Сънищата според Зигмунд Фройд
Изключително значими и забавни са тълкуванията на Фройд за сънищата и най-много за връзката сред спането и сънищата. В множеството случаи се възприема, че сънищата са тези, които пречат на съня, които не дават опция на индивида да отпочине душевен. Според Фройд, сънищата са тъкмо противоположното – те са това, което съумява да резервира спането от каквито и да било разстройства.
Според Фройд нищо в никакъв случай не се случва инцидентно, нито в действителния живот, нито в сънищата ни. Той е първият, който демонстрира интерес да разгадае въпроса със съня – за какво сънуваме избрани неща, какво значат и въобще имат ли връзка с нещо или са просто дейности на душeвността ни, които не се съчетават с нищо от нашия живот?
Зигмунд Фройд твърди, че в основата на всеки наш сън, стои несъблюдение на някакво предпочитание от деня. Неговата оценка за съня е, че всеки от нас се пробва и поставя изпитание да живее под избрани правила, да извършва избрани правила. В тази връзка не всички правила ни харесват, само че се усещаме длъжни да ги изпълняваме, с цел да можем да бъдем част от обществото, да не се почувстваме отритнати. И това е повода да сънуваме – в положение на физически покой, в главата ни нахлуват тези, стремежи, които са се породили денем, само че които по едни или други аргументи, не сме могли да осъществим.
И защото не всяко предпочитание може да бъде изразено безусловно – някои мечти могат мощно да разконцентрират и объркат човек, те се появяват в нашите сънища под формата на знаци, на знаци. Частите на съзнанието, съгласно Фройд, могат да бъдат характеризирани на три елементи – Его, То и Суперего.
Его – това е моралната част от нас и нашето съзнание
Суперего – цензор на То, ползва морала на Его
То – първичните стремежи на всеки субект, тези които не са подкрепени от правила, от правила
То съумява да се появи единствено тогава, когато „ пазачите ” на съзнанието (Его и Суперего) отсъстват. През деня Суперего и Его потискат То и вашите стремежи, могат да бъдат показани единствено вечер, посредством сънищата. Знаците, които съзнанието ни дава по време на нашите сънища, съставляват нещо като цензура на То, на вашите стремежи, тъй като те могат да бъдат притеснителни и неразбрани.
Зигмунд Фройд счита, че от време на време хората не съумяват да запомнят сънищата си, тъй като незабавно откакто се събудим от сън, Суперего поема своята функционалност и не ни позволява да „ върнем ” неприятните картини, съумява да резервира самосъзнанието ни.
