КС е сезиран за правилата на адвокатите срещу прането на пари
Изискванията юристите да ревизират и рапортуват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд. Петчленен състав на Върховния административен съд, воден персонално от ръководителя му Георги Чолаков отнесе проблема в Конституционен съд, откакто спря дело, против вътрешните правила на адвокатурата по закона против прането на пари, заведено от двама юристи.
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Правилата да вземем за пример регламентират, че клиентите попълнят специфичен формуляр. Освен това юристът се задължава да разпознава ясно клиента си. Ако е жител, да му желае формален документ за идентичност - валиден и със фотография. А в адвокатската фирма наложително би трябвало да се пази копие от него. Когато става дума за съвещания на юридически лица, юриста ще би трябвало да откри и кой е действителният им притежател. Това ще става с декларация. С друга декларация ще се изяснява и произходът на средствата на клиента.
Правилата плануват в избрани случаи юристът да извършва разширена сложна проверка – когато встъпва в настоятелен взаимоотношения с видни политически персони, при покупко-продажби с клиенти от високорискови трети страни, при комплицирани или извънредно огромни покупко-продажби или интервенции, както и за интервенции или покупко-продажби без очевидна икономическа цел или законна цел.
Сега петимата висши съдии желаят Конституционен съд да прецени дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба, на Висшия адвокатски съвет да е предоставено да приема правила против прането на пари, което не е обвързвано с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Адвокатурата опитва сама да накара Конституционен съд да се произнесе по закона против прането на пари. Висшият адвокатски съвет оспори текстовете от закона, задължаващи бранителите да рапортуват за пране на пари и да правят сложни инспекции на клиентите си, както и атакуваната в този момент от Върховен административен съд норма за приемането на вътрешни правила на специалността. Конституционен съд обаче не позволи делото с претекста, че адвокатурата няма право да го сезира, с цел да пази личните си права, а единствено тези на жителите.
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Правилата да вземем за пример регламентират, че клиентите попълнят специфичен формуляр. Освен това юристът се задължава да разпознава ясно клиента си. Ако е жител, да му желае формален документ за идентичност - валиден и със фотография. А в адвокатската фирма наложително би трябвало да се пази копие от него. Когато става дума за съвещания на юридически лица, юриста ще би трябвало да откри и кой е действителният им притежател. Това ще става с декларация. С друга декларация ще се изяснява и произходът на средствата на клиента.
Правилата плануват в избрани случаи юристът да извършва разширена сложна проверка – когато встъпва в настоятелен взаимоотношения с видни политически персони, при покупко-продажби с клиенти от високорискови трети страни, при комплицирани или извънредно огромни покупко-продажби или интервенции, както и за интервенции или покупко-продажби без очевидна икономическа цел или законна цел.
Сега петимата висши съдии желаят Конституционен съд да прецени дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба, на Висшия адвокатски съвет да е предоставено да приема правила против прането на пари, което не е обвързвано с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Адвокатурата опитва сама да накара Конституционен съд да се произнесе по закона против прането на пари. Висшият адвокатски съвет оспори текстовете от закона, задължаващи бранителите да рапортуват за пране на пари и да правят сложни инспекции на клиентите си, както и атакуваната в този момент от Върховен административен съд норма за приемането на вътрешни правила на специалността. Конституционен съд обаче не позволи делото с претекста, че адвокатурата няма право да го сезира, с цел да пази личните си права, а единствено тези на жителите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ