Mдааа, никой вече не пише писма. А дори и да

Mдааа, никой към този момент не написа писма. А даже и да пишеше, никой нямаше да ги написа по този начин, както влюбеният Хемингуей в моментите, когато си показва своята обичана “гола и пияна ”. Нарича я “малката ми швабка ” или “дъще ”, а тя него – “татенце ”. Въпреки че по този начин и не употребяват любовта си, 30-годишната му връзка с американската актриса от немски генезис Марлене Дитрих е не по-малко буйна и вълнуваща от която и да е полова такава. Писателят смята себе си и Дитрих за “жертви на несинхронизирана пристрастеност ”. Всеки път, когато сърцето му е свободно, тя е съществено обвързана с различен и противоположното. Някак все не съумяват да натъкмят любовните си часовници един към различен. Но какво от това! Любовните им писма са същински шедьоври на това, което през днешния ден бихме квалифицирали като “секстване ”. Дитрих и Хемингуей са може би единствената известна двойка в актуалната история, която не е разголила един пред различен гениталиите си, само че по тази причина пък го е направила на 100 % с душите си. Днес някои от писмата, които двамата са си разменяли в продължение на три десетилетия, се продават на публични и онлайн търгове от наследниците на Дитрих на цени от 30-40 хиляди $.

Двамата се срещат през 1934 година на борда на френски лайнер. Хемингуей се връща от сафари в Африка, а тя – от посещение на родственици в нацистка Германия. За този незабравим ден в живота си актрисата си спомня: “Обикнах го от пръв взор. Любовта сред мен и Ърнест беше чиста, безгранична – такава, каквато към този момент не може да съжествува на този свят. Любовта ни продължи доста, доста години, без вяра и без стремежи. Свързваше ни цялостната безизходност. ”

Нищо в държанието му тогава не подсказва, че животът, писането и славата ще го завъртят във вихъра си по този начин, че години по-късно ще се трансформира в несклоняем и експлозивен ексцентрик и тежък пияч, който не признава никакви стандарти на приличието. Каро най-ярък представител на така наречен “изгубено потомство ”,което се скита из Европа в интервала сред Първата международна война и Голямата меланхолия в Съединени американски щати, Хемингуей живее плевел живот, който доста наподобява на този на героите му.

Жени се четири пъти и всяка една от дамите му е имитация на майка му – мощната и волева музикантка Грейс Хол Хемингуей. Биографите на писателя настояват, че всеки негов брак в действителност претворява някой стадий от символичната война, която Ърнест по този начин и не престава да води в главата си с властническата си майка. Въпреки четирите опита на брачния фронт обаче, той по този начин и не съумява да изживее цялостното благополучие. Поне не със съпругите си. Виж, Марлене е друга работа. Марлене е висока топка. Марлене е всичко, което другите четири не са били. Просто Марлене е идеалът.

Родената през 1901 година в Шьонеберг германка от дребна култивира в себе си военна дисциплинираност, с помощта на която съумява да реализира неща, съвсем немислими за едно момиче в тези времена. Без да щади себе си и водена от упоритост надали не с клинични измерения, тя съумява да усвои до съвършенство американския акцент и освен да заблести на холивудския хоризонт като една от най-ярките кино звезди, само че и да поддържа сполучлива кариера в продължение на цели 65 години!

Дитрих разполага с всичките нужни атрибути за това: хипнотично лъчение, ужасно тяло и убийствено мразовит взор отдолу под натежали клепачи. “Дяволът е жена ”. О, да! И това не е единствено заглавие на един от най-известните й филми. Дяволът в действителност е жена и неговото име е Марлене Дитрих.

През 1992 година единствената щерка на актрисата от брака й с помощник-режисьора Рудолф Зибер Мария Рива издава записки за майка си, наличието на които някои критиците дефинират като “скандално ” и “клюкарско, излагащо всичко на показ. ” Мария назовава майка си влюбено в превзетата помпозност “плешиво страшилище ”, което съумява да завърти главите и на мъже и на дами чрез усвоения до съвършенство прийом на хибридната половост. Не инцидентно и до през днешния ден тя е гей икона и блян за травестите. През леглото й са минали Франк Синатра, Жан Габен, Ерих-Мария Ремарк, Морис Шевалие, принцът на Уелс и още, и още. Успяла да побърка даже Джон Кенеди! Дитрих резервира за спомен бельото, което 20 години по-младият президент раздрал, до момента в който буйно я любел в кабинета си.

Само не и към Ърнест. Доказателството за нежната и възвишена обич, която двамата питаят един към различен, намира сладкодумен израз в кореспонеденцията им. Започват да си пишат, когато той е на 50, а тя – на 47.

Марлене Дитрих до Ърнест Хемингуей (без дата)
“Скъпо татенце, по какъв начин единствено желая да те прегърна! Искам да те целувам безкрай поради хубостта, която е в теб, и също поради заплахите, които криеш, поради гения ти. Благодаря ти, че всичко това обличаш в думи. Повече от това няма по какъв начин да те обичам. Мога единствено да съм ти признателна за възприятията, които изпитвам. Твоя, Марлене. ”

“Толкова си се разхубавила, че паспортната ти фотография би трябвало да бъде в цялостен растеж. (…) Какво в действителност би желала да работиш? Разбивачка на сърца за $? Винаги можеш да разбиеш моето против жълти стотинки, които аз самият ще ти платя. “ В друго свое писмо той написа: “Как да ти обясня, че всякога, щом те притисна в обятията си, се усещам като че ли съм си вкъщи. Обичам те и те прегръщам и мощно те целувам. ”.

През 1951-а написа следното на своята “малка швабка ”, до момента в който, изнурен от тропическата горещина в Куба, се пробва да си събере мислите, с цел да работи върху “Старецът и морето ”:

“Прекалено топло е за правене на обич, както можеш да си представиш. Освен в случай че не е под вода, единствено че мен в никакъв случай не ме е бивало в това. ”

Голяма част от писмата разкриват страховете и несигурността, които и двамата изпитват. Хемингуей пък прави чести препратки към депресията, която го изтезава през целия му живот:

“Toi et moi (аз и ти) преживяхме ужасни времена. И нямам поради единствено войните. Войните са нищо. Животът е сложната част. А като си на война, ти би трябвало единствено да знаеш по какъв начин да разчиташ карти и координати. ”

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun Newspaper Photograph Collection (Library of Congress); Wide World Photographs – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c13250.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44148021

Дитрих постоянно е изпитвала възприятие на благосклонност към Мери Уелш, четвъртата и последна брачна половинка на Хемингуей. Всъщност сред тримата няма секрети. Ърнест чете писмата на Марлене на жена си, а на Марлене написа:

“Мери доста те обича и схваща за какво аз от своя страна те обичам. Дявол да го вземе, Марлене, знаеш доста добре какъв брой мощно те обичам. Ти беше тази, която още на кораба реши да оставим нещата такива, каквито бяха. Не аз. Лошият шанс ни простреля право в задниците. Но въпреки всичко това сред нас…получи ни се добре. ”

“Кълнеше се, че в никакъв случай няма да ме изостави, ” споделя тя с горчевина. “Но коя бях аз всред всичките там съпруги, деца и всички останали, които зависеха към него! Никой! Седмата спица на колелото. Мен за нищо ме нямаше. ” Внукът на актрисата Питър Рива пък споделя: “Най-прекрасното в техните връзки беше интимността. А бяха толкоз интимни, точно тъй като не бяха любовници. Тяхното беше обич, не секс. ”

Марлене Дитрих издъхва 31 години след обичания мъж на 90-годишна възраст в парижкия си апартамент.