Йордан Чорбаджийски: Смяната на бандеролите не е обсъдена с бизнеса
* Изкупните цени на гроздето са с 30% по-високи, добивите са с 20% повече, споделя Йордан Чорбаджийски * Лозарите ще получат помощ по коронавирус ограниченията и по-висока дотация в бъдеще * Българите би трябвало да повярват в качеството на родните виновност * Очакванията са да произведем 100 млн. литра вино * Лошата годишна продукция при някои от огромните производители ще ни отвори пазарите в чужбина
Йордан Чорбаджийски е ръководител на УС на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/ и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е изпълнителен шеф и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата.
- Господин Чорбаджийски, в разгара на гроздобера пристигна вест за промяна на бандеролите на алкохолните питиета. Защо се постанова това, в какви периоди и по какъв начин ще се приготви браншът?
- Новината беше непредвидена, ние научихме за промяната на бандеролите тази заран /б.ред. във вторник/ и единствената информация, която имаме, е от Държавен вестник. Трудно мога да дам отговор на въпроса за какво се прави тъкмо в този момент. Тази мярка на Министерството на фнансите не е съгласувана с сектора, за нея не е поискано мнението на производителите и за нас е в действителност мистерия каква е повода.
Единственият ни коментар е, че всяка смяна затруднява производителите на високо-алкохолни питиета и ги подлага на огромен стрес да продадат закупените количества бандероли в границите на гратисния интервал. А пазарът по време на пандемия е непредвидим и мъчно можем да направляваме продажбите си. Очакваме част от производителите да претърпят загуби от промяната на бандеролите
- Смяната на бандеролите ще изкара ли на ярко играчи от сивия бранш, който е огромен проблем за сектора?
- Убеден съм, че тази мярка няма да има резултат върху ограничението на сивия бранш. При нито една промяна досега не е усетена разлика в контрола на производството и продажбата на „ мрачно “.
Нелегалните производители по този начин или другояче не поставят какъвто и да е бандерол – нов, остарял, подправен или автентичен... Ако институциите желаят да лимитират активността на сивия бранш, има доста други принадлежности, които могат да бъдат приложени и които не засягат лицензираните производители, които по този начин или другояче внасят над 35 млн. лева в страната под формата на данък единствено за ракия, без да включвам останалите спиртни питиета.
Контрол над незаконните производители може да се реализира посредством мобилни групи, проследяващи търговията на грозде на пазари, борси и други места, на които се осъщестява търговия на суровина. Проверки на и за фискални устройства може да бъде осъществена от контролните органи на Национална агенция за приходите.
- Лозарите още веднъж сложиха проблемите си. От браншовото съдружие блокираха пътища и желаеха по-висока дотация, защото настояват, че у нас тя е най-ниска в Европа. Чуха ли ги от МЗХГ и какво може да се направи?
- Проблемите на гроздопроизвеодителите са от години. Наясно сме, че те имат огромни разноски и са изправени пред банкрут. Проблемите обаче не се вземат решение с митинги, а с разговор и тактика за развиване на бранша.
Това, по което разботим сега с Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, е включването на бранша в Плана за стратегическо развиване на идващия програмен интервал. Това е единственият метод да бъдат увеличени дотациите за гроздопроизвеодителите, само че за жалост и това не подсигурява моментална смяна за тях – следва тази тактика да бъде изпратена в Брюксел, след това върната за редакции, преди да бъде призната и да влезе в деяние от 2022 година
Важното е, че от страна на МЗХГ има воля за решение на казуса по верния метод – в дълготраен проект. Но с цел да вземат глътка въздух производителите, Министерството отпуска дотация по изключителните коронавирус ограничения след актуализацията на бюджета. Тази дотация сигурно ще обезпечи малко успокоение на производителите.
- Какви са изкупните цени на гроздето?
- Цените са с 30% по-високи от миналата година, което е в интерес на гроздопроизводителите, тъй като все още доибивът е по-висок във връзка с количеството.
- Във вторник имаше тежки провали от градушки в региона на Любимец. Има ли и други изумени лозя и беше ли времето с лозарите тази година?
- Все по-актуален е казусът с климатичните промени и все по-често ще чуваме за изненадващи градушки и дълги интервали на суша. Неизбежно е. Въпреки това тази година времето беше с нас и имаше отлични условия за рандеман на грозде.
- Какво е качеството на гроздето и какво вино очаквате? Какви са добивите?
- Средното количество за страната ще бъде с 20% повече спрямо миналата годишна продукция. Това се дължи на по-благоприятното за лозята време с повече превалявания спрямо предходната година. По прогнози гроздовата годишна продукция ще бъде с положителни захарни и качествени индикатори – отлични за произвеждане на висококачествени виновност. Очаква се да бъдат прибрани 145 хиляди тона винено грозде, а от него могат да бъдат създадени към 100 млн. литра вино.
Количествата са задоволителни, с цел да задоволят потребностите на вътрешния пазар.
- Какви са упованията за реколтата в другите обичайно винарски страни?
- През април винопроизводителите във Франция бяха сюрпризирани от някои от най-тежките пролетни студове в страната през последните няколко десетилетия. Замръзванията бяха толкоз тежки, че френското държавно управление ги разгласи за „ земеделска злополука “ - цели 80% от френските лозя бяха наранени от неочаквания спад на температурата.
Като цяло се счита, че към 30% от реколтата през 2021 година е била унищожена. Сред най-тежко засегнатите райони са Бургундия и Бордо, както и Лангедок.
В Испания реколтата е добра с малко по-нисък рандеман в накои региони поради градушките при започване на летния сезон. В Южна Италия високите температури и сушата понижиха количествата с 5-10%, а гроздоберът стартира по-рано от нормално, тъй като гроздето по-бързо доби зряла възраст. В Южна Америка имаха извънредно продължителни превалявания, а в Гърция убийствената суша и пожари унищожиха огромни количества лозови насаждения, каквото се случи предходната годишна продукция в Щатите.
Лошата годишна продукция при някои от огромните производители на вино ще отвори пазарите в чужбина за българските виновност.
- Как се отразява следващата вълна на пандемията на потреблението на вино и спиртни питиета у нас и на износа? Отмяната на винените изложби отрази ли се?
- Поредната вълна е в пика си и не можем към момента да разясняваме по какъв начин се отразява тя на продажбите. Всичко зависи от това дали ще има затваряне на заведения и заведения за хранене. Прогнозите ни са, че в случай че няма локдаун, плавното повишение на потреблението на вино ще продължи макар лекото повишение на цените на напитките, което беше неизбежно поради нарасналите разноски за ток и газ за производителите.
Въпреки това цените не са скочили стремглаво и за благополучие не се отразяват доста на крайния консуматор.Отмяната на ревютата и международните винени конгреси се отразява извънредно доста на международната винена търговия, тъй като попречва срещи, търговски договаряния, дегустации и опциите на заинтригуваните страни да се срещнат с напитките. Изложенията са потребни за сектора за обмяната на опит, хоу-хау и трендове във винопроизводството. Те работят стимулиращо на промишлеността. За страдание, прогнозите за идната година са, че в случай че въобще се проведат събития и конгреси, ще бъде прибавен изкючително непоколебим пропусквателен надзор – единствено за гости със зелен документ (ваксина, негативен тест или преболедували). Лека-полека Европа привиква с този режим, само че международните изложби в никакъв случай няма да бъдат това, което бяха...
- Винаги сте казвали, че виното би трябвало да е национална политика. Какво би трябвало да се направи, с цел да се случи в действителност това и България да заеме своето почтено място на винената карта на света?
- На първо място би трябвало да се запазят винените лозя и да бъде спряно всеобщото премахване в страната. Целта на това е да има задоволително и качествена суровина за производителите. Това може да бъде направено с целенасочена политика на субсидиране на гроздопроизводителите. Споменах към този момент, че работим с МЗХГ по включването на бранша в предпочитаните за България.
Нужна е маркетингова тактика за разпространение на българското вино по света, с цел да бъде преоткрито и оценено по достолепие от евентуалните нови пазари, а и от старите пазари, където може да бъде продавано и дистрибутирано. Трябва да се употребяват оптимално историята, традициите и съвкупността от условия, които има България, с цел да създава качествено и конкурентно в света вино.
Трябва да заложим на локалните сортове, които са неповторими и основават характера и облика на българското вино и ни разграничават от Испания, Франция и Италия.
Не на последно място, би трябвало сами да повярваме в качеството на българските виновност – имам поради българските консуматори и ресторантьори - те доста постоянно избират вносни виновност, които като качество не отстъпват на родните. Доверието на българския консуматор ще даде самочувствие на производителите!
Йордан Чорбаджийски е ръководител на УС на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/ и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е изпълнителен шеф и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата.
- Господин Чорбаджийски, в разгара на гроздобера пристигна вест за промяна на бандеролите на алкохолните питиета. Защо се постанова това, в какви периоди и по какъв начин ще се приготви браншът?
- Новината беше непредвидена, ние научихме за промяната на бандеролите тази заран /б.ред. във вторник/ и единствената информация, която имаме, е от Държавен вестник. Трудно мога да дам отговор на въпроса за какво се прави тъкмо в този момент. Тази мярка на Министерството на фнансите не е съгласувана с сектора, за нея не е поискано мнението на производителите и за нас е в действителност мистерия каква е повода.
Единственият ни коментар е, че всяка смяна затруднява производителите на високо-алкохолни питиета и ги подлага на огромен стрес да продадат закупените количества бандероли в границите на гратисния интервал. А пазарът по време на пандемия е непредвидим и мъчно можем да направляваме продажбите си. Очакваме част от производителите да претърпят загуби от промяната на бандеролите
- Смяната на бандеролите ще изкара ли на ярко играчи от сивия бранш, който е огромен проблем за сектора?
- Убеден съм, че тази мярка няма да има резултат върху ограничението на сивия бранш. При нито една промяна досега не е усетена разлика в контрола на производството и продажбата на „ мрачно “.
Нелегалните производители по този начин или другояче не поставят какъвто и да е бандерол – нов, остарял, подправен или автентичен... Ако институциите желаят да лимитират активността на сивия бранш, има доста други принадлежности, които могат да бъдат приложени и които не засягат лицензираните производители, които по този начин или другояче внасят над 35 млн. лева в страната под формата на данък единствено за ракия, без да включвам останалите спиртни питиета.
Контрол над незаконните производители може да се реализира посредством мобилни групи, проследяващи търговията на грозде на пазари, борси и други места, на които се осъщестява търговия на суровина. Проверки на и за фискални устройства може да бъде осъществена от контролните органи на Национална агенция за приходите.
- Лозарите още веднъж сложиха проблемите си. От браншовото съдружие блокираха пътища и желаеха по-висока дотация, защото настояват, че у нас тя е най-ниска в Европа. Чуха ли ги от МЗХГ и какво може да се направи?
- Проблемите на гроздопроизвеодителите са от години. Наясно сме, че те имат огромни разноски и са изправени пред банкрут. Проблемите обаче не се вземат решение с митинги, а с разговор и тактика за развиване на бранша.
Това, по което разботим сега с Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, е включването на бранша в Плана за стратегическо развиване на идващия програмен интервал. Това е единственият метод да бъдат увеличени дотациите за гроздопроизвеодителите, само че за жалост и това не подсигурява моментална смяна за тях – следва тази тактика да бъде изпратена в Брюксел, след това върната за редакции, преди да бъде призната и да влезе в деяние от 2022 година
Важното е, че от страна на МЗХГ има воля за решение на казуса по верния метод – в дълготраен проект. Но с цел да вземат глътка въздух производителите, Министерството отпуска дотация по изключителните коронавирус ограничения след актуализацията на бюджета. Тази дотация сигурно ще обезпечи малко успокоение на производителите.
- Какви са изкупните цени на гроздето?
- Цените са с 30% по-високи от миналата година, което е в интерес на гроздопроизводителите, тъй като все още доибивът е по-висок във връзка с количеството.
- Във вторник имаше тежки провали от градушки в региона на Любимец. Има ли и други изумени лозя и беше ли времето с лозарите тази година?
- Все по-актуален е казусът с климатичните промени и все по-често ще чуваме за изненадващи градушки и дълги интервали на суша. Неизбежно е. Въпреки това тази година времето беше с нас и имаше отлични условия за рандеман на грозде.
- Какво е качеството на гроздето и какво вино очаквате? Какви са добивите?
- Средното количество за страната ще бъде с 20% повече спрямо миналата годишна продукция. Това се дължи на по-благоприятното за лозята време с повече превалявания спрямо предходната година. По прогнози гроздовата годишна продукция ще бъде с положителни захарни и качествени индикатори – отлични за произвеждане на висококачествени виновност. Очаква се да бъдат прибрани 145 хиляди тона винено грозде, а от него могат да бъдат създадени към 100 млн. литра вино.
Количествата са задоволителни, с цел да задоволят потребностите на вътрешния пазар.
- Какви са упованията за реколтата в другите обичайно винарски страни?
- През април винопроизводителите във Франция бяха сюрпризирани от някои от най-тежките пролетни студове в страната през последните няколко десетилетия. Замръзванията бяха толкоз тежки, че френското държавно управление ги разгласи за „ земеделска злополука “ - цели 80% от френските лозя бяха наранени от неочаквания спад на температурата.
Като цяло се счита, че към 30% от реколтата през 2021 година е била унищожена. Сред най-тежко засегнатите райони са Бургундия и Бордо, както и Лангедок.
В Испания реколтата е добра с малко по-нисък рандеман в накои региони поради градушките при започване на летния сезон. В Южна Италия високите температури и сушата понижиха количествата с 5-10%, а гроздоберът стартира по-рано от нормално, тъй като гроздето по-бързо доби зряла възраст. В Южна Америка имаха извънредно продължителни превалявания, а в Гърция убийствената суша и пожари унищожиха огромни количества лозови насаждения, каквото се случи предходната годишна продукция в Щатите.
Лошата годишна продукция при някои от огромните производители на вино ще отвори пазарите в чужбина за българските виновност.
- Как се отразява следващата вълна на пандемията на потреблението на вино и спиртни питиета у нас и на износа? Отмяната на винените изложби отрази ли се?
- Поредната вълна е в пика си и не можем към момента да разясняваме по какъв начин се отразява тя на продажбите. Всичко зависи от това дали ще има затваряне на заведения и заведения за хранене. Прогнозите ни са, че в случай че няма локдаун, плавното повишение на потреблението на вино ще продължи макар лекото повишение на цените на напитките, което беше неизбежно поради нарасналите разноски за ток и газ за производителите.
Въпреки това цените не са скочили стремглаво и за благополучие не се отразяват доста на крайния консуматор.Отмяната на ревютата и международните винени конгреси се отразява извънредно доста на международната винена търговия, тъй като попречва срещи, търговски договаряния, дегустации и опциите на заинтригуваните страни да се срещнат с напитките. Изложенията са потребни за сектора за обмяната на опит, хоу-хау и трендове във винопроизводството. Те работят стимулиращо на промишлеността. За страдание, прогнозите за идната година са, че в случай че въобще се проведат събития и конгреси, ще бъде прибавен изкючително непоколебим пропусквателен надзор – единствено за гости със зелен документ (ваксина, негативен тест или преболедували). Лека-полека Европа привиква с този режим, само че международните изложби в никакъв случай няма да бъдат това, което бяха...
- Винаги сте казвали, че виното би трябвало да е национална политика. Какво би трябвало да се направи, с цел да се случи в действителност това и България да заеме своето почтено място на винената карта на света?
- На първо място би трябвало да се запазят винените лозя и да бъде спряно всеобщото премахване в страната. Целта на това е да има задоволително и качествена суровина за производителите. Това може да бъде направено с целенасочена политика на субсидиране на гроздопроизводителите. Споменах към този момент, че работим с МЗХГ по включването на бранша в предпочитаните за България.
Нужна е маркетингова тактика за разпространение на българското вино по света, с цел да бъде преоткрито и оценено по достолепие от евентуалните нови пазари, а и от старите пазари, където може да бъде продавано и дистрибутирано. Трябва да се употребяват оптимално историята, традициите и съвкупността от условия, които има България, с цел да създава качествено и конкурентно в света вино.
Трябва да заложим на локалните сортове, които са неповторими и основават характера и облика на българското вино и ни разграничават от Испания, Франция и Италия.
Не на последно място, би трябвало сами да повярваме в качеството на българските виновност – имам поради българските консуматори и ресторантьори - те доста постоянно избират вносни виновност, които като качество не отстъпват на родните. Доверието на българския консуматор ще даде самочувствие на производителите!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ