Георги Стефанов: Ще спестим огромни бъдещи разходи на бюджета, ако правим това
Изменението на климата е непосредствена опасност за нашия свят. Но всички ние можем да създадем нещо, даже и по малко, с цел да помогнем за неговото попречване и за построяването на по-добро бъдеще за всички нас. От какви обаче генерални проекти имаме потребност за приспособяването към климатичните промени. Георги Стефанов, специалист " Климат и енергетика “ в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Стефанов, от какви проекти, съгласно вас има потребност България и какво е в основата на климатичните промени?
България неизбежно би трябвало да следва протичащото се по целия свят, което несъмнено, и нашата страна не го подминава, това е главно отрицателните последствия от климатичните промени. И включително всички предстоящи опасности, които произлизат от това нещо. Ние виждаме, че сме непрекъснати очевидци на последствията от повишилите се температури, без значение дали приказваме за тежък сняг през ноември, наводнения през септември, пожари, суши, годишна продукция или общо взето цялата стопанска система. Това, което е основно значимо обаче и би трябвало да знаем, че ние не сме изолиран остров на нашия континент или в Европейския съюз и че ще следват едни по този начин световни политически и стопански цели, които доста амбициозно се движат и в този смисъл на генералните проекти България би трябвало да вземе много по-активна позиция.
Просто тъй като когато сме пасивни и странични наблюдаващи, цената, която плащаме е доста по-висока и за жалост, започваме да плащаме цена и с човешки животи. Добрата вест е, че въпреки всичко някак си се явяваме като остров на спокойствието, тъй като виждаме какво се случва в страни наоколо до България, примерно Гърция, където имаше страхотни наводнения единствено преди няколко месеца.
Така е, само че като че ли България има предпочитание за някакви такива, дава огромни обещания, екологията е на фокус, не е като да не се приказва. Знаете, и вие сте в тази среда, само че какво не се прави?
Да, най-ключовото, което би трябвало да вземем към днешна дата е, че по този начин обичайно ние имаме съществено количество финансови средства, които целят да подкрепят зелената промяна, климатичния преход. И тези средства към настоящия интервал са може би най-значителния размер средства, които имаме, над 15 милиарда лв. по Плана за възобновяване, оперативните стратегии и другите финансови принадлежности, които в действителност би трябвало през идващите 3-4-5 години да ни придвижат ускорено към рационализация и внедряване на всевъзможни решения - софтуерни, институционални, финансови, с цел да можем в действителност, на всички равнища да покрием тези дефицити. Но най-много в действителност това, което липсва, е това, което споделих, а точно основните моменти на акомодацията към изменилия се към този момент климат и превантивната реакция. Ето това е нещо, което в действителност някак си доста постоянно не се сещаме за него, до момента в който неприятното не ни се случи.
И когато към този момент ни се случи, започваме да мислим постфактум кой е отговорен или какво е трябвало да създадем превантивно. Тоест, предварителната защита е ключът от решението по този въпрос. Ние в нашата страна имаме едни специфики, които се базират на дългите години предпочитание да се покажем като добър сътрудник на световно и на европейско равнище, на равнище политики. Но също по този начин на предпочитание за имплементация, за осъществяване на тези цели и политики на локално равнище. И това е довело до това, че в България има няколко стотин стратегически документи, които доста постоянно са обвързани със законодателни промени, които са шаблонизирани, секторни.
Именно за това ще стане въпрос, господин Стефанов в идващият ни модул. От какви генерални проекти имаме потребност за пригаждане към климатичните промени, на директната ни телефонна линия е Георги Стефанов, специалист “Климат и енергетика ". Г-н Стефанов, стигнахме до така наречен Стратегически документи В България имаме дълготрайна тактика за смекчаването на изменението на климата до 2050 година и какво от това? Как се съблюдава тя?
Проблемът може и към днешна дата е, че имаме прекалено много стратегически документи. Вие споделихте една, настрана ще кажа, че има Национална тактика за акомодация, настрана има План климат и енергетика, настрана има Национална стратегия за околна среда, в която си има един от целите за климата, и да не ги изреждам всички. Но това, което желая да споделя е, че от последната една година, една година и половина доста интензивно се работи за консолидация, за обединяване на стратегическите документи и приоритизирането и вървенето в посока, по този начин както е по целия свят, под шапката на Организация на обединените нации - задачите за стабилно развиване. Които цели за стабилно развиване са 17 на брой със 167 подцели, и това да се трансформира във водещи стратегически документи.
Защо го споделям това? Защото след повече от година и половина работа, в последна сметка преди коледните празници беше качен за публични съвещания Проект на закон за стратегическото обмисляне, който план на закон планува точно смяна в над 50 законодателни акта, над 50 закона и по този начин консолидация на стратегическите документи. Защо това е значимо? Защото доста постоянно ние имаме една секторна тактика, която обслужва една политика, само че тя е позната единствено на сегмента в дадената институция, на дирекцията в дадената институция и никому различен чужд.
И тя не пасва, не се извършва и реализират нейните цели и по този начин зависва във време пространството, в случай че мога нагледно и позитивно да се изразя. И точно с този план на закон за стратегическото обмисляне, в този момент до 21 януари ще се събират оферти и мнения. Той цели да се работи единствено към този момент с една нова тактика за национално развиване на България, която да обгръща задачите на Организация на обединените нации и тя да е водещата. И това да облекчи и всички да следваме едната значима посока, по този начин както и в света следват, по този начин както е в Европейския съюз, по този начин да бъдем и ние. И се смята, че това ще помогне и ще улесни звената, университетските среди, всички заинтригувани страни, несъмнено, и изобщо всички нас като жители да знаем какво желаеме и по какъв начин да го създадем, и какво ще ни коства, в случай че не го създадем.
Така че това е доста позитивно развиване в последната година-две, уповавам се в границите на тази година това нещо да се случи. И в действителност, в последна сметка както на световно, по този начин и на европейско равнище, климатичните промени и изобщо зелената промяна на стопанската система да стане водещ приоритет. А не да е приоритет единствено на зелените политически субекти, на зелено мислещите и работещи хора, тъй като сега една такава борба сред тези, които познават материята и тези, които я чуват, само че не я схващат.
Казахте до 21 януари, т.е., има още няколко дни ще се събират оферти и мнения. Кой може да прави тези оферти и персонално вие, какво бихте предложил?
Аз се надявам, че по този начин както е препоръчана и самата аргументация, и изобщо предложенията, това ще е сигнал на нуждата другите институции да се заловен ръка за ръка и да работят в една посока. Защото сега това е най-големият проблем, примерно Министерството на земеделието с Министерството на околната среда, когато стане въпрос за води, земеделие, ръководство на двете отговорности, нали въпреки всичко околната среда е една, няма значение кой дава отговор за нея.
Когато те не работят дружно, в действителност страдаме всички ние. И такива са образците сред институционалните ведомства редица, същото е и с превоза, същото е и с енергетиката. Тоест, уповавам се, в действителност този закон да сплоти целеполагането и постигането на тези цели и това да увеличи ефикасното разходване на тези обществени средства, преди всичко. Но на второ място, да обоснове и националното разходване на средства. Защото аз тези 15 милиарда, които споделих, те са на първо място средства от Европейския съюз, само че ние би трябвало да приказваме и да адресираме всички тези проблеми с националния бюджет, което като отворите бюджета, виждате, че там оферти за финансови решения по тези тематики няма, самите основни думи отсъстват.
Не че парите не отиват в тази посока, само че някак си казусът се не помни като от кое място произлиза, когато приказваме нали за деградация на околна среда, климатични промени и нужни средства, национално съфинансиране за внедряване на решенията. Най-важното, което би трябвало да знаем всички, че в последна сметка, когато влагаме авансово, в действителност ние спестяваме големи бъдещи разноски на бюджета. И това е значимо и основно да го знаем, а също по този начин и човешки животи.
Г-н Стефанов, от какви проекти, съгласно вас има потребност България и какво е в основата на климатичните промени?
България неизбежно би трябвало да следва протичащото се по целия свят, което несъмнено, и нашата страна не го подминава, това е главно отрицателните последствия от климатичните промени. И включително всички предстоящи опасности, които произлизат от това нещо. Ние виждаме, че сме непрекъснати очевидци на последствията от повишилите се температури, без значение дали приказваме за тежък сняг през ноември, наводнения през септември, пожари, суши, годишна продукция или общо взето цялата стопанска система. Това, което е основно значимо обаче и би трябвало да знаем, че ние не сме изолиран остров на нашия континент или в Европейския съюз и че ще следват едни по този начин световни политически и стопански цели, които доста амбициозно се движат и в този смисъл на генералните проекти България би трябвало да вземе много по-активна позиция.
Просто тъй като когато сме пасивни и странични наблюдаващи, цената, която плащаме е доста по-висока и за жалост, започваме да плащаме цена и с човешки животи. Добрата вест е, че въпреки всичко някак си се явяваме като остров на спокойствието, тъй като виждаме какво се случва в страни наоколо до България, примерно Гърция, където имаше страхотни наводнения единствено преди няколко месеца.
Така е, само че като че ли България има предпочитание за някакви такива, дава огромни обещания, екологията е на фокус, не е като да не се приказва. Знаете, и вие сте в тази среда, само че какво не се прави?
Да, най-ключовото, което би трябвало да вземем към днешна дата е, че по този начин обичайно ние имаме съществено количество финансови средства, които целят да подкрепят зелената промяна, климатичния преход. И тези средства към настоящия интервал са може би най-значителния размер средства, които имаме, над 15 милиарда лв. по Плана за възобновяване, оперативните стратегии и другите финансови принадлежности, които в действителност би трябвало през идващите 3-4-5 години да ни придвижат ускорено към рационализация и внедряване на всевъзможни решения - софтуерни, институционални, финансови, с цел да можем в действителност, на всички равнища да покрием тези дефицити. Но най-много в действителност това, което липсва, е това, което споделих, а точно основните моменти на акомодацията към изменилия се към този момент климат и превантивната реакция. Ето това е нещо, което в действителност някак си доста постоянно не се сещаме за него, до момента в който неприятното не ни се случи.
И когато към този момент ни се случи, започваме да мислим постфактум кой е отговорен или какво е трябвало да създадем превантивно. Тоест, предварителната защита е ключът от решението по този въпрос. Ние в нашата страна имаме едни специфики, които се базират на дългите години предпочитание да се покажем като добър сътрудник на световно и на европейско равнище, на равнище политики. Но също по този начин на предпочитание за имплементация, за осъществяване на тези цели и политики на локално равнище. И това е довело до това, че в България има няколко стотин стратегически документи, които доста постоянно са обвързани със законодателни промени, които са шаблонизирани, секторни.
Именно за това ще стане въпрос, господин Стефанов в идващият ни модул. От какви генерални проекти имаме потребност за пригаждане към климатичните промени, на директната ни телефонна линия е Георги Стефанов, специалист “Климат и енергетика ". Г-н Стефанов, стигнахме до така наречен Стратегически документи В България имаме дълготрайна тактика за смекчаването на изменението на климата до 2050 година и какво от това? Как се съблюдава тя?
Проблемът може и към днешна дата е, че имаме прекалено много стратегически документи. Вие споделихте една, настрана ще кажа, че има Национална тактика за акомодация, настрана има План климат и енергетика, настрана има Национална стратегия за околна среда, в която си има един от целите за климата, и да не ги изреждам всички. Но това, което желая да споделя е, че от последната една година, една година и половина доста интензивно се работи за консолидация, за обединяване на стратегическите документи и приоритизирането и вървенето в посока, по този начин както е по целия свят, под шапката на Организация на обединените нации - задачите за стабилно развиване. Които цели за стабилно развиване са 17 на брой със 167 подцели, и това да се трансформира във водещи стратегически документи.
Защо го споделям това? Защото след повече от година и половина работа, в последна сметка преди коледните празници беше качен за публични съвещания Проект на закон за стратегическото обмисляне, който план на закон планува точно смяна в над 50 законодателни акта, над 50 закона и по този начин консолидация на стратегическите документи. Защо това е значимо? Защото доста постоянно ние имаме една секторна тактика, която обслужва една политика, само че тя е позната единствено на сегмента в дадената институция, на дирекцията в дадената институция и никому различен чужд.
И тя не пасва, не се извършва и реализират нейните цели и по този начин зависва във време пространството, в случай че мога нагледно и позитивно да се изразя. И точно с този план на закон за стратегическото обмисляне, в този момент до 21 януари ще се събират оферти и мнения. Той цели да се работи единствено към този момент с една нова тактика за национално развиване на България, която да обгръща задачите на Организация на обединените нации и тя да е водещата. И това да облекчи и всички да следваме едната значима посока, по този начин както и в света следват, по този начин както е в Европейския съюз, по този начин да бъдем и ние. И се смята, че това ще помогне и ще улесни звената, университетските среди, всички заинтригувани страни, несъмнено, и изобщо всички нас като жители да знаем какво желаеме и по какъв начин да го създадем, и какво ще ни коства, в случай че не го създадем.
Така че това е доста позитивно развиване в последната година-две, уповавам се в границите на тази година това нещо да се случи. И в действителност, в последна сметка както на световно, по този начин и на европейско равнище, климатичните промени и изобщо зелената промяна на стопанската система да стане водещ приоритет. А не да е приоритет единствено на зелените политически субекти, на зелено мислещите и работещи хора, тъй като сега една такава борба сред тези, които познават материята и тези, които я чуват, само че не я схващат.
Казахте до 21 януари, т.е., има още няколко дни ще се събират оферти и мнения. Кой може да прави тези оферти и персонално вие, какво бихте предложил?
Аз се надявам, че по този начин както е препоръчана и самата аргументация, и изобщо предложенията, това ще е сигнал на нуждата другите институции да се заловен ръка за ръка и да работят в една посока. Защото сега това е най-големият проблем, примерно Министерството на земеделието с Министерството на околната среда, когато стане въпрос за води, земеделие, ръководство на двете отговорности, нали въпреки всичко околната среда е една, няма значение кой дава отговор за нея.
Когато те не работят дружно, в действителност страдаме всички ние. И такива са образците сред институционалните ведомства редица, същото е и с превоза, същото е и с енергетиката. Тоест, уповавам се, в действителност този закон да сплоти целеполагането и постигането на тези цели и това да увеличи ефикасното разходване на тези обществени средства, преди всичко. Но на второ място, да обоснове и националното разходване на средства. Защото аз тези 15 милиарда, които споделих, те са на първо място средства от Европейския съюз, само че ние би трябвало да приказваме и да адресираме всички тези проблеми с националния бюджет, което като отворите бюджета, виждате, че там оферти за финансови решения по тези тематики няма, самите основни думи отсъстват.
Не че парите не отиват в тази посока, само че някак си казусът се не помни като от кое място произлиза, когато приказваме нали за деградация на околна среда, климатични промени и нужни средства, национално съфинансиране за внедряване на решенията. Най-важното, което би трябвало да знаем всички, че в последна сметка, когато влагаме авансово, в действителност ние спестяваме големи бъдещи разноски на бюджета. И това е значимо и основно да го знаем, а също по този начин и човешки животи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ