Шест месеца след началото на офанзивата срещу военното правителство на

Мианмар: Жертвите в гражданската война се увеличават

Шест месеца след началото на офанзивата против военното държавно управление на Мианмар опозиционните сили са постигнали обилни триумфи, само че жертвите измежду цивилното население внезапно нарастват , защото войските на режима от ден на ден минават към по този начин наречената тактичност на опожарената земя /тактика на непрестанен обстрел/, съобщи „ Associated Press “

Мощните въоръжени опозиционни сили, формирани от етническите малцинства в Мианмар, както и по-новите съпротивителни сили оказват все по-голям напън на всички фронтове. Военните сили на страната отвръщат на офанзивите с яростни въздушни, морски и артилерийски удари по лечебни заведения и други обекти, където опозицията може да се укрие или да получи помощ.

„ Мисля, че ги ужасява точно това, че масата от хора се изправя против тях, “, твърди Дейв Юбанк , някогашен военнослужещ от специфичните сили на Съединени американски щати, основал организацията за филантропична помощ „ Free Burma Rangers “, която от 90-те години на предишния век насам оказва помощ както на бойци, по този начин и на цивилни лица в Мианмар.

Военните сили в този момент управляват повече от половината страна , само че настойчиво се придържат към централната част на Мианмар, в това число столицата Найпидо, която неотдавна се трансформира в обект на офанзиви с дронове, и най-големия град, Янгон. Армията на страната е надалеч по-добре въоръжен от силите на съпротивата, защото разчита на поддръжката на Русия и Китай .

„ Хората споделят, че режимът е бил на ръба на колапса, единствено две седмици след преврата. От друга страна, явно режимът е по-слаб, в сравнение с в миналото е бил. Така че няма подозрение, че е под сериозна опасност, “, разяснява Морган Майкълс , анализатор от Международния институт за стратегически проучвания.

Какво се чака?

Въпросите , които изникват са дали това единение на силите, които са срещу държавното управление, ще се резервира, в случай че режимът падне, и дали разнородните опозиционни сили ще могат да се спогодят за общ път , по който да поведат страната.

„ От една страна, Мианмар не е Сирия – има обща идея в битката против режима. В същото време обаче, защото формалните управляващи се отдръпнаха от някои региони, към този момент има индикации за евентуални бъдещи спорове сред групите, “, предизвести Морган Майкълс.

Майкълс означи, че към този момент е имало случай в северната част на щата Шан предишния месец, при който военнослужещи от Алианса на трите братства са си разменили огън поради териториален спор . В резултат на това един човек е бил ранен. Групите бързо са се споразумели да се отдръпват, само че случаят демонстрира, че териториалното напрежение в страната е действително .

Политик от опозицията, който се съгласи да приказва при изискване на анонимност поради личната си сигурност, съобщи, че народът на Мианмар има единомислещо предпочитание за мир и непоклатимост , само че другите фракции към момента преследват личните си ползи.

„ Трудно е да се планува какво следва, а те към момента нямат единна политическа посока или цел. Мисля, че в тази обстановка има много проблеми. Мианмар в този момент е на кръстопът “, разкри той.