Известният италиански юрист, философ и политически активист от Генуа Джузепе

Известният италиански правист, мъдрец и политически деятел от Генуа Джузепе Мацини, който има забележителен принос за придвижването Рисорджименто, споделя, че можем да допринесем за припознаването на правата на всяка нация, че националното съзнание е значимо, с цел да се конструира архитектурата на Европа. Въпреки че през днешния ден тази структура в Европейски Съюз не действа доста добре, тя към момента е водеща и значима, и би трябвало да се придържаме към нея. Рисорджименто, да поясня, е политическо и публично придвижване от 18-19 век, довело до обединяването на страните на Апенинския полуостров и построяването на италианска нация и национална страна.

За страдание, още веднъж следим възраждането на национализма против европейската концепция. Но това не анулира нуждата всеки народ да способства за тази европейска структура. И всеки, съгласно своята народност, по едно и също време я утвърждава и взе участие в построяването на една наднационална европейска еднаквост.

Дори Европейски Съюз да е конфедерация, даже и да допуснем, че няма да е едно цяло, проблемите остават. Ако бежанци от Африка или от Азия нахлуват в Европа, това тяхно предпочитание няма да се промени според от характера на европейската общественост. Опасността ще остане. Отговорността на европейските държавни управления е да намерят положителната формула на реакция. Всяко държавно управление би трябвало да взе участие в това решение на казуса по същия метод като в този момент, без значение от съществуващата формула на обединяване на Европа. При всички случаи страните от Севера на Европа се постанова да подкрепят южните – страните от Средиземноморието, които са най-изложени на тази заплаха.

Смятам, че приобщаването на Западните Балкани към Европейски Съюз е един добре определен приоритет за идното Председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Защото не е допустимо Македония, Сърбия, Косово, Албания и други страни да остават отвън общността при започване на 21 век. Например, Италия има доста тесни връзки с Албания, само че тази страна е отвън Европейски Съюз и считам, че това не е естествено. Приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз е приоритет, макар че и Черноморският район е значим, поради нуждата да се транспортира през него газ към Европа. Но в този миг, и от икономическо, и от морално естество, е от значително значение да приобщим Западните Балкани към нашето обединяване.

Действително публичното мнение в Европа не е доста удобно за такова разширение в този миг. И това е обвързвано със събуждането и възраждането на национализма в някои страни, само че това е въпрос, предстоящ на разискване, на трендове. Имаме и други проблеми в Европа, само че напълно не считам, че на дневен ред в моята Италия, да вземем за пример, са сепаратистките настройки в някои области от Севера. Няма аналогия с Каталуния, при нас мисля, че се касае за финансови и фискални въпроси. Разбира се, вижда се известно предпочитание за автономност, само че всички италиански жители, убедил съм се, избират да живеят в една обединена, единна Италия. /БГНЕС

---------------

Българската академия на науките присъди почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на проф. Франческо Гуида. Тържествената гала се състоя в Големия салон на Българска академия на науките, където ученият изнесе лекция на тематика: „ Италианското Рисорджименто и националното възобновление на Балканите през ХІХ век “.

Проф. Франческо Гуида е най-видният представител на италианската балканистика и един от най-авторитетните откриватели на Запад в региона на историческата балканистика и българистика през XIX и ХХ век. Той е постоянен професор по история на страните от Източна Европа в ново и най-ново време в Университета „ Рома тре “, шеф на Департамента по политически науки към същия университет, ръководител на Италианската асоциация за проучване на Европейския Югоизток (AISSEE), шеф на Междууниверситетския център за маджарски и централноевропейски проучвания (CISUECO) и на Италиано-румънския център за исторически проучвания (CeRISS), както и член на редица интернационалните и национални исторически сдружения.

Проф. Гуида е създател на 21 научни книги и на над 150 студии и публикации, измежду които са „ От Млада Европа до огромна Европа “ (2007 г.), „ Интелектуалците против демокрацията. В резултат от взаимната му работа с Българска академия на науките са осъществени два двустранни контракта за научно съдействие – „ България, Италия и Балканите (1870–2010) “ (2011–2013 г.) и „ Италия и модернизацията на Балканите (ХІХ–ХХІ век) “ (2014–2016 г.).