Изкуственият интелект няма да бъде спасение
Изкуственият разсъдък е съумял да впечатли мнозина, изключително откакто ChatGPT е със свободен достъп, учи се и се пробва да опознава човешката природа, предоставяйки най-различни решения. Технологията разрешава композиране на песни, основаване на картини, игра на час и даже диагноза на заболявания. Това в действителност е впечатляваща стъпка в развиването на човечеството, само че до каква степен тъкмо се простира?
Има два аспекта на компютърна мощ, която може да се употребява, това е хардуера, който извършва разнообразни интервенции и успеваемост на серия от логаритми. Скоростта нормално се лимитира от законите на физиката, а самият логаритъм постоянно е бил серия от указания, записани на операционен език, който самата машина може да схваща.
Ако скоростта на един компютър може да доближи физическите предели, изчисленията и данните ще бъдат доста сложни за поддръжка и още веднъж ще стигнем до рестриктивните мерки на човешкия мозък. Често човешкото въображение измисля невъзможни проблеми, само че те се простират единствено до рестриктивните мерки на личната ни фикция. Математиците и компютърните учени се пробват да схванат и изчислят дали един проблем има решение или няма.
Модерният взор на машина за решение на логаритъм е машината на Тюринг, която се изобретява през далечната 1936 година Неговото устройство прави аритметични изчисления, които изискват записване и спомагателни настройки на данните. Върху нея се базират и компютрите през днешния ден, в това число и вашия телефон, от който най-вероятно четете тези редове.
Машините работят с ясно заложени правила и стартират всичко от първия ред, с цел да стигнат до края на цялата система от правила. Накрая след всички инспекции и проби, машината стопира и ни дава някакъв резултат.
Алгоритмите постоянно работят с информация от рода на „ Да “ и „ Не “ и постоянно „ Истина “ или „ Лъжа “. По прилика е нещо като лекарски обзор. Проверява се пациента, срещаме се с неговия проблем, следваме редица процедури, с цел да установим неговото заболяване и по-късно продължаваме, до момента в който не заключим някаква диагноза. Ако машината на Тюринг даде позитивен или негативен резултат, можем да забележим и крайният резултат. Компютрите не могат да решат всички проблеми, както мнозина чакат, всичко зависи от индивидът, който задава казусът. Някои от логаритмите са известни с казусът на пътуващия търговец.
Тук се оферират няколко точки, които в графика би трябвало да покажат връзка. Обикновено пътят стартира от всяка една точка и отива при идната единствено един път, преди да се върне назад при началната. Представете си го като пътуващ търговец, който се пробва да откри най-правилния маршрут, с който да стигне до всички точки и да продаде своята стока, а по-късно да се върне назад от стартовата точка. През 70-те години на предишния век двама учени – Стивън Кук и Леонид Левин ще показват решение на този проблем посредством математическа формула.
Ако си представим, че точките не са 10, не са 20, не са и 1000, а да вземем за пример милиард, даже един суперкомпютър ще има потребност от години, с цел да стигне до някакво решение. При логаритмите няма къс път към решение. Ричърд Файнман ще предложи да се сътвори компютър, идващ законите на квантовата механика. През 1995 година Питър Шор ще показа своя квантов логаритъм за решение на факторелни цифри в пономинално време.
Някои от RSA логаритмите ще се употребяват в защитаването на мрежи и връзка. Те се употребяват за слагането на по-висока и комплицирана изчислителна мощ и постоянно употребяват високи цифри. Ако подобен компютър се употребява за решение на математически проблеми, той автоматизирано ще подсигурява доста по-бързи отговори и решение на някои съществени проблеми. С други думи можем да кажем, че се намираме в основата на компютърната технология и изкуствения разсъдък, а когато същият стартира да взема решение редица проблеми, то неговите шансове в действителност ще се покачат доста.
