Високопоставен служител на ЕС управлява тайно луксозен хотел в Бали
Изпълнителният орган на Европейския съюз /ЕС/ изисква от всички чиновници да показват за инспекция своите „ външни действия “ за да бъдат разкрити възможни спорове на ползи , преди да се трансфорат в сериозен проблем .
Как стои въпросът да си купиш хотел в Бали обаче? Това явно не се брои. През 2009 година Герт Ян Коопман е направил тъкмо това. Той е закупил първокласния хотел „ Munduk Moding Plantation Nature Resort & Spa “ , който се намира в Бали. По това време Коопман не е бил хотелиер или представител на различен тип бизнес, а е бил е един от най-високопоставените чиновници в Европейската комисия в Брюксел. Тогава парцелът е разполагал единствено с пет стаи, само че през идващото десетилетие Коопман, началник на авторитетния отдел за разширение на изпълнителната власт на Европейски Съюз, и фамилията му са съумели да трансфорат курорта в атрактивна дестинация , оповестена за „ еко-луксозен курорт “ , прочут с големия си басейн.
През този интервал Коопман и фамилията му, което в някакъв миг е поело собствеността, постоянно са посещавали хотела, поддържали са чести контакти с шефовете му и са се подписвали върху разработките за промени и усъвършенстване, съгласно изказвания на Европейската комисия, уеб страницата на хотела и публикации в локалните медии. Още през април 2022 година те са се срещнали с локални високопоставени лица, с цел да обсъдят финансовата помощ , планувана за битка с пандемията в поддръжка на локалните бизнес браншове. И въпреки всичко, очевидно в нито един миг не се е наложило Коопман да заяви за тази своя активност на работодателя си – Европейската комисия в Брюксел, макар разпоредбите за спор на ползи , които изискват от всички чиновници да разкриват и да получават позволение за всички „ външни действия “ . Според Комисията повода е, че външната благосъстоятелност не се смята за „ практикуване “ на каквото и да било дейна активност.
„ Да бъдеш притежател не се смята за външна активност, защото не допуска „ правене на нещо “ (дейност) в смисъла на вложение на време, което може да окаже въздействие върху осъществяването на служебните отговорности “, разясни представител на Европейската комисия .
Това е пояснение , което не се харесва на деятелите, борещи се за бистрота, които настояват, че то акцентира тъкмо казуса с наредбите на Европейски Съюз за попречване на спорове на ползи . Те упорстват, че в случай че Комисията не счита, че притежаването и подпомагането на ръководството на хотел е нещо, за което би трябвало да се знае, тогава по какъв начин би следвало да се дефинира вярно дали е налице спор на ползи или не? Според Ник Айоса , заместник-директор на „ Transparency International “ в Брюксел, това е една „ счупена система “.
„ Необходимо е доста по-подробно обявяване на финансовите данни във всички случаи, с цел да може казусът да се приведе в сходство с най-хубавите практики и да се смекчат всички евентуални спорове на ползи, “, твърди Ник и добавя, че настройката на регулаторните органи подксказва, че те даже са сюрпризирани , че са в светлината на прожекторите, защото до момента нещата постоянно са се случвали по този метод.
Правилата
Правилникът на Комисията дефинира някои параметри за това, какво могат да вършат чиновниците й отвън формалните си служебни отговорности. Като начало чиновниците нямат право да печелят повече от 10 000 евро годишно от каквато и да е друга „ външна активност “ . Според документ от 2011 година на Комитета за следствие и дисциплинарни ограничения на Комисията на чиновниците също по този начин е неразрешено да поемат „ задания и действия “ , свързани с компании с комерсиална устременост.
Въпреки това разпоредбите на институцията за откриване на финансова информация не са задоволително ясни . Служителите на Комисията, даже и високопоставените, не са длъжни да разкриват персоналните си финансови ползи. Вместо това те би трябвало сами да оповестяват действителни или евентуални спорове на ползи, като генерално се разчита на положителната воля на служителя да се самооповести. Правилата също по този начин не плануват никакви строги наказания при положение на неспазване на условията.
Всичко това, взето дружно, значи, че разпоредбите в никакъв случай не са претендирали от Коопман да заявява намерено собствеността си върху хотела, нито като външна активност, нито като финансов интерес, който би могъл да породи евентуални спорове на ползи. Фактът, че висшите чиновници на Комисията не са задължени да разкриват финансовите си ползи , не подхожда на практиките в изпълнителната власт на Съединени американски щати и Франция, както и на целесъобразните положителни практики на Световната банка и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Последната показва, че наложителните заявления за финансови активи са от основно значение „ за повишение на прозрачността и доверието на жителите в обществената администрация “ . Това опонира и на препоръките и рекомендациите на самата Комисия към страните от Европейски Съюз и кандидат-членки, които предизвикват наложителните заявления за имуществото на обществените чиновници.
По стичане на събитията новината за интереса на Коопман към хотела в Бали съответствува с представянето на проектите на Комисията за дълго чакания етичен орган , който да управлява всички институции на Европейски Съюз. Предвидено е органът да оказва помощ на всички страни да одобряват минимални стандарти, в това число за страничните действия и декларациите за имущество, само че той няма да има пълномощия за използване на наказания или реализиране на следствие.
