Изискванията са високи. Според завещанието на Алфред Нобел за в

Изискванията са високи. Според наследството на Алфред Нобел за в бъдеще една пета от годишните приходи във тип на проценти от неговото имущество трябвало да се насочват за това да бъде награден този, който „ през предходната година... повече от всички или най-добре от всички е допринасял за помиряването на народите и разпускането или съкращаването на постоянната войска, а също по този начин и за провеждането и поддръжката на конгреси за мир “. В резултат се появи несъмнено най-важната политическа премия в света: Нобеловата премия за мир.

През 1901 година тя беше присъдена за първи път и за 115 година, минали оттогава, премията получиха доста почтени хора, да вземем за пример борецът за независимост Лех Валенса, основателката на Ордена за състрадание майка Тереза и правозащитничката Ширин Ебади. 19 пъти премията не беше присъждана – заради неявяване на подобаващи претенденти или заради това, че в разгара на огромни войни сходна премия би била цинична. Още по-често – 22 пъти – е трябвало да се намесват интернационалните организации, защото членовете на Нобеловия комитет не са могли да се договорят за награждаването на избрани лица.

Само че, наред с деятелите на придвижването за мир, почтени за награди и удивление, имало и лауреати, които не са заслужили тази премия. А някои от тях са провеждали такава политика, че за по-дълъг или по-кратък интервал премията се оказвала неуместна. Ето и описът с петимата допустимо най-неподходящи лауреати на Нобеловата премия за мир.

5. Барак Обама

Барак Обама изобщо не би трябвало да носи отговорност за това, че е заставен да заеме петото място в този лист. През октомври 2009 година Нобеловият комитет заяви решението си да награди 44-я президент на Съединени американски щати „ за неговите изключителни желания, ориентирани към укрепването на интернационалната дипломация и съдействието сред народите “. По думите на Комитета рядко се случвало по този начин, че някоя персона толкоз притегля към себе си вниманието на целия свят и провокира толкоз мощни очаквания за по-добро бъдеще.

В този миг Обама заемаше президентския пост едвам от девет месеца. Самият той се отнесе скептично към премията, само че все пак „ безропотно “ я одобри – като „ тласък “ за неговата активност на най-важния политически пост в света.

Впрочем, времето сподели, че на Обама не се удаде да оправдае упованията. Той не съумя да урегулира огромните военни спорове, освен това породиха нови огнища на напрежение; по време на неговото ръководство мирът на земята стана доста по-малко. И, естествено, като всеки американски президент, Обама прилагаше принуждение в името на отбраната на страната си, да вземем за пример посредством офанзивите с безпилотни самолети против терористи. Това, че той се оказа в листата на носителите на Нобеловата премия за мир, е обвързвано не с него, а с погрешното решение на Комитета.

4. Михаил Горбачов

На 10 декември 1990 година в Осло първият заместник-министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики одобри Нобеловата премия за мир, с която беше награден ръководителят на руската страна и партия Михаил Горбачов – за неговия принос в развиването на мирния развой в света, а също и за обединяването на Германия, което имало кротичък темперамент. Естествено, заслужена премия.

Впрочем, месец по-късно той поддържа опита за прелом, подхванат от правилни на Москва руски военни във връзка с Литва, която в продължение на 10 месеца се опитваше да получи самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики. В боевете във Вилнюс починаха 14 мирни жители. По този метод Горбачов показва обвързаност към империалистическите способи на угнетяване, които в продължение на десетилетия определяха живота в страните от Източния блок. Това е повода, заради която той заема четвъртото място в листата на най-неподходящите лауреати на Нобеловата премия за мир.

3. Ким Те Чжун

По времето, когато през октомври 2000 година Нобеловият комитет присъди премията за мир на дългогодишния опозиционен политик Ким Те Чжун, той едвам от две години и половина заемаше президентския пост в Южна Корея. Причината – заради „ политика на слънчева топлота “ в връзките с режима на КНДР. Тя предполагаше да бъде заложено на смяната на пътя за доближаване (понятие, тясно обвързвано с Вили Брандт, който до през днешния ден е единственият германец – притежател на Нобелова премия за мир).

Само че доста скоро стана ясно, че Северна Корея никога не е заинтригувана от разведряване. Тя употребява отслабването на натиска, с цел да развива своите ракети и атомни бомби. Първият опит с нуклеарно оръжие от КНДР беше осъществен още до момента в който Ким Те Чжун беше жив. Несъмнено „ политиката на слънчева топлота “ е била подбудена от положителни планове, само че реализира противоположна цел: стабилността в света стана доста по-малка.

2. Ясер Арафат

Единственият терорист, получил Нобелова премия за мир, е Ясер Арафат. Него го наградиха през 1993 година в Осло дружно с министър-председателя на Израел Ицхак Рабин и министъра на външните работи Шимон Перес. От самото начало имаше остра рецензия във връзка на решението, защото Арафат като началник на Организацията за избавление на Палестина (ООП), косвено и индиректно, носи отговорност за многочислени терористични актове.

Остава неразбираемо дали той съществено ли се е стремял към помирение с Израел или е желал да употребява това, с цел да завоюва време. Във всеки случай още преди началото на Втората интифада на палестинските територии през 2000 година той играеше двойна игра. Органите на властта на Палестинските територии финансираха терористични групировки и под управлението на Арафат способстваха за нови спорове вместо да ги смекчават.

1. Теодор Рузвелт

P: 5595593

И, най-сетне, най-неподходящият лауреат на Нобеловата премия за мир е бил американският президент Теодор Рузвелт (26-ят президент на САЩ). През 1900 година той бил определен за вицепрезидент на Съединени американски щати като воин от Испанско-американската война, а след убийството на Уилям Макинли той зае мястото в Белия дом. Рузвелт е провеждал империалистическа външна политика в сходство с духа на времето: той твърдо прокарвал ползите на Съединените щати. Неговият лозунг гласял: „ Разговаряй меко и носи огромна сопа. Тогава ще стигнеш надалеч. “

Този способ разрешил на Рузвелт да играе основна роля в договарянията за прекъсване на Руско-японската война през 1905-1906 година, за което получил Нобеловата премия за мир. Той останал правилен на своята твърда и даже може да се каже нападателна максима, заради което подлагал на критика 28-я президент на Съединени американски щати Уудроу Уилсън за неговата политика на неутралитет по време на Първата международна война. Вероятно Рузвелт е бил добър политик-реалист, само че в действителност той изобщо не е бил за образец като човек, който организира държавна политика, насочена към мир. /БГНЕС

-----------

Свен Келерхоф, в. „ Велт “