Едновековната рафинерия в Карибите, която беше обявена за продажба
Изглежда всяка криза на пазара идва със спекулациите, че едва работещата рафинерия ще би трябвало да бъде затворена вечно, тъй като не е оправдано да се поддържа изгубен актив, написа Oilprice. В Европа имаше вълна от затваряне на рафинерии след финансовата рецесия през 2008 година, като съвсем 20 рафинерии бяха в затруднено състояние.
Латинска Америка обаче си има лична история - континент, на който забележителният потенциал за пречистване от 7,5 милиона дневно, е възпрепятстван от незадоволително потребление от десетилетия. Въпреки че Тринидад и Тобаго мъчно могат да бъдат наречени част от Латинска Америка, историята му демонстрира прилики с южните му съседи.
Рафинерията на Pointe-a-Pierre (PAP) е издигната през 1917 година, единствено няколко години откакто е пусната в употреба по-малката рафинерия Point Fortin. По това време Тринидад създава нефт към този момент 10 години. Първоначално частно дружество, американската компания Texaco го продава на държавното управление на Тринидад през 1985 година През 90-те рафинерията претърпява реорганизация за 355 милиона $, макар, че към този миг е на загуба. Междувременно по-малката рафинерията Point Fortin е затворена през 2000 година, Реконструкцията е нараснала по-леките добиви на PAP, увеличавайки дизела и реактивното гориво до 63%, като в същото време понижава добива на мазут.
Първоначално може и да наподобява, че проектът е сработил - рафинирането на петролната компания на Тринидад и Тобаго Petrotrin става рентабилно до 1998 година С новото хилядолетие обаче предходните дефекти изплуват още веднъж и притискат тринидадийския сегмент надолу по веригата, а числата стават негативни. Така да вземем за пример, рафинерията Pointe-a-Pierre не е напълно за преправка на локални първични материали от Тринидад, което би било идеално поради неналичието на разноски за доставка. Трудностите при поддържането на древен актив за пречистване, намиращ се в Карибите с доста дребен късмет да се сътвори пазар в Съединени американски щати, се оказват прекалено много. В последна сметка рафинерията прекратила работата си през ноември 2018 година
Две значими събития са в основата на упадъка надолу по веригата на Тринидад и Тобаго. Първо, вътрешното произвеждане на недопечен нефт последователно понижава - от дните на 70-те години на предишния век, когато добивът е бил в диапазона от 230 000 барела на ден, той понижен а до 82 000 барела на ден. Необходимостта от импорт на недопечен артикул има спомагателна тежест върху националната петролна компания, защото суровините се доставят от цялостен свят преди блокирането, с товари от Бразилия, Колумбия, Русия или Габон.
Почти по едно и също време със прекъсването на рафинерията държавното управление на Тринидад стартира да търси покупател за компанията Petrotrin. Приблизително по същото време беше основано ново образувание, наречено Patriotic Energies and Technologies (PET), със характерната цел да избави рафинерията. PET се състои от акционери, в това число петролния трудов профсъюз OWTU на Тринидад, частна компания със седалище в Суринам. Може би изненадващо за някои, PET беше определен, защото той беше единственият претендент, който избра директна финансова транзакция от 700 милиона $, до момента в който частната американска капиталова компания Beowulf предложи закрепен месечен лизинг за актива за интервал от 15 години, а немската компания Klesch предложи да заплати за 100-годишната рафинерия посредством бъдещо данъчно облагане.
Колкото и да е объркана историята, тя надалеч не е завършила. Последният ход в сагата за рафинерията бе подхванат от енергийното министерство, което отхвърли предлагането на PET за закупуване на рафинерията, като съобщи, че окончателното им предложение не е съумяло да отговори на " основни въпроси " във връзка с бъдещото финансиране. Това остави държавното управление пред избор на по-доброто от офертите от Beowulf и Klesch или да рестартира тръжния развой - евентуално обезсилвайки обещанието си за рестартиране на рафинерията Pointe-a-Pierre от 160 000 барела дневно през третото тримесечие на 2020 година По-нататъшно закъснение ще утежни комерсиалния баланс на Тринидад, защото продължава да купува към 25-30 000 барела на ден петролни артикули от трети страни. Но във времена на пазарни сривове тази история е просто една от многото идни.
Латинска Америка обаче си има лична история - континент, на който забележителният потенциал за пречистване от 7,5 милиона дневно, е възпрепятстван от незадоволително потребление от десетилетия. Въпреки че Тринидад и Тобаго мъчно могат да бъдат наречени част от Латинска Америка, историята му демонстрира прилики с южните му съседи.
Рафинерията на Pointe-a-Pierre (PAP) е издигната през 1917 година, единствено няколко години откакто е пусната в употреба по-малката рафинерия Point Fortin. По това време Тринидад създава нефт към този момент 10 години. Първоначално частно дружество, американската компания Texaco го продава на държавното управление на Тринидад през 1985 година През 90-те рафинерията претърпява реорганизация за 355 милиона $, макар, че към този миг е на загуба. Междувременно по-малката рафинерията Point Fortin е затворена през 2000 година, Реконструкцията е нараснала по-леките добиви на PAP, увеличавайки дизела и реактивното гориво до 63%, като в същото време понижава добива на мазут.
Първоначално може и да наподобява, че проектът е сработил - рафинирането на петролната компания на Тринидад и Тобаго Petrotrin става рентабилно до 1998 година С новото хилядолетие обаче предходните дефекти изплуват още веднъж и притискат тринидадийския сегмент надолу по веригата, а числата стават негативни. Така да вземем за пример, рафинерията Pointe-a-Pierre не е напълно за преправка на локални първични материали от Тринидад, което би било идеално поради неналичието на разноски за доставка. Трудностите при поддържането на древен актив за пречистване, намиращ се в Карибите с доста дребен късмет да се сътвори пазар в Съединени американски щати, се оказват прекалено много. В последна сметка рафинерията прекратила работата си през ноември 2018 година
Две значими събития са в основата на упадъка надолу по веригата на Тринидад и Тобаго. Първо, вътрешното произвеждане на недопечен нефт последователно понижава - от дните на 70-те години на предишния век, когато добивът е бил в диапазона от 230 000 барела на ден, той понижен а до 82 000 барела на ден. Необходимостта от импорт на недопечен артикул има спомагателна тежест върху националната петролна компания, защото суровините се доставят от цялостен свят преди блокирането, с товари от Бразилия, Колумбия, Русия или Габон.
Почти по едно и също време със прекъсването на рафинерията държавното управление на Тринидад стартира да търси покупател за компанията Petrotrin. Приблизително по същото време беше основано ново образувание, наречено Patriotic Energies and Technologies (PET), със характерната цел да избави рафинерията. PET се състои от акционери, в това число петролния трудов профсъюз OWTU на Тринидад, частна компания със седалище в Суринам. Може би изненадващо за някои, PET беше определен, защото той беше единственият претендент, който избра директна финансова транзакция от 700 милиона $, до момента в който частната американска капиталова компания Beowulf предложи закрепен месечен лизинг за актива за интервал от 15 години, а немската компания Klesch предложи да заплати за 100-годишната рафинерия посредством бъдещо данъчно облагане.
Колкото и да е объркана историята, тя надалеч не е завършила. Последният ход в сагата за рафинерията бе подхванат от енергийното министерство, което отхвърли предлагането на PET за закупуване на рафинерията, като съобщи, че окончателното им предложение не е съумяло да отговори на " основни въпроси " във връзка с бъдещото финансиране. Това остави държавното управление пред избор на по-доброто от офертите от Beowulf и Klesch или да рестартира тръжния развой - евентуално обезсилвайки обещанието си за рестартиране на рафинерията Pointe-a-Pierre от 160 000 барела дневно през третото тримесечие на 2020 година По-нататъшно закъснение ще утежни комерсиалния баланс на Тринидад, защото продължава да купува към 25-30 000 барела на ден петролни артикули от трети страни. Но във времена на пазарни сривове тази история е просто една от многото идни.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ