Нови обяснения за Северното сияние
Изследователи откриха, че източникът на мистериозните зелени светлини, които се появяват в атмосферата на височина 110-120 км от земната повърхнина, са конфликти на прахуляк и неутрални частици в земната йоносфера. Статия, описваща проучването, е оповестена в научното списание „ Physics of Plasmas “.
„ Резултатите от нашите калкулации са значими за пояснение и изложение на естествените феномени в йоносферата и земната атмосфера, по-специално разпространяването на електромагнитни талази на височина от 90 до 120 километра. Планира се продължение на проучване на резултата модулационното възбуждане на нередности в йоносферата, които пораждат по време на употребата на такива съоръжения като HAARP или EISCAT “, сподели един от създателите на изследването, професорът във Висшето учебно заведение по стопанска система Сергей Попел.
През последните няколко десетилетия фенове астрономи и майстори на естествената снимка са разкрили няколко непознати до момента форми на полярно зарево и други атмосферни феномени, съпроводени от появяването на пламъци в небето на огромна надморска височина от земната повърхнина. Ярък образец за това са необикновените виолетови „ мостове “ в арктическото небе (STEVE), открити от канадски фенове на природата през 2016 година
Подобни феномени постоянно притеглят вниманието на учените, които се пробват да обяснят тяхната природа, както и да открият тяхната допустима роля в разнообразни атмосферни процеси и взаимоотношения на Земята с космоса. Например, преди две години физиците схванаха, че STEVE е резултат от конфликт на потоци йони в горните пластове на земната атмосфера.
Попел и сътрудниците му от Висшето учебно заведение по стопанска система, Института за галактически проучвания на РАН и Института за земния магнетизъм, йоносферата и разпространяването на радиовълни на Руската академия на науките, са намерили пояснение за различен необикновен атмосферен феномен - северното зарево, което от време на време се появява на височина 100-120 километра от повърхността на планетата.
През последното десетилетие съветските откриватели са разкрили доказателства, че това събитие е обвързвано с прахуляк, който навлиза в йоносферата вследствие на унищожаването на микрометеорити и други обекти, падащи на Земята от космоса. Това води до появяването на прашна плазма, разнообразни физически процеси, в границите на които могат да се генерират светкавици.
В последните години обаче се оказва, че основната роля в раждането и усилването на северното зарево играят не конфликтите на заредени частици и прахуляк, а взаимоотношенията сред неутрални атоми и частици от астероиди. Техните конфликти водят до формиране на звукови талази и вихри, които по специфичен метод влияят върху плазмата и карат нейните частици да се нагреят и да влязат в химични реакции. Това води до образуването на мощно очевидно зарево, което е най-забележимо за хората в синьо-зелената част на забележимия радиационен набор.
Подобни процеси, както допускат учените, могат да пораждат в опашката на метеоритите, до момента в който те летят през плътните пластове на земната атмосфера, както и по време на употребата на разнообразни научни съоръжения като американската HAARP и европейската EISCAT, чиито излъчватели загряват атмосферата при надморска височина 110-120 км. Тези процеси могат да генерират разнообразни нискочестотни форми на радиосмущения, които постоянно се откриват от радиолюбители и учени по време на метеорни потоци, заключават откривателите.
Полярното зарево (Aurora) е оптично събитие, следено в небето над полярните региони на Земята (Северно наричано още Aurora Borealis и Южно, известно като Aurora Australis) образуващо се в резултат на взаимоотношението на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително хубав танц на разноцветни светлини в небето.
Северното зарево е в основата на доста митове и легенди на северните нации. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а съгласно ескимосите положителни духове палят светлините, с цел да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
„ Резултатите от нашите калкулации са значими за пояснение и изложение на естествените феномени в йоносферата и земната атмосфера, по-специално разпространяването на електромагнитни талази на височина от 90 до 120 километра. Планира се продължение на проучване на резултата модулационното възбуждане на нередности в йоносферата, които пораждат по време на употребата на такива съоръжения като HAARP или EISCAT “, сподели един от създателите на изследването, професорът във Висшето учебно заведение по стопанска система Сергей Попел.
През последните няколко десетилетия фенове астрономи и майстори на естествената снимка са разкрили няколко непознати до момента форми на полярно зарево и други атмосферни феномени, съпроводени от появяването на пламъци в небето на огромна надморска височина от земната повърхнина. Ярък образец за това са необикновените виолетови „ мостове “ в арктическото небе (STEVE), открити от канадски фенове на природата през 2016 година
Подобни феномени постоянно притеглят вниманието на учените, които се пробват да обяснят тяхната природа, както и да открият тяхната допустима роля в разнообразни атмосферни процеси и взаимоотношения на Земята с космоса. Например, преди две години физиците схванаха, че STEVE е резултат от конфликт на потоци йони в горните пластове на земната атмосфера.
Попел и сътрудниците му от Висшето учебно заведение по стопанска система, Института за галактически проучвания на РАН и Института за земния магнетизъм, йоносферата и разпространяването на радиовълни на Руската академия на науките, са намерили пояснение за различен необикновен атмосферен феномен - северното зарево, което от време на време се появява на височина 100-120 километра от повърхността на планетата.
През последното десетилетие съветските откриватели са разкрили доказателства, че това събитие е обвързвано с прахуляк, който навлиза в йоносферата вследствие на унищожаването на микрометеорити и други обекти, падащи на Земята от космоса. Това води до появяването на прашна плазма, разнообразни физически процеси, в границите на които могат да се генерират светкавици.
В последните години обаче се оказва, че основната роля в раждането и усилването на северното зарево играят не конфликтите на заредени частици и прахуляк, а взаимоотношенията сред неутрални атоми и частици от астероиди. Техните конфликти водят до формиране на звукови талази и вихри, които по специфичен метод влияят върху плазмата и карат нейните частици да се нагреят и да влязат в химични реакции. Това води до образуването на мощно очевидно зарево, което е най-забележимо за хората в синьо-зелената част на забележимия радиационен набор.
Подобни процеси, както допускат учените, могат да пораждат в опашката на метеоритите, до момента в който те летят през плътните пластове на земната атмосфера, както и по време на употребата на разнообразни научни съоръжения като американската HAARP и европейската EISCAT, чиито излъчватели загряват атмосферата при надморска височина 110-120 км. Тези процеси могат да генерират разнообразни нискочестотни форми на радиосмущения, които постоянно се откриват от радиолюбители и учени по време на метеорни потоци, заключават откривателите.
Полярното зарево (Aurora) е оптично събитие, следено в небето над полярните региони на Земята (Северно наричано още Aurora Borealis и Южно, известно като Aurora Australis) образуващо се в резултат на взаимоотношението на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително хубав танц на разноцветни светлини в небето.
Северното зарево е в основата на доста митове и легенди на северните нации. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а съгласно ескимосите положителни духове палят светлините, с цел да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ