Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя.

Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните талази, които се образуват, зависи от размерите на блатото.

Модерният свят не може да бъде осъден. Той е наказването.

Глупавите хрумвания са безсмъртни. Всяко ново потомство ги измисля отначало.

Хората доста по-често биха се удряли с чука по пръста, в случай че болката се усещаше едвам след година.

Идеята за „ свободното развиване на личността “ наподобява почтена за удивление, до момента в който не попаднеш на някого, чиято персона се е развила свободно.

В актуалната политическа гледка никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея.

Интелигентността се стреми към нелепостта, както всички тела се стремят към центъра на земята.

Богатите и бедните се разграничават през днешния ден само по парите.

Културата в никакъв случай няма да запълни свободното време на служащия, защото тя е работата на свободния човек.

Всяка победоносна гражданска война приключва с неуспех, тъй като добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.

Всеки субект с „ идеали “ е евентуален палач.

Глупакът се впечатлява единствено от новото. За интелигентния човек датата няма значение.

Злоупотребите с властта и подкупността в демократичните времена са последните убежища на свободата.

Предателят в никакъв случай няма да ни елементарни своята измяна.

Буржоазия е всяка група от човеци, недоволни от това, което имат, и удовлетворени от това, което са.

Религията не е родена от нуждата за подсилване на обществената взаимност, както катедралите не са били издигнати, с цел да се предизвиква туризмът.

Разум, напредък, правдивост са трите теологически добродетели на простака.

Не си коства да слушаш оня, който не може да ти обещае постоянно настояще.

Обществото на бъдещето: иго без господари.

Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.

Малцина са тези, които схващат, че това, което споделят, би имало значение единствено в случай че бъде казано от други.

За да се даде преценка за нашето време, е задоволително да се напомни, че неговите моралисти са социолозите.

Съвременната история съставлява разговор сред двама души: единият от тях има вяра в Бога, другият има вяра, че е Бог.

Когато в отбрана на нещо приведем като мотив неговата хубост, плебейската душа изпада в ужас.

Всяко нещо би трябвало да оправдава личното си битие – с изключение на творбата на изкуството.

Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съответстват.

Никой не заслужава нашия интерес за повече от един момент, или за по-малко от един живот.

Можем да извиним на хората това, което вършат, само че не и това, което са.

Тъпоумието на пристрастеностите му избавя индивида от тъпоумието на фантазиите му.

Комунистът е човек, който мечтае страната да го направи буржоа.

Несправедливото неравноправие не се лекува с тъждество, а със заслужено неравноправие.

Йерархията е признак на небесата. В пъкъла всички са равни.

Вече няма висше общество и народ. Има оскъдно простолюдие и богато простолюдие.

„ Да принася изгода на обществото “ е рекламация (или оправадание) на проститутката.

Модернистичната жадност за автентичност кара посредствения създател да има вяра, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш друг.

Съвременните хора не почитат нищо друго с изключение на истерични текстове.

За да се унищожи една цивилизация, не е нужно принуждение. Всяка цивилизация умира от безразличието към неповторимите полезности, които са я основали.

Вярата не е познаване на обекта на вярата, а другарство с него.

Много хора обичат човечеството единствено с цел да могат с чиста съвест да не помнят Бог.

Модерният човек унищожава доста повече, когато строи, в сравнение с когато разрушава.

Модерният човек си мисли, че е свободен, тъй като се въздържа да допира стените на тъмницата си.

Вярващият знае по какъв начин да се съмнява, а невярващият не знае по какъв начин да има вяра.

Нищо не прави по-реално съществуването на прегрешението от зловонието на душите, които го отхвърлят.

Любовта и омразата не основават, а разкриват качества, които нашето равнодушие скрива.

Човек обича единствено този, който го обожава, и почита единствено оня, който го наскърбява.

Любовта не е тайнственост, а място, където мистерията изчезва.

Любовта е актът, който трансформира своя обект от създание в човек.

Онези, които обичаме – стига ни единствено, че съществуват.

Да обичаш значи да разбираш повода, заради която Господ е основал обекта на твоята любов.

И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от обич или ненавист.

Усмивката на индивида, който обичаме, е единственото ефикасно лекарство против скуката.

Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.

Щастието на индивида, който обичаме, е единственото земно богатство, което ни дава цялостна приятност.

Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.

Предпочитаме не да милваме тялото, което обичаме, а да бъдем самата милувка.

Идеалният облик на индивида, който обичаме, не е машинация на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш съвършенство, невидимо за други очи.

Николàс Гòмес-Дàвила (1913-1994) е колумбийски мъдрец и публицист, водеща интелектуална фигура през ХХ век.

Роден е на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния хайлайф и въпреки формалното му обучение да завършва с гимназията, чете непрестанно освен на родния си испански, само че и на овладените още в детството френски, британски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и даже датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома.

В резултат на неговите размисли и многостранно четене през годините излизат няколко тома афоризми, които му печелят международна популярност.