Пъпеш с прошуто и признание към едни съмнителни медицински теории
Блюдото от късчета пъпеш, увити в прошуто, може да наподобява като просто още един от многото дарове, които италианската кухня прави на света. Всъщност обаче с потреблението на този летен деликатес ние засвидетелстваме вярността си към медицинските теории на Гален.
Древноримският доктор, хирург и мъдрец Гален
През Средновековието теорията на Елий Гален, именуван също и Гален от Пергам, за четирите телесни течности – кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз (флегма) – и салдото сред тях не е най-новото изобретение, а в противен случай – най-старото – и надлежно това, което се практикува. Заради тази доктрина студените плодове били считани за извънредно рискови на масата. С приемането им, поради тяхната ниска температура и мокрота, човек рискувал да намали и своята лична вътрешна температура, което да докара до нарушение на салдото сред течностите му и до неприятно храносмилане. Тогава се е считало, че положителното здраве и оцеляването претендирали уместно количество сухота и топлота, а приемането на пъпеш било като да хвърлиш мокра цепеница в огъня. Дори когато Пиетро Барбо, папа Павел II, умира през юли 1471, като причина за гибелта му се излага редовно охлаждане на органите поради консумация на пъпеши.
По някаква причина обаче хората не желаят да се лишават от плодовете, макар жарките препоръки на докторите си. Така се основават най-различни способи, с които да се превъзмогнат съдбовните качества на плодовете, някои от които са останали с нас и до през днешния ден, просто тъй като са доста вкусни. Грозде или любеница със сирене, круши с чаша вино или пък леден и мокър пъпеш със изсъхнало, осолено месо.
