Юрий Вълковски след К-19: За първи път се почувствах обгрижен от институциите
Изпълнителният шеф на фондация "Reach for Change България " написа обръщение поради ковид в обществената мрежа, откакто е преболедувал инфекцията.
Юрий Вълковски признава, че за първи път се е почувствал в действителност обгрижен от институциите. Ето какво още написа той:
"COVID-19. Добре съм. Вече здрав и отвън карантина.
И аз го минах. Беше неприятно, само че щом не стигнах до болница, очевидно не е било доста тежко. Най-важното е, че всички домашни и близки са добре и не съумях да предам на никого.
Не бих писал за това обществено. Освен това си понижих FB до най-малко и за момента съвсем не го употребявам (не се сърдете, в случай че не отговорям на мнения под този пост).
Но изпитах потребност да споделя нещо положително за тази болест и по какъв начин се оправяме с нея като общество. Истината е, че за пръв път се почуствах обгрижен от институциите.
В понеделник, 25 октомври ми излезе позитивният тест.
Във вторник ми се обади персоналният доктор, който беше към този момент осведомен от РЗИ и стартира да ме следи.
В сряда ми се обадиха от РЗИ да проследят контактните лица и да ми обяснят за карантината.
В четвъртък ми се обадиха от Министерство на вътрешните работи, доста общителна полицайка, с цел да ми посъветва да не нарушавам карантината, че има към този момент доста досъдебни производства, санкциите са огромни.
Паралелно всеки ден, в продължение на 14 дни ми се обаждаше или лекарката или сестра, с цел да наблюдава положението ми, да си запише с каква температура съм и да помогне, в случай че нуждая се.
НО, най-впечатляващо беше, че след няколко дни ми се обадиха от Столична община и дамата стартира с думите: "Предвид Вашето положение, има ли кой да ви пазари, да ви купува медикаменти? Имате ли потребност от помощ? "
Всички институции работеха в синхрон, всички бяха загрижени по какъв начин съм (включително полицейският контрольор се интересуваше от положението ми), всички бяха на мястото си.
Знам, че не постоянно е по този начин. Знам и какъв брой дупки има в публичните ни системи. Но има и такива образци. Нека да ги споделяме. Нека да не ги подминаваме. Лошото би трябвало да се показва, само че и положителното би трябвало да се акцентира.
Благодарен съм на всички тези хора в институциите, които бяха дружно с мен по време на заболяването и на които се радвах да имам вяра.
Юрий Вълковски признава, че за първи път се е почувствал в действителност обгрижен от институциите. Ето какво още написа той:
"COVID-19. Добре съм. Вече здрав и отвън карантина.
И аз го минах. Беше неприятно, само че щом не стигнах до болница, очевидно не е било доста тежко. Най-важното е, че всички домашни и близки са добре и не съумях да предам на никого.
Не бих писал за това обществено. Освен това си понижих FB до най-малко и за момента съвсем не го употребявам (не се сърдете, в случай че не отговорям на мнения под този пост).
Но изпитах потребност да споделя нещо положително за тази болест и по какъв начин се оправяме с нея като общество. Истината е, че за пръв път се почуствах обгрижен от институциите.
В понеделник, 25 октомври ми излезе позитивният тест.
Във вторник ми се обади персоналният доктор, който беше към този момент осведомен от РЗИ и стартира да ме следи.
В сряда ми се обадиха от РЗИ да проследят контактните лица и да ми обяснят за карантината.
В четвъртък ми се обадиха от Министерство на вътрешните работи, доста общителна полицайка, с цел да ми посъветва да не нарушавам карантината, че има към този момент доста досъдебни производства, санкциите са огромни.
Паралелно всеки ден, в продължение на 14 дни ми се обаждаше или лекарката или сестра, с цел да наблюдава положението ми, да си запише с каква температура съм и да помогне, в случай че нуждая се.
НО, най-впечатляващо беше, че след няколко дни ми се обадиха от Столична община и дамата стартира с думите: "Предвид Вашето положение, има ли кой да ви пазари, да ви купува медикаменти? Имате ли потребност от помощ? "
Всички институции работеха в синхрон, всички бяха загрижени по какъв начин съм (включително полицейският контрольор се интересуваше от положението ми), всички бяха на мястото си.
Знам, че не постоянно е по този начин. Знам и какъв брой дупки има в публичните ни системи. Но има и такива образци. Нека да ги споделяме. Нека да не ги подминаваме. Лошото би трябвало да се показва, само че и положителното би трябвало да се акцентира.
Благодарен съм на всички тези хора в институциите, които бяха дружно с мен по време на заболяването и на които се радвах да имам вяра.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ