Изпитвам органична нетърпимост към заплахите за арести без съд и

Изпитвам органична непоносимост към заканите за арести без съд и присъда. Преживял съм го от дете – това се случи с татко ми и с няколко негови другари преди и след 9 септември 1944 година.

Моят другар и брат поетът Стефан Цанев през вчерашния ден остро реагира на тази опасност от страна на премиера на България, че е извънредно време да се стартира. Снощи и тази заран не можах да заспя от един текст, който се въртеше във възмутената ми старческа глава.



ТЕКСТ

„ Мълчи Народът “ Христо Ботев

Още е мрачно, а към този момент съм безсънен...Старчески, зная, инстикт.
Малко неточна е римата...нищо...идва ми някакъв текст...
свързани новини77711на 12.02.2022117922на 14.11.2021
Още неразбираем, още комплициран... текст, освен това, ядосан...
Не го ли напиша, ще ме изтезава, зная, целия ден.

Какво се случва? Какво им става? Защо са толкоз зли?
И не им пука...Шест милиона сме...Господи, по какъв начин ни боли!

Токът и парното... Хлябът... Бензинът... Бедствие... Бедност и апетит...
Пълните лечебни заведения...Страшните числа... Почва се някакъв пъкъл.

Те са си екстра...Те ръководят...Друго вълнува ги през днешния ден:
Дебне съперникът... Не се предава... Тъй ли? Тогаз под арест!

Бяхме отвикнали... Всичко се връща... Злоба и отплата... До по кое време?
И малките екрани... И изявленията: „ Искаме през днешния ден и в този момент! “

Те са най-чисти... Те са безгрешни... Всичките неверни – на съд!
Грешните считат, че са безгрешни... Битки!...За кой ли път...

Мълчи народът... Малко остава... Знае... Не му е сефте.
Че като грабне крепко метлата... Всичките ще измете.

Още е мрачно... Написах... Олекна ми... Старчески, споделят, инстикт.
Кой ти обръща внимание днеска... Глупости! Някакъв текст!

13 февруари 2022 година