Невероятната история на Вельо Горанов
Известният артист Вельо Горанов, който умря на 74 точно на Коледа, в продължение на два месеца е бил в болница. От спектакъл „ Сълза и смях “ обаче не оповестяват повода за гибелта му. Той от основателите на студио „ Пантомима “ и на спектакъл „ Движение “, който управлява до закриването му през 1994-та. Сред пантомимните му спектакли са „ Един мим споделя “, „ Швейк “ и „ Дон Жуан “.
Роден е на 22 януари през 1946 година в Стара Загора, приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971-ва в класа на Боян Дановски. Играе в Плевен, в спектакъл „ София “ и „ Сълза и смях “, където до последно е заместител шеф.
Има функции в над 40 кино лентата – „ И пристигна денят “ (1973), „ Авантаж “ (1977), „ Всеки ден, всяка нощ “ (1978), „ Колкото синапено зърно “ (1980), „ 24 часа дъжд “ (1982), както и в сериала „ Фильо и Макензен “ (1979).
„ Пантомимата идва от древността и постоянно ще живее. Мнозина от моите студенти във ВИТИЗ разнасят това изкуство в Германия, Австрия, Испания, Франция, Холандия… Реших, че би трябвало и аз да стартира още веднъж да играя в личната си страна. Трябва да създадем нещо против това систематично оглупяване на българина, което като че ли става по избран проект. В небитието е Шекспир, хранят хората с злословия, със кавги, а безсрамното ровене в непознатия живот се показва като изкуство “, споделя Вельо Горанов пред вестника на сънародниците ни в Чикаго „ България в този момент “.
Историята на българския Марсел Марсо звучи необикновено. През мътните години на сивата стопанска система купува машини за произвеждане на касети – печели луди пари, само че не забогатява. Вельо е разказвал, че е един от първите видео пирати – купува ги в странство по време на турне, а ги внася у нас, като ги крие в прожекторите. Дава ги за превод и ги пуска в послание. Но поради интриги със съдружниците си, внезапно се трансформира в следствен. Взимат му интернационалния паспорт и не може да работи из Европа, където изкарва положителни пари с всяко зрелище. След ужаса „ Индиго “, при който в навечерието на Коледа умират деца, той даже няма право да прибере шапитото си на спектакъл „ Движение “ от стадион „ Юнак “ поради делото, което се води. Толкова мощно претърпява и човешката покруса, и личния си неуспех, че се пропива. Като клошар събира желязо и хартия, с цел да изкарам някой лев, който незабавно отива за ракия. Когато се взима в ръце и изкупува назад спектакъл „ Движение “, се оказва, че против заем от 2 милиона, би трябвало да върне 16 поради лихвите.
Вельо Горанов е индивидът, който избавя Наум Шопов от безработица. Той назначава великия артист в спектакъл „ Движение “, откакто Васил Стефанов го уволнява от Народния. Тогава се ражда и паметната режисура „ Крал Лир “. А професор Юлиан Вучков пък избавя Вельо, когато му готвят комплот на Художествен съвет и желаят да го смъкват от сцената – и като артист, и като режисьор, и като продуцент. Междувременно Горанов боледува от вирусен хепатит В, щитовидната му жлеза стопира да работи, страда от диабет и високо кръвно.
Роден е на 22 януари през 1946 година в Стара Загора, приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971-ва в класа на Боян Дановски. Играе в Плевен, в спектакъл „ София “ и „ Сълза и смях “, където до последно е заместител шеф.
Има функции в над 40 кино лентата – „ И пристигна денят “ (1973), „ Авантаж “ (1977), „ Всеки ден, всяка нощ “ (1978), „ Колкото синапено зърно “ (1980), „ 24 часа дъжд “ (1982), както и в сериала „ Фильо и Макензен “ (1979).
„ Пантомимата идва от древността и постоянно ще живее. Мнозина от моите студенти във ВИТИЗ разнасят това изкуство в Германия, Австрия, Испания, Франция, Холандия… Реших, че би трябвало и аз да стартира още веднъж да играя в личната си страна. Трябва да създадем нещо против това систематично оглупяване на българина, което като че ли става по избран проект. В небитието е Шекспир, хранят хората с злословия, със кавги, а безсрамното ровене в непознатия живот се показва като изкуство “, споделя Вельо Горанов пред вестника на сънародниците ни в Чикаго „ България в този момент “.
Историята на българския Марсел Марсо звучи необикновено. През мътните години на сивата стопанска система купува машини за произвеждане на касети – печели луди пари, само че не забогатява. Вельо е разказвал, че е един от първите видео пирати – купува ги в странство по време на турне, а ги внася у нас, като ги крие в прожекторите. Дава ги за превод и ги пуска в послание. Но поради интриги със съдружниците си, внезапно се трансформира в следствен. Взимат му интернационалния паспорт и не може да работи из Европа, където изкарва положителни пари с всяко зрелище. След ужаса „ Индиго “, при който в навечерието на Коледа умират деца, той даже няма право да прибере шапитото си на спектакъл „ Движение “ от стадион „ Юнак “ поради делото, което се води. Толкова мощно претърпява и човешката покруса, и личния си неуспех, че се пропива. Като клошар събира желязо и хартия, с цел да изкарам някой лев, който незабавно отива за ракия. Когато се взима в ръце и изкупува назад спектакъл „ Движение “, се оказва, че против заем от 2 милиона, би трябвало да върне 16 поради лихвите.
Вельо Горанов е индивидът, който избавя Наум Шопов от безработица. Той назначава великия артист в спектакъл „ Движение “, откакто Васил Стефанов го уволнява от Народния. Тогава се ражда и паметната режисура „ Крал Лир “. А професор Юлиан Вучков пък избавя Вельо, когато му готвят комплот на Художествен съвет и желаят да го смъкват от сцената – и като артист, и като режисьор, и като продуцент. Междувременно Горанов боледува от вирусен хепатит В, щитовидната му жлеза стопира да работи, страда от диабет и високо кръвно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ