Всичко в името на властта - Вучич не отстъпва в Сърбия
Измина една година откогато част от постройката на гарата в Нови Сад се срути, лиши живота на 16 индивида и стана причина за всеобщи митинги на всички места в Сърбия.
Срутването стана на 1 ноември 2024 година и от този момент страната е доста неспокойна. Протестите започнаха като студентско неодобрение, само че прераснаха в цивилен напън и стабилно не престават в тази посока през всичките тези 12 месеца.
През този интервал президентът Александър Вучич опита всичко за понижаване на напрежението. Беше оповестена поддръжка от съветското разузнаване за него, с което сякаш митингите бяха завършили.
След това Вучич стартира да дава обещание избори - нещо, което прави и до ден сегашен, без да се ангажира с посочването на дата за тяхното осъществяване. И, несъмнено, става дума за парламентарни избори. За президентски избор Вучич даже и не желае да мисли.
Той продължава да търси разновидности за оставане на власт и се пробва да убеди сърбите, че те се нуждаят от него на върха на страната. Протестиращите сръбски жители обаче желаят тъкмо оставката на Вучич и разкъсване напълно с интервала му на ръководство и присъщите за него практики.
Сега сръбският президент даже показва подготвеност да продава муниции на Европейски Съюз, без да се интересува от това къде ще бъдат изпращани те и по какъв начин ще се употребяват. Съвършено ясно е, че кардинално проруският Вучич е склонен да се включи в европейската поддръжка за Украйна. Това, което той по всяка възможност чака от Европейски Съюз е поддръжка, която да го задържи на власт в Сърбия.
Може да се каже, че Вучич влиза от несъгласие в несъгласие, което по-скоро усложнява неговото вътрешнополитическо състояние, в сравнение с да му оказва помощ да укрепи ръководството си. Неотдавна сръбският водач говореше, че мини военният съюз сред Хърватия, Албания и Косово е опасност за Сърбия. Въпросният съюз единствено е разгласен, към момента не е основан, още по-малко пък да е станал функционален.
Нови военни съюзи се появяват на Балканите
Какво значи възникването на двете нови обединявания в най-размирния район на Европа
Тогавашното говорене на Вучич беше част от търсенето на външен зложелател. Това е елементарна идея, която по принцип може да докара до вътрешно сближение. Вучич я тества и откакто тя не даде резултат, той я изостави.
Хърватия обаче е член на Европейски Съюз, общността, на която сръбският президент към този момент е подготвен да продава муниции. Де факто в този момент той е подготвен да въоръжава страна, която единствено преди 2-3 месеца припознаваше като собствен зложелател. Дори и да не продава муниции непосредствено на Загреб, те хипотетично могат да стигнат до до такава степен, щом са продадени на Европейски Съюз и Вучич не се интересува какво се случва с тях.
Тази обстановка изцяло разкрива истината за Александър Вучич. Няма никакви външни закани за Сърбия, има блян на президента да остане на власт. Опитът на сръбския държавен глава да изнесе казуса на открито не сполучи. Сега той се пробва да си внесе поддръжка извън, с цел да парира казуса, който е вътре.
Най-вероятно и тези опити няма да дадат резултат в интерес на Вучич. Той към този момент напълно подхожда на правилото проба-грешка и всичко, до което доближава, са единствено неточности.
Нека напомним, че той беше обвинил и България във противников дейности. Първоначално той приобщаваше страната ни към съюза на Хърватия, Албания и Косово, въпреки че нашето Министерство на външните работи ясно разгласи, че не има намерение да се включва в това обединяване.
Малко по-късно сръбският държавен глава заподозря страната ни в някакъв комплициран шпионски план, в който даже беше намесил и академични преподаватели, които били в контакт със свои сръбски сътрудници.
Тук се получава същата обстановка като с Хърватия. България също е страна членка на Европейски Съюз и муниции, които попаднат в Общността, хипотетично могат да доближат до нея. За Вучич това към този момент не е проблем, както и при Загреб, сръбският държавен глава в този момент не вижда закани в страните от Европейски Съюз, а евентуален източник на поддръжка и може би финален късмет за оставане на власт в Сърбия.
Вучич пробва да сътвори външен зложелател в лицето на България
Балканският сюжет на Вучич: Как една рецесия ражда конспирации
И още нещо прави усещане. Александър Вучич е заменил геополитическия метод с търговски подобен. Досега той се опитваше да употребява геополитиката, с цел да реализира договорка вътре в страната си.
Сега се пробва посредством търговски метод да получи европейска поддръжка за себе си във вътрешнополитически проект. Именно това значи изявлението му, че е подготвен да продава муниции на Европейски Съюз, без да държи на никакъв надзор, само че все пак остава безпристрастен.
По този метод Вучич може и да си обезпечи някакви по-трайни търговски връзки с Европейски Съюз и страните членки. Преплитане обаче сред търговия и политика има най-много при политици като Орбан, който несъмнено не е в добра позиция в Европейски Съюз.
И веднага като Общността не подтиква сходно държание на страна, която е вътре в нея, надали би го направила за Вучич. Още повече, че Сърбия е с блокиран преговорен развой за присъединение към Европейски Съюз.
Във вътрешната политика разделянето в Сърбия към този момент е доста огромно и сега то напълно е образувано към личността на президента. В центъра на Белград има палатков лагер в поддръжка на Вучич и през последните 1-2 седмици там стават произшествия сред негови последователи и съперници.
Това ще рече, че Вучич се явява спънка пред развиването на политическата и партийната система в Сърбия. Дори и президентът да свика парламентарни избори, както дава обещание с половин уста, това няма да промени актуалната политическа обстановка в страната.
Възможно е даже, при избори, да се стигне до още по-сериозни конфликти сред президентски симпатизанти и съперници. Не е невероятно точно това да стопира Вучич да направи тази крачка.
Малко евентуално е ситуацията на президента да се промени след възможни парламентарни избори. Сръбската съпротива също не разполага с нужното публично доверие и надали огромна част от протестиращите сърби биха ѝ се доверили.
Сърбия е на кръстопът. Властта на Вучич може и да не оцелее!
Протестите в Сърбия не стихват, връзките с Москва са все по-студени, а Вучич търси избавление в облика на външния зложелател
По-скоро самата патова обстановка може да докара до образуването на политическо придвижване, което да се институционализира и при възможни избори да поеме законодателната власт в Сърбия.
Възможно е даже такава наклонност към този момент да се оформя. В началото на лятото социологическо изследване сподели, че хипотетична студентска листа би спечелила към 20% от гласовете на гласоподавателите.
А че протестиращите не са страхливци и че митингът им в Нови Сад не се е провалил - това са несъмнени обстоятелства. Обратното го твърди само Александър Вучич.
Това е част от несъгласията на сръбския президент. Друго пояснение просто не може да има.
Срутването стана на 1 ноември 2024 година и от този момент страната е доста неспокойна. Протестите започнаха като студентско неодобрение, само че прераснаха в цивилен напън и стабилно не престават в тази посока през всичките тези 12 месеца.
През този интервал президентът Александър Вучич опита всичко за понижаване на напрежението. Беше оповестена поддръжка от съветското разузнаване за него, с което сякаш митингите бяха завършили.
След това Вучич стартира да дава обещание избори - нещо, което прави и до ден сегашен, без да се ангажира с посочването на дата за тяхното осъществяване. И, несъмнено, става дума за парламентарни избори. За президентски избор Вучич даже и не желае да мисли.
Той продължава да търси разновидности за оставане на власт и се пробва да убеди сърбите, че те се нуждаят от него на върха на страната. Протестиращите сръбски жители обаче желаят тъкмо оставката на Вучич и разкъсване напълно с интервала му на ръководство и присъщите за него практики.
Сега сръбският президент даже показва подготвеност да продава муниции на Европейски Съюз, без да се интересува от това къде ще бъдат изпращани те и по какъв начин ще се употребяват. Съвършено ясно е, че кардинално проруският Вучич е склонен да се включи в европейската поддръжка за Украйна. Това, което той по всяка възможност чака от Европейски Съюз е поддръжка, която да го задържи на власт в Сърбия.
Може да се каже, че Вучич влиза от несъгласие в несъгласие, което по-скоро усложнява неговото вътрешнополитическо състояние, в сравнение с да му оказва помощ да укрепи ръководството си. Неотдавна сръбският водач говореше, че мини военният съюз сред Хърватия, Албания и Косово е опасност за Сърбия. Въпросният съюз единствено е разгласен, към момента не е основан, още по-малко пък да е станал функционален.
Нови военни съюзи се появяват на Балканите
Какво значи възникването на двете нови обединявания в най-размирния район на Европа
Тогавашното говорене на Вучич беше част от търсенето на външен зложелател. Това е елементарна идея, която по принцип може да докара до вътрешно сближение. Вучич я тества и откакто тя не даде резултат, той я изостави.
Хърватия обаче е член на Европейски Съюз, общността, на която сръбският президент към този момент е подготвен да продава муниции. Де факто в този момент той е подготвен да въоръжава страна, която единствено преди 2-3 месеца припознаваше като собствен зложелател. Дори и да не продава муниции непосредствено на Загреб, те хипотетично могат да стигнат до до такава степен, щом са продадени на Европейски Съюз и Вучич не се интересува какво се случва с тях.
Тази обстановка изцяло разкрива истината за Александър Вучич. Няма никакви външни закани за Сърбия, има блян на президента да остане на власт. Опитът на сръбския държавен глава да изнесе казуса на открито не сполучи. Сега той се пробва да си внесе поддръжка извън, с цел да парира казуса, който е вътре.
Най-вероятно и тези опити няма да дадат резултат в интерес на Вучич. Той към този момент напълно подхожда на правилото проба-грешка и всичко, до което доближава, са единствено неточности.
Нека напомним, че той беше обвинил и България във противников дейности. Първоначално той приобщаваше страната ни към съюза на Хърватия, Албания и Косово, въпреки че нашето Министерство на външните работи ясно разгласи, че не има намерение да се включва в това обединяване.
Малко по-късно сръбският държавен глава заподозря страната ни в някакъв комплициран шпионски план, в който даже беше намесил и академични преподаватели, които били в контакт със свои сръбски сътрудници.
Тук се получава същата обстановка като с Хърватия. България също е страна членка на Европейски Съюз и муниции, които попаднат в Общността, хипотетично могат да доближат до нея. За Вучич това към този момент не е проблем, както и при Загреб, сръбският държавен глава в този момент не вижда закани в страните от Европейски Съюз, а евентуален източник на поддръжка и може би финален късмет за оставане на власт в Сърбия.
Вучич пробва да сътвори външен зложелател в лицето на България
Балканският сюжет на Вучич: Как една рецесия ражда конспирации
И още нещо прави усещане. Александър Вучич е заменил геополитическия метод с търговски подобен. Досега той се опитваше да употребява геополитиката, с цел да реализира договорка вътре в страната си.
Сега се пробва посредством търговски метод да получи европейска поддръжка за себе си във вътрешнополитически проект. Именно това значи изявлението му, че е подготвен да продава муниции на Европейски Съюз, без да държи на никакъв надзор, само че все пак остава безпристрастен.
По този метод Вучич може и да си обезпечи някакви по-трайни търговски връзки с Европейски Съюз и страните членки. Преплитане обаче сред търговия и политика има най-много при политици като Орбан, който несъмнено не е в добра позиция в Европейски Съюз.
И веднага като Общността не подтиква сходно държание на страна, която е вътре в нея, надали би го направила за Вучич. Още повече, че Сърбия е с блокиран преговорен развой за присъединение към Европейски Съюз.
Във вътрешната политика разделянето в Сърбия към този момент е доста огромно и сега то напълно е образувано към личността на президента. В центъра на Белград има палатков лагер в поддръжка на Вучич и през последните 1-2 седмици там стават произшествия сред негови последователи и съперници.
Това ще рече, че Вучич се явява спънка пред развиването на политическата и партийната система в Сърбия. Дори и президентът да свика парламентарни избори, както дава обещание с половин уста, това няма да промени актуалната политическа обстановка в страната.
Възможно е даже, при избори, да се стигне до още по-сериозни конфликти сред президентски симпатизанти и съперници. Не е невероятно точно това да стопира Вучич да направи тази крачка.
Малко евентуално е ситуацията на президента да се промени след възможни парламентарни избори. Сръбската съпротива също не разполага с нужното публично доверие и надали огромна част от протестиращите сърби биха ѝ се доверили.
Сърбия е на кръстопът. Властта на Вучич може и да не оцелее!
Протестите в Сърбия не стихват, връзките с Москва са все по-студени, а Вучич търси избавление в облика на външния зложелател
По-скоро самата патова обстановка може да докара до образуването на политическо придвижване, което да се институционализира и при възможни избори да поеме законодателната власт в Сърбия.
Възможно е даже такава наклонност към този момент да се оформя. В началото на лятото социологическо изследване сподели, че хипотетична студентска листа би спечелила към 20% от гласовете на гласоподавателите.
А че протестиращите не са страхливци и че митингът им в Нови Сад не се е провалил - това са несъмнени обстоятелства. Обратното го твърди само Александър Вучич.
Това е част от несъгласията на сръбския президент. Друго пояснение просто не може да има.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ