„Изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган

„ Изгарянето на индивиди е поругаване на Бога, а Бог осквернен не трябва. Реализирането на сходни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, с цел да не кажат, че не са били предизвестени “. Това гласи особено на пловдивския митрополит Николай, оповестено н уеб страницата на митрополията. То е предизвикано от решение за разширение на потенциала на крематориума в Пловдив и построяването на нов.

Скандалният епископ твърди още: „ Кощунство е, тъй като тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или комфортно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след гибелта. С тялото на индивида, основано по Божий облик и сходство, би трябвало да се отнасяме с страхопочитание и заветен боязън. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или даже една икона, ние заслужено бихме се отнесли с пренебрежение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо светотатство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло “.

Владиката е изпратил Обръщението до районния министър Караджов, до министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, до кмета на Пловдив и редица други държавни и общински институции. Освен това е наредил Обръщението

да се прочете от църковния амвон във всички храмове в диоцеза на Пловдивска епархия

на 20.2.2022 година - Неделя на Блудния наследник.

Съвсем друга позиция по скандалната тематика пази архиепископът на Вселенска съборна черква на Христос
Христо Писаров: „ Да превърнеш незнанието в стандарт! Не мога да мълча при тази груба, малограмотна, пастирска операция!
Горенето на покойници няма отношение към християнската религия!!!
Има културни тълкования, само че няма отношение към доктриналната религия!

Малко обстоятелства:

В Стария завет е разказана кремацията на първия израилски цар Саул и неговите синове, починали в борбата с филистимляните. След като поданиците на царя прибрали телата на убитите, те били кремирани с почести, а след това заровени.
В Рим някои по-богати хора от първо второ и трето потомство християни са били кремирани.
Понастоящем главните християнски конфесии позволяват кремацията, базирайки се, в частност, на думите на раннохристиянския църковен публицист Минуций Феликс: „ Ние въобще не се опасяваме, както си мислите, от каквато и да е щета от изгарянето на мъртвите, само че се придържаме към античния и по-добър бит да погребваме мъртвите в земята. “
Основният богословски мотив е, че с цел да има възкресение, би трябвало да имаш костни остатъци, по прилика с видението на прор. Йезекиил в 37 гл.
За утешение на вярващите хора, ще кажа че доста светии са били изгорени, по разнообразни аргументи и това не е попречило да бъдат оповестени за светии и по никакъв метод няма да попречи на Бог да ги възкреси!!! Никъде в Библията не е написано, че Бог няма да ги възкреси!!!
В историята на християнството чак през 785 година, под опасност от смъртно наказване, Карл Велики не разрешава кремацията, и тя е забравена за примерно хиляда години.
Свещениците, които участваме в погребения постоянно виждаме, че в остарели гробове нищо не е останало от тленните остатъци на покойника. Всичко е изгнило и костите ги няма.
Груб психологизъм е да мислим, че Бог не може да възкреси кремиран човек!!!
Не бива да се натоварва ВЯРАТА с религиозната нерешителност!!!
Нищо не може да изчезне, или да се загуби пред Лицето Божие!!! “

Сега въпросът е до какъв брой родните държавници ще останат правилни на здравия разсъдък или ще станат жертва на суеверието си.