Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.
Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Машинистът забавя ход и механичния глас в мотрисата ясно оповестява „ Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ “. Две минути по-късно всеки гражданин или клиент на столицата към този момент се намира пред централната фасада на първият български университет. Статуите на двамата братя са дело на известния ваятел Кирил Шиваров и отдават респект на двама българи, които са имали визия за бъдещето на България. Както е вписано в наследството на Евлоги: „ Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра умерено! “

Тези думи карат сърцето да тупти от национализъм, само че имат и още по-голяма влияние, тъй като са казани от човек, който потегля от един дребен град, намиращ се под непозната власт, с цел да доближи до статута на един от най-богатите българи през XIX в. Те са знаели с какво желаят да се занимават, не ги е било боязън да рискуват и в никакъв случай не са спирали да се интересуват от ориста на родината си и да подкрепят сънародниците си, които не са имали техните благоприятни условия.

Място в миналото населявано от траки и значим пункт от трасето на Подбалканския римски път, свързващ Черноморието със Сердика, Карловската долина се радва на положително местонахождение и благополучие през по-голямата част от интервала на османска власт. Произведенията на карловските занаятчии са изпращани до всички краища на Османската империя, градът кипи от над 30-те типа занаяти, които се развиват, а едрите търговски семейства, измежду които има основно български родове, се радват на бизнес взаимодействие с страни като Франция и Англия.

Семейството е измежду заможните български родове от това време като майка им е щерка на Тодор Пулиев, първият българин, който учредява компания в Румъния. От петте деца на Георги и Евдокия оцеляват единствено двамата братя. Баща им също напуща рано този свят, когато Христо е едвам на 6 години, само че с помощта на приходите на фамилията, майка им съумява да ги отгледа и образова по допустимо най-престижния за времето си метод.

Първоначално братята учат при Райно Попович, създателят на елино-българското учебно заведение в Карлово и един от най-изтъкнатите възрожденски учители и книжовници. След учебното заведение в родния си град, Евлоги продължава образованието си в Пловдив, а след завършването на гимназия се връща и преподава за известно време в Карлово, евентуално повлиян в тази посока от известния си преподавател.

Христо Георгиев
Снимка: By Неизвестен – Bulgarian National Libraryhttp://www.nationallibrary.bg/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11147875

Когато навършва 18 години той отпътува в Галац, където братята на майка му Христо и Никола Пулиеви управляват фамилния бизнес с търговия на ориз. Макар и млад и към момента зелен, както се споделя, Евлоги има визия за развиването на компанията и не след дълго той, брат му Христо и вуйчовците му подписват общ протокол за съдружническа компания Пулеви-Георгиеви като всеки един от тях влага средства в фамилния бизнес.

С Вече равноправни сътрудници, братята Георгиеви не щадят време и старания, а се впускат в усилена работа и търгуват с ориз, зърнени храни и самоковско желязо. Пулиеви работят на локално равнище в Карлово, Христо е звеното в Букурещ, а Евлоги работи в Галац.

В началото на 50-те години на XIX в. бизнесът се разраства и Евлоги и Христо стартират тясно съдействие с гръцката компания „ Теолого “, която е учредила компании в Манчестър и се занимава с импорт на първокласни и хранителни артикули като платове, захар, подправки, ром и кафе. През 1852 година капиталът на вуйчовците спрямо този на двамата братя е съвсем еднакъв. Евлоги и Христо не стопират до тук и не се задоволяват единствено с рационализиране на тънкостите на комерсиалния поминък, а вземат решение да влагат пари и старания в областта на банкерството.

Банкерската къща се трансформира в едно от сигурните места за вложение на финансите на родолюбиви българи и до края на XIX в. в нея се съхраняват капиталите на към 15 видни персони, сред които Михаил Кефалов, доктор Петър Берон и други Като реализатори на волята на завещателя, а и със лични средства Евлоги и Христо Георгиеви вземат участие в издръжката на небогати възпитаници да продължат образованието си в чужбина и подкрепят с парични средства сдружения, читалища, учебни заведения, лечебни заведения.

През 1862 година Евлоги и Христо Георгиеви са измежду създателите на „ Добродетелна тайфа “, благотворително сдружение, което с изключение на всичко останало е и политически проводник на съветската политика на Балканите. Този стадий от живота им носи най-голямото черно леке върху биографиите на двамата видни търговци, защото ги опълчва на българските революционери, които се намират в рамките на родината или са емигрирали в Румъния. Възгледите на едните и другите постоянно са спорни, което значително се дължи на „ дългата “ ръка на Русия.

Това не е нито първият, нито последният случай, в който двамата братя работят внимателно. Още по време на Кримската война (1853-1856 г.) имената им са забъркани в скандал за 100 000 рубли, събрани за неосъществена четническа акция, за които се твърди, че Христо ги е прибрал и присъединил в капитала на фамилната компания.

Същевременно спорните оценки се ускоряват, защото видни българи като Иван Евстатиев Гешов и военачалник Паренсов споделят мнението, че „ нито едно съществено начинание, имащо за цел подобрението на България, не минава без Евлоги “. Вероятно истината е някъде по средата. Умерената и премислена политика на двамата братя е в прорез с концепциите и стремежа на революционерите, като по-скоро това опълчване е междуличностно.

Евлоги Георгиев

Факт, който години по-късно удостоверява това е касирането на Евлоги Георгиев като народен представител във Второто нормално национално заседание от страна на Стефан Стамболов и последователите му, след което заможният българин в никакъв случай повече не стъпва на българска земя. Въпреки огорчението в личностен проект, Евлоги в никакъв случай не загърбва концепцията си за „ по-голямата картина “, а точно – подпомагането на българската страна.

Двуетажната сграда е освен персонално жилище, само че и мястото, където е ситуирана адвокатската фирма му. Той го споделя с леля си Елисавета Пулиева, която се грижи за племенника си след насилствената гибел на брачна половинка си.

Макар да липсват доста детайлности за персоналния живот на Евлоги от останалите разкази в рода му се знае, че той е водел уединен метод на живот. Също като брат си Христо, за който се знае, че дамата, с която желали да го сгодят имала очи като котка, Евлоги в никакъв случай не се дами. Бил е работохолик, който даже в свободното си време е следял борсата и се е интересувал от събитията, оповестени в европейската преса. Владеел е няколко езика – румънски, френски, немски, гръцки, които са му били от голяма изгода при определяне на търговски контакти. Във възгледите си бил по-скоро закостенял, само че корав, праволинеен и пореден.

Последните му стремежи се оказват лавровия венец на филантропската му активност, само че и един от противоречивите правни въпроси в актуалната българска история. За „ повсеместен правоприемник “ на наследството е посочен Иван Евстатиев Гешов – непосредствен на семейство Георгиеви (женен за една от братовчедките им) и в настоятелен връзки с братята. От наследството в размер от над 22 милиона лв., Евлоги разпределя дребна сума на роднините си, голямо количество за щедрост и излишък, който се падал на наследника му. По персонални, а и от един миг нататък, по политически аргументи, едвам през 1911 година се поставя завършек на сагата със наследството и се потвърждава, че то не е било подправено от Гешов.

Една от най-важните точки за България е 13, според която Евлоги оставя 6 млн. лв. (ок. 115 000 000 дн. лева), с които избраната от него ефория „ ще основе и поддържа едно висше учебно заведение в един град на България или Румелия, гдето тя откри за подходящо. Това учебно заведение да носи името „ Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово. “ За място, членовете на ефорията избират парцелите, закупени приживе от видния българин в центъра на София. А с помощта на забавянето на делото сумата за построяването на това висше учебно заведение съвсем се удвоява. През 1924 година е направена първата копка на основната постройка на университета, а 10 години по-късно тя е тържествено открита.

Наред с всичко реализирано, най-значимото им и запаметяващо се дело е дарението, което оставят за създавано на първия университет в България. Сбъдва се и волята на Евлоги „ ще слагат в салона на учебното заведение портретите ни, а в двора на учебното заведение ще въздигнат в наша памет две мраморни скулптури. “ И през днешния ден пред вратите на университета, стоят статуите на двамата братя, излети от бронз.