Източните канадски провинции успяват да ограничат разпространението на Ковид-19 и

Източните канадски провинции съумяват да лимитират разпространяването на Ковид-19 и без да стопират обществения живот или да понижават икономическата интензивност. Каква е тайната на техния триумф?

Морският фар Peggy`s Cove, провинция Нова Скотия

Като плочки от домино падат във втори страни по целия свят. В същото време в няколко канадски провинции фамилиите честваха дружно Коледа, учебните заведения са отворени, в лечебните заведения няма доста пациенти с Ковид-19, магазините работят, а хората могат да се събират в заведения за хранене, питейни заведения или по домовете си.

В източните канадски провинции първата вълна от мина съвсем неусетно. Тези райони по Атлантическото крайбрежие могат даже да послужат като образец за това. Територията на Атлантическите провинции е два пъти по-голяма от Англия, само че там живеят единствено 2,3 милиона души. По време както на първата, по този начин и на втората вълна, броят на новите инфекции остава незабележим, умрелите по отношение на ковид са по-малко от 100. Икономиката също пострада по-малко, в сравнение с в други канадски райони и неслучайно наблюдаващи приказват за „ същинско знамение “.

Мерките дадоха резултат
Редакцията предлага
Успехът се дължи както на събитията, по този начин и на целенасочени дейности. Тези провинции са едва обитаеми, там живеят едвам 7% от канадското население. Освен това те се състоят основно от острови и полуострови, а към вътрешността на страната водят единствено две пътни артерии, така че опциите за преместване на вируса са лимитирани. Още в самото начало на първата вълна локалните управляващи откриха, че лечебните заведения могат да се окажат претрупани и взеха бързи ограничения. Затворени бяха парковете и учебните заведения, право да минават провинциалните граници имаха само хора с някаква неотложна активност, а всички влизащи бяха сложени под двуседмична.

Д-р Сюзън Къркланд от университета в Халифакс споделя, че това е било едно от най-успешните решения на тамошните управляващи. Външните хора може и да го считат за прекомерно твърдо, само че за жителите на тези провинции то се оказа доста положително, прибавя тя.

Пандемията удари туризма

Но всичко си има цена. Пострада, да вземем за пример,, която в тези провинции има оборот от 2,5 милиарда евро (най-вече от летен туризъм), а 170 000 души изгубиха работните си места в сектора. Твърдите антивирусни ограничения засегнаха и риболова, който е доста значим за тези провинции. Затварянето на заведения за хранене, най-много в Съединени американски щати, понижи търсенето на прясна риба и морски блага, а това първоначално съществено удари бизнеса. В момента обаче стопанската система върви добре, тъй като заведенията за хранене, магазините и питейните заведения са отворени, а увеличеният вътрешен туризъм в тези провинции частично компенсира неналичието на външни туристи. Джон Пол, изпълнителен шеф на „ Atlantic Policy Congress " изяснява: „ Постави се акцент върху насърчаването на локалния туризъм, на занаятите и на локалните компании, които нормално зависят от интернационалния стокообмен. Много хора взеха решение да прекарат отпуската или свободните си дни в тези провинции, вместо да пътуват другаде. “

Бренда О‘Райли, собственичка на пъб в Сейнт Джоунс, споделя, че сега заведенията за хранене и питейните заведения работят, само че оборотът им е намалял: „ Сезонът не беше както преди, само че във всички случаи щеше да е по-лошо, в случай че не идват никакви туристи. “

Ограниченията се съблюдават

Мнозина считат, че съществена роля за сполучливата битка против ковид в Атлантическите провинции на Канада играе манталитетът на хората, които са рационални и съблюдават разпоредбите. И в действителност, даже в изискванията на по-строги ограничения, хората не бяха недоволни и се придържаха към условията. В едно допитване от октомври 80% от тамошните жители се оповестиха срещу отварянето на провинциалните граници и срещу анулацията на двуседмичната карантина – макар.

Изглед от Халифакс, Нова Скотия

„ В този район се следи даже известна горделивост, че сме съумели да удържим числата на такова ниско ниво. Това в действителност стимулира хората и им основават самочувствието, че са част от решението, “ изяснява доктор Къркланд.

" Разбрахме, че не е редно "

Иви Хорнбек от Халифакс се занимава с маркетинга на крафт-бири и не е виждала фамилията си от началото на пандемията, тъй като то живее в Отава, на 1400 километра. На няколко пъти обсъждала със своя сътрудник дали въпреки всичко да не посетят околните. „ Но когато броят на новите инфекции потегли нагоре и основният медицински специалист на провинцията ни сподели да не пътуваме за Коледа за фамилни сбирки, ние разбрахме, че не е редно. Разговорът с цялото семейство не беше по никакъв начин елементарен, “ споделя тя.

Иви Хорнбек не счита обаче, че направената жертва е била безсмислена: „ През лятото въпреки всичко пътувах, срещахме се с другари в дребни групички и аз се усещах доста по-сигурна, в сравнение с в случай че от бях отпътувала занякъде, където върлува коронавирусът, “ признава Иви.