ карандилки “ и „ японки “ в Сливен?
За сливенци, който изрично назовават себе си сливналии, ще бъде мъчно да си купят от сладкарниците и заведенията за хранене в други градове три неща – „ карандилки “, „ японки “ и „ чорба валчета “. За гостите на града пък ще бъде потребно да знаят, че това са тестена закуска с салам, тулумбички и чорба топчета. Не е изключено гордият гражданин на града под Сините камъни да се „ нагрочи “ (начумери), че не го схващат и да отсече „ рогач “ и „ пампаец “, което е засегнатост с най-близко значение селянин. За недоумението си незнаещият обикновени сливенски думи, ще бъде посечен с израза „ Ко ма гледаш кат гургур на хасма! “ (Какво ме гледаш като мъжка гугутка на асма) и пратен на " Карандила през Баните ".
Бавната работа в Смолянско те прави „ гьопка “
Разговор сред родопчани на техния роден акцент остава съвсем неясен за всеки, който e роден оттатък Рожен. Изгубени в превода са всички, опитващи се да намерят прочут смисъл и значение в мекия родопски диалект. „ Бейхутин “, „ мелемьо “ или „ забейхутен “ са синоними, с които се разказва отвеян и заплеснат човек. „ Гьопка “, „ петланка “ или „ шупавник “ са разновидности да определиш некадърен и муден човек. Според родопските изрази актуалните политици се „ плевньат “ (говорят дълго и несвързано) и „ затральат “ (повтарят едно и също). „ Блестунка “ назовават светулката в Родопите, а „ бубулька “ значи буболечка.
Домакинята в Софийско поставя „ фута “
Сините сливи в Самоковско, част от Софийска област, се назовават „ тругоние “, а преди да стартира да ги подготвя домакинята може да постави „ фута “ – престилка. Ако приготвяйки зимнината обаче, счупи стъкла, те към този момент са „ срачи “. На Сирни заговезни в региона може да се види „ оратник “ – дребна купа сено, която се поставя на кол и се върти.
Колко са бързи „ улешките “ знаят в Търговище
Десетки са думите, присъщи за Търговищкия край, измежду тях е „ улешки “ – по този начин локалното население назовава охлювите. Думата е изключително публикувана измежду жителите на село Алваново. Други локални думи са „ стурне “ – освещаване на къща, „ патъркам “ – мрънкам, „ захейвам “ – занимавам, споделя Диана Жекова – етнограф в Регионалния исторически музей в града. И през днешния ден за рошава коса се употребява думата „ пирга “, а вълнените чорапи се назовават тумани “ или „ шушони “. Популярни турцизми в региона са „ зяносвам “ – скапвам, „ прилягам “ – глезя, „ кепазе “ – излагане и „ бутурясвам “ - бутам, сходно на глагола във Врачанско, с който се показва боричкане в нещо, без да се мисли – „ бутурнясва “.
Сред най-разпознаваемите думи за Хасковско е „ каунь “
„ Каунь “ е може би най-разпознаваемата локална дума в Хасковско и, макар че има турски генезис, обозначението за пъпеш е станало запазена марка на региона. „ Кауни “ назовават и локалните поданици. Думата е толкоз известна, че даже е увековечена в скулптурата „ Хасковски каунь “, която е ситуирана в центъра на града – площад „ Атлантически “. Други локални думи са „ лахна “ – зеле, желва – костенурка и „ фитка “ – пуйка, както е известна и в Добричко. Обозначението за непознат на месните човек, другоселец пък е „ гельме “. Фонетична специфичност на тракийския рупски диалект, която също прави речта мъчно разбираема, са доста меки съгласни, „ гълтането “ на съгласната „ х “ и замяната на „ ф “ с нея – „ ляб “ вместо самун и „ хурна “ вместо фурна.
Думата „ шафрантия “ потегля от Шуменско
В Шуменско към момента се употребяват турцизми и остарели думи като „ гюрлюк “ – буренясало място, „ сапикясъм “ – да се сетиш, „ лимбизе “ – зализан мъж, както и „ маджун “ – сбит сироп от плод с високо наличие на захар, необятно публикуван в България до 50-те години на предишния век. Характерен за Североизточна България, в това число и за Шуменска област, е изразът за пържени филийки с яйца – „ Джиджи папа “. Местна дума, добила национално разпространяване, е - „ шафрантия “, с която се има поради жена със скандално държание. Идва от 19-и век, когато Михай Шафран, дружно с Лайош Кошут и други маджарски емигранти, се открива в Шумен и провежда театрални представления, в които вземат участие и дами. Това се счита за скандално и дамите са наричани от локалното население шафрантии, напомня Ирина Крумова – етнограф в Регионалния исторически музей в Шумен.
„ Отиваме на дома “ не значи у дома в Ямболско
„ Цъкам “, „ въй “, „ чакалък “, отиваме „ на дома “, „ куда “ – чуете ли тези думи, в Ямбол сте. Това сподели анкета на Българска телеграфна агенция във Facebook групата „ Ямбол на 7 континента “, която наброява над 8500 членове. В Ямбол да „ цъкнете “ не значи да издавате звуци с език или да „ разцъквате “ в интернет, а да светнете лампата. Популярното „ въй “ в Бургас се среща и в Ямбол, а „ чакалък “ се употребява за любовна среща, сходно на Варненско, където също вървят на „ чакал “ и „ чакалят “. В района „ отиваме на дома “ не значи, че хората се прибират у дома, те в действителност водят дете на детска градина. Освен „ дома “, детската градина се назовава постоянно и „ домче “. Чуете ли „ куда “ и „ куди “, става въпрос за коледарски дружини, които извършват неповторима за страната традиция – коледарски буенек. И за край – ямболлия, с двойно „ л “, е гражданин на града, а „ ямболия “ – с едно „ л “, е дебела вълнена постеля или покривка, която се създава в града още преди Освобождението и се назовава още ямболско кебе, ямболче.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ