Изкуството е всичко – живот, път, ум, сърце, ръце“, казва

Павел Койчев – заличителят на границите

„ Изкуството е всичко – живот, път, разум, сърце, ръце “, споделя Павел Койчев, който чества 80. Големият ваятел евентуално е минимум суетният изобщо в арт гилдията. „ Струва ми се парадокс, че от 65 години правя тази работа. Истинска полуда “, звучи самоиронията му в документалния филм на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов за юбилея. „ Нашето е като театър, като концерт – отлично, отлично, ръкопляскания, след това се напиете и това е. За еднократна приложимост, въпреки че все ти се желае да направиш нещо вечно – нещо, което в никакъв случай не си правил. Другото е поминък “, твърди Койчев. Той е от скандалните актьори, които признават, че нямат отговори – или по-скоро, че не желаят да ги оповестяват като мъдрости. „ Нужно е да притежаваш хладнокръвие, с цел да удържиш на личното си нищо “, е философията на създателя, който отхвърля да се заключва в стилове и дефиниции. Прекалено и ненапълно мъчително независим е безусловно от най-ранна детска възраст. Докато е на 5-6, живее на село при родственици – биволите от калта на тези години след десетилетия се трансформират в негови герои на площада: черни и със яростен взор. „ Темата още ме държи “, откровен е той. Като младеж населява общежитие – няма татко и би трябвало да се сдобри с нежеланата ситуацията и атмосфера. 10 години учи да рисува и да вае в гимназията и в Академията. „ След като приключих, първата ми задача, естествено, беше да наема ателие, в което да усещам като разплетен кон. Целта беше ясна – да разчупя академизма “, връща лентата художникът. Спомня си доста ясно, че през 70-те се разделя с илюзиите. Окончателно губи оптимизма и вярата след 1989-а. „ Не съм обожател на революциите, избирам еволюциите “, безапелационен е изключителният скулптор, който от много време страни от политиката. Никога не е майсторил толкоз доходоносните монументи през соца и след него – не желае да вкарва идеологии в изкуството. Всъщност те взаимно се изключват. За Павел Койчев значителното е да премине границите - сред природата и изкуството, сред световете, сред каноните. Неговият овчар във „ Водна паша “ в езерото край село Осиковица е толкоз дръзновен, че сигурно се вижда като дребен Христос, който не потъва, а се плъзга с лекост и подигравка по повърхността. Нима има различен като Павел Койчев, изнесъл толкоз доста и по този начин атакуващи страстите статуи на тревата под намерено небе – древен фигури с импозантни размери, пренасящи в други измерения. Неслучайно наскоро, в чест на въпросния празник, той сподели великански Адам и Ева в „ Райко Алексиев “ – а над главите им се пъчеше нахапаната ябълка. Вероятно всеки избира обичаното си пасище, само че изкушението да се опитва отвън него е неописуемо, ни " светва " от експозициите на Койчев в Осиковица. Така че той постоянно хвърля тематика за размисъл: На къде отива индивидът?
В началото на милениума " Стадо " -то му беше етикирано като „ ексцентрично “, само че всичко е с дъбок взор обратно и във вътрешността. Само година по-късно, през 2001-а, неговото " Обиталище " насред центъра на София също смути традиционалистите. Последваха " Градът " (2004), " Къщите, лятото, морето " (2005), " Преносителят " (2007) - изложения и съоръжения, цялостни с изненади. В тези години към този момент починалият белгийски колекционер Юго Вутен напряко пощуря по тях, други пък са в сбирката на фондация " Петер Лудвиг ". А има доста произведения на Павел Койчев, за които той изяснява, че инцидентно са оживели във времето.

С Лили Балева, шеф на НГПИ " Свети Лука "

Градежът “ (2007) – къща пластика, издигната край село Осиковица на 68-и километър по автомагистрала „ Хемус ”. Койчев я назовава „ Скулптура, която може да се населява “. Долният етаж е иззидан от камък като родопските къщи. Горният е от дървена структура и стени с неправилна форма, изплетени от пръчки и измазани с тиня - като античните жилища от зората на цивилизацията. Обзаведена е с дървени мебели, има камини на двата етажа. Над къщата меценатът Мирослав Михайлов е построил транспарантен покрив върху железна структура, с цел да я защищава от преваляванията.