Изглежда, че си говорите с партньора, но по някаква причина

Изглежда, че си говорите с колегата, само че по някаква причина всеки чува нещо напълно друго от казаното и в последна сметка не е допустимо да се реализира единодушие. Например:

Казваш му: Искам да прекарваме повече време дружно, вниманието ти не ми доближава. А той: просто искаш да се забавляваш и да харчиш пари.

Или: Той към теб: Искам секс по-често. А ти му казваш: Аз по през целия ден се изтрепвам у дома, а ти на всичкото от горната страна имаш потребност от повече секс. Защо има толкоз странни и тромави диалози?

Факт е, че личността на всеки човек се състои от субличности, които непрекъснато водят вътрешен разговор вътре нас. Например, в транзакционния разбор те се назовават: родител, възрастен и дете. Много постоянно имаме спор сред Родителя (отпечатъка от нашите същински родители/болногледачи в съзнанието ни) и Детето (нашите детски мемоари за това по какъв начин сме взаимодействали с същинските си родители в детството).



Родителят предявява някакви искания, подлага на критика ни, а след това ние се оправдаваме вътре в себе си от позицията на Детето или се съпротивляваме, бунтуваме се. Вътрешният Родител на дамата непрекъснато й споделя, че тя би трябвало да поддържа идеална непорочност в дома си. А вътрешното Дете се съгласява, само че в това време непрекъснато е недоволно.

В последна сметка дамата непрекъснато чисти, само че вътрешно мрънка, че към този момент й е писнало от това почистване. Но вътрешният Родител не се успокоява по никакъв метод, постоянно е неудовлетворен от нещо.



Един мъж се доближава до тази жена и й споделя, че има потребност да прави секс по-често. Една жена в този миг е в положение на непокорно дете и изпитва вътрешен стрес от обстоятелството, че потвърждава на вътрешния си родител по какъв начин се старае доста и чисти доста. Думите на брачна половинка за дамата в този миг се възприемат не като думи за потребността му от секс, а като още една задача, която някой различен изисква от нея. Тя дава отговор нещо като мъжа си, а в действителност споделя на вътрешния си Родител: отново ме натоварихте, към този момент съм скапана от отмалялост, а желаете да ме принудите да върша и секс.

Въпреки че в действителност този човек може безусловно да не се интересува от чистотата и неведнъж да е предложил да наеме чистачка. Но дамата непрекъснато чисти, тъй като вътрешният ѝ Родител, а не брачният партньор ѝ го изисква. На дамата пък наподобява, че брачният партньор й я донатоварва изцяло, а продължава да изисква още повече.



Или вземете първия разговор в тази публикация като образец. Една жена показва потребността си от внимание и че тази потребност не е изцяло задоволена. А в главата на брачна половинка вътрешният Родител нашепва: същински мъж е този, който дава доста пари на фамилията си. И в случай че брачната половинка е недоволна от нещо, това за него значи, че просто не носи задоволително пари и би трябвало да се труди повече. И по този начин индивидът „ оре “, а надълбоко в себе си се сърди на жена си, че тъкмо тя го кара да трепе толкоз доста, макар че в действителност това е вътрешният му Родител.

Веднага щом брачната половинка покаже някакво неодобрение от нещо, тогава цялата му опозиция, която в началото е била ориентирана против вътрешния му Родител, се излива върху нея, което кара брачната половинка да се старае доста, само че да е недоволна и да желае още нещо.

В логиката на психиката такива механизми се назовават проекции. Когато проектираме личните си настройки и условия върху други хора и приписваме вътрешните си усеща и вярвания върху хората.

Именно проекциите ни пречат да чуем какво в действителност тъкмо ни споделя другият човек. И по тази причина е мъчно да се чуваме и разбираме.

Източник: B17