Изпаднах в истерия, пак видях града разрушен, спомня си Виктория

" Изпаднах в нервност, отново видях града опустошен ", спомня си Виктория (името ѝ е променено), която е живяла в Мариупол и е посетила още веднъж родния си град през март. " Дори жилището ми да беше оживяло, евентуално нямаше да мога да пребивавам там. " През пролетта на предходната година дамата напуснала окупирания град и отпътувала за Киев. Баща ѝ останал у дома. Година по-късно здравето му се влошило и Виктория се върнала в Мариупол, с цел да го заведе на интервенция.

Пътуването през Полша, Беларус и Латвия ѝ лишило седем дни. Виктория желала да пресече границата в Беларус, само че съветските граничари на два пъти ѝ отказали. След това дамата отпътувала за Латвия, откъдето съумяла да влезе в Русия. Стигнала до Мариупол през Москва, Ростов, Таганрог и Новоазовск.

В Мариупол " хората оцеляват "

Виктория видяла град, който година след масираните бомбардировки съвсем не се бил променил.  " Да, строителството върви. Но нали самите те са разрушили всичко! Събарят разрушените къщи и строят нови другаде ", споделя дамата. Тя счита, че жителите на града са намалели още повече - съвсем три пъти. Същевременно в Мариупол са останали значително нейни другари - те не са могли да изоставен града и чакат освобождението. Така че не всички поданици на окупираните градове би трябвало да бъдат считани за колаборационисти, акцентира Виктория.

Металургичните фабрики " Азовстал " и " Илич ", които преди са били главните работодатели, през днешния ден не не действат. Работа има единствено в строителството, комуналните услуги и търговията, споделя Виктория. Много от строителните служащи в града са от Русия, като според Виктория те получават по-високи заплати от локалните поданици. Социални заплащания няма, в това число за безработните. А филантропичната помощ е намаляла. " Преди раздаваха пакети с артикули на всички, а в този момент единствено на възрастните над 65 години и на децата. Хората са потиснати, те просто оцеляват ", прибавя дамата.

След анексията през есента руснаците дали обещание нарастване на пенсиите. " Първо дадоха на всички пенсионери една и съща пенсия - 10 700 рубли (около 250 лева.) След това почнали да преизчисляват украинските пенсии, умножавайки сумата в гривни по две. " Сега пък с цел да могат да получават съветска пенсия, пенсионерите трябва да получат съветски паспорт. Ако не желаят, пенсията им ще остане ниска, изяснява Виктория.

По нейни наблюдения цените в Мариупол са по-високи, в сравнение с тези в Украйна и в Русия, по-евтини са единствено яйцата и бензинът. А медицинските услуги са труднодостъпни заради дефицита на експерти - те идват тук от Донецк и Русия, работейки на ротационен принцип. 

Руски паспорти за жителите на Мариупол

" Хората са мрачни - вижда се, че на всички им е мъчно. Мнозина са се пропили ", споделя Наталия (името е променено). Преди войната дамата, която живее в село в покрайнините на Мариупол, е продавала месо и мляко. Сега обаче няма клиенти - съвсем всички или са напуснали, или са неплатежоспособни. А Наталия няма как да транспортира стоките си до Мариупол, защото колата ѝ е изгоряла при следващия обстрел.

А Александра, която живее в Горловски регион, също окупиран от 2014-а година, обобщава днешната обстановка по този начин: " Наемите се покачиха доста, дотации няма, множеството бизнеси прекратиха съществуването си, мнозина отпътуваха за Русия. Много е депресивно. Парадоксът е, че това устройва множеството хора - тъй като в това ги е убедила пропагандата ".

Наталия се оплаква от високите цени и ниските заплати. Според нея руснаците принуждават украинците да взимат съветски паспорти. " Ако работиш импровизирано, ти взимат 33 % данък  " помощ за страната ". А с цел да се работи публично, е необходим паспорт. "  

Настроенията в селището са предимно проруски, отбелязва дамата. " Хората имат вяра на съветската агитация, която твърди, че Украйна е разрушила Мариупол. Моя позната получи апартамент в Мариупол и е доста признателна на Русия за това. Има обаче и хора, които са останали без заслон, само че не се подреждат на опашка за ново жилище. Те просто не желаят да вземат нищо от окупаторите ", споделя дамата.

Темповете на готовност са се забавили

В градовете и селата в окупираната от 2014-а година Донецка област мъжете се крият от мобилизацията. Владислав (името е променено), който живее в Чистяково, споделя: " Почти една година си стоях у дома - криех се от мобилизацията. Най-важното беше да не бъда изпратен на война против моята страна. " Според младежа мобилизацията продължава, само че темпото ѝ се е забавило.

Той споделя и, че междинните заплати в региона са на нивото на тези в най-изостаналите райони в Русия - 15-20 000 рубли (400-500 лева.). " Хората са изтощени, не съм забелязал особена наслада от анексията ", показва той. " Няма подозрение, че по-голямата част от хората остават лоялни към Русия. Но няма и чувство, че тук е Русия. Всички споделят: " Ще отида в Русия за артикули ". Не свързват този район с така наречен " огромна страна ".

Вижте и тази изложба на Дъждовни води: