ИК Хермес с бестселър на Шпигел
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
показва
ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ
от
Щефани Щал
размер: 272 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2087-7
Превод Цветелина Лакова
Бестселър на „ Шпигел “ 5 следващи години с над 2 милиона продадени екземпляра!
Очаквайте на 1 февруари!
За книгата
В тази книга Щефани Щал – психотерапевт и бестселъров създател № 1 в Германия, показва методика за разрешаване на личностни проблеми и рецесии във взаимоотношенията. Като начало тя оказва помощ на читателите да опознаят на вътрешното си „ сенчесто дете “ – метафора, която авторката употребява да отбелязя отрицателните мисловни и поведенчески модели, образувани в детството. Дори най-сложните спорове могат да се сведат до опростени, подсъзнателни убеждения, които се демонстрират в защитни тактики. Когато осъзнаем тези тактики и успокоим сенчестото си дете, ние даваме поле за изява на нашето „ слънчево дете “. То символизира хубавите ни прекарвания, доверието към близките и насладата от живота. Слънчевото дете ни оказва помощ да развием позитивни модели на държание и да изградим здравословна самокритика и пълноценни връзки с другите хора.
Както Щефани Щал обобщава: „ Не е значимо дали сме красиви, идеални и мощни. Важно е да опознаем себе си. Ако сенчестото и слънчевото ни дете се усещат като вкъщи си, ние сме спокойни със самите себе си и толерантни и доброжелателни по отношение на другите хора. Защото домът е там, където можем да бъдем достоверни. Ако намерим своя дом в себе си, ние се свързваме както със себе си, по този начин и с близките. А това е смисълът на живота. “
За създателя
Щефани Щал съумява да си извоюва място измежду създателите на книги за приложна логика на психиката с помощта на своя наличен жанр, включващ потребни препоръки, образци и съответни на практика насоки. Това прави книгите й известни освен измежду читателите, само че и измежду специалистите в региона. А съвсем всяко нейно заглавие се подрежда измежду бестселърите на немския хартиен пазар.
Щал е родена и израснала в Хамбург. Завършва логика на психиката, а през днешния ден работи като фамилен психотерапевт и създател на свободна процедура. Често е канена за преподавател по тематики като боязън от обвързване, самоусъвършенстване и самоуважение.
7 цитата от „ Опознай себе си “
С любовта в живота постоянно е по този начин: в случай че можем да обичаме единствено това, което е напълно, това не е същинска обич.
***
Нека да сме наясно: да одобряваме себе си не значи да харесваме всичко у себе си, а да сме наясно с това, което сме. Това е цялостната диаметралност на самоизмамата и омразата към себе си. Да одобрявам себе си значи да одобрявам, че страстите ми – както позитивните, по този начин и негативните – са част от мен и че имам право да ги изпитвам. Да одобрявам себе си значи да съм наясно както със мощните си страни, по този начин и с лимитите си. Защото единствено откакто ги осъзная, мога да ги приема и, в случай че желая, да работя върху тях.
***
Колкото повече се опознаваш, толкоз по-лесно ще ти бъде с близките – както и на тях с теб.
***
Истинската непосредственост поражда единствено посредством достоверност, откровеност и емпатия.
***
Можеш да промениш единствено това, което осъзнаваш.
***
Нямаме дефекти, а единствено специфични резултати!
***
Има доста по-смислени неща от това да бъдем съвършени, да вземем за пример да се държим почтено и да се любуваме на живота.
Откъс от „ Опознай себе си “ от Щефани Щал
Ти отговаряш за щастието си
Повечето от нас живеят с илюзията, че другите хора, събития и условия провокират страстите ни. Михаел от първия ни образец също смяташе, че Сабине е отговорна за гнева му, тъй като е не запомнила да купи колбас. Повечето хора усещат и мисля като Михаел. Ако сътрудникът ни е в неприятно въодушевление, това ни потиска. Ако получим комплимент, се радваме. Ако ни подлагат на критика, се разстройваме или ядосваме. Ако попаднем в запушване, се изнервяме. Често изживяваме страстите и настроенията си като нещо, провокирано от външни фактори, били те хора или произшествия. Тази настройка ни подвежда да прехвърляме отговорността за проблемите и настроението си върху близките или върху ориста. Смятаме, че погрешният сътрудник е отговорен, задето не ни върви – или капризната шефка, критическата възраст, времето, развалената кола и т. н. В реалност обаче ние сами сме виновни за настроението и, несъмнено, за решенията си – в последна сметка двете са доста тясно свързани. От нас самите зависи какво отношение и настройка по отношение на протичащото се ще развием. Така да вземем за пример, вместо да се наскърбяваме, може да се радваме, че сътрудникът ни е намерил еротично многообразие. Капризната шефка може да провокира състраданието ни. Критическата възраст може да се схване от дамата като вълнуващо време на смяна. Времето може да се приема умерено. Повредената кола може да се преглежда като късмет да се движим повече и/или да си купим по-хубава кола. Всяко от тези събития може да се одобри като положително упражнение по самообладание и успокоение.
Сега това може би ти звучи малко неуместно и езотерично: в действителност кой може да си показа, че постоянно ще бъде в положително въодушевление, изцяло без значение от външните събития? Между другото, аз също нямам доверие, че това е допустимо. Вероятно няма човек, който да е изцяло безучастен към държанието на близките или към персоналните си проблеми, без значение какъв брой е размишлявал и медитирал през живота си. Въпреки това обаче ние имаме доста по-голям потенциал във връзка с възприятията, мислите, настроенията и дейностите си, в сравнение с допускаме.
Ние обаче можем да влияем интензивно върху душевното си положение единствено в случай че поемем отговорност за него. Често въобще не виждаме, че прехвърляме отговорността. Понякога и с моите клиенти се случва по този начин. Някои от тях чакат аз да реша проблемите им. Те постоянно идват на сеансите и се надяват да направя нещо, което да ги освободи от тъгата им. Но не става по този начин. Психотерапевтите не лекуват хората като лекарите. Ако клиентът чака, че може да подходи пасивно към психотерапията, тъй че психотерапевтът да свърши работата, а клиентът да я одобри като услуга, няма да има прогрес. Клиентите, които не поемат задоволително отговорност за себе си, от време на време имат положителни прозрения в границите на сеансите, само че не ги ползват. Други клиенти пък работят доста интензивно върху проблемите си сред обособените сеанси, като следят, размишляват, упражняват нови поведенчески модели и т. н. Те напредват бързо, до момента в който другите стоят на едно място. Същото можеш да направиш и с тази книга: можеш просто да я прочетеш и да се надяваш нещо да се промени към по-добро. А може и да поемеш отговорност за личната си смяна и интензивно да работиш с книгата.
Моля те да помислиш в кои области на живота прехвърляш отговорността: в кои области смяташ, че някой различен би трябвало да се промени, с цел да се чувстваш по-добре? В каква степен се смяташ зависим/а от външни условия или от личните си настроения? Възрастният ти Аз евентуално има хрумвания по какъв начин може да усъвършенства обстановката или настроението си на своя отговорност. Така да вземем за пример възрастният знае, че би било по-добре да смени работното място или, в случай че това не е допустимо, да промени отношението си към работата. Възрастният знае, че няма смисъл да чака сътрудникът му да се промени и че е доста по-разумно да го одобри подобен, какъвто е. Знае също, че може да промени личното си държание по отношение на колегата и по този начин самичък да усъвършенства качеството на връзката. А може би възрастният знае, че би било по-добре да се раздели с колегата си. Възможно е също ти въобще да нямаш сътрудник и да се надяваш, че някой ден той ще застане пред вратата ти? Внимавай: това е вярата на сенчестото дете. Вътрешният възрастен знае, че би трябвало да търси интензивно.
В множеството случаи възрастният знае какво би трябвало да се направи. Сенчестото дете се опасява от смяна и по този начин понижава силата на възрастния – най-често заради боязън от неуспех. Защото в случай че поема отговорност за дейностите си, би трябвало да се приготвя и за риска от възможен крах. Ето за какво би трябвало да умея да претърпявам негативните страсти.
Както към този момент стана дума при започване на тази книга, има, схваща, и удари на ориста, за които не носим отговорност и които не можем да променим, да вземем за пример когато наш непосредствен почине или когато самите ние се разболеем съществено. Хората, които претърпяват война или рецесия, също имат прекомерно малко въздействие върху ориста си. В тези случаи, несъмнено, е доста по-трудно човек да откри вътрешна опора и да направлява ориста си. Дори в най-лошите житейски условия обаче някои хора съумяват да се настроя по този начин, че да одобряват ориста си и в прочут смисъл да я направляват, даже в случай че би трябвало да умрат.
Тъй като твоите проблеми са, уповавам се, не толкоз съществени като гореописаните, пробвай да осъзнаеш, че сам/а отговаряш за щастието си, освен това на 100%. Не чакай другите да се трансформират или „ нещо “ да се случи, а се заеми с живота си и промени, каквото искаш.
показва
ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ
от
Щефани Щал
размер: 272 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2087-7
Превод Цветелина Лакова
Бестселър на „ Шпигел “ 5 следващи години с над 2 милиона продадени екземпляра!
Очаквайте на 1 февруари!
За книгата
В тази книга Щефани Щал – психотерапевт и бестселъров създател № 1 в Германия, показва методика за разрешаване на личностни проблеми и рецесии във взаимоотношенията. Като начало тя оказва помощ на читателите да опознаят на вътрешното си „ сенчесто дете “ – метафора, която авторката употребява да отбелязя отрицателните мисловни и поведенчески модели, образувани в детството. Дори най-сложните спорове могат да се сведат до опростени, подсъзнателни убеждения, които се демонстрират в защитни тактики. Когато осъзнаем тези тактики и успокоим сенчестото си дете, ние даваме поле за изява на нашето „ слънчево дете “. То символизира хубавите ни прекарвания, доверието към близките и насладата от живота. Слънчевото дете ни оказва помощ да развием позитивни модели на държание и да изградим здравословна самокритика и пълноценни връзки с другите хора.
Както Щефани Щал обобщава: „ Не е значимо дали сме красиви, идеални и мощни. Важно е да опознаем себе си. Ако сенчестото и слънчевото ни дете се усещат като вкъщи си, ние сме спокойни със самите себе си и толерантни и доброжелателни по отношение на другите хора. Защото домът е там, където можем да бъдем достоверни. Ако намерим своя дом в себе си, ние се свързваме както със себе си, по този начин и с близките. А това е смисълът на живота. “
За създателя
Щефани Щал съумява да си извоюва място измежду създателите на книги за приложна логика на психиката с помощта на своя наличен жанр, включващ потребни препоръки, образци и съответни на практика насоки. Това прави книгите й известни освен измежду читателите, само че и измежду специалистите в региона. А съвсем всяко нейно заглавие се подрежда измежду бестселърите на немския хартиен пазар.
Щал е родена и израснала в Хамбург. Завършва логика на психиката, а през днешния ден работи като фамилен психотерапевт и създател на свободна процедура. Често е канена за преподавател по тематики като боязън от обвързване, самоусъвършенстване и самоуважение.
7 цитата от „ Опознай себе си “
С любовта в живота постоянно е по този начин: в случай че можем да обичаме единствено това, което е напълно, това не е същинска обич.
***
Нека да сме наясно: да одобряваме себе си не значи да харесваме всичко у себе си, а да сме наясно с това, което сме. Това е цялостната диаметралност на самоизмамата и омразата към себе си. Да одобрявам себе си значи да одобрявам, че страстите ми – както позитивните, по този начин и негативните – са част от мен и че имам право да ги изпитвам. Да одобрявам себе си значи да съм наясно както със мощните си страни, по този начин и с лимитите си. Защото единствено откакто ги осъзная, мога да ги приема и, в случай че желая, да работя върху тях.
***
Колкото повече се опознаваш, толкоз по-лесно ще ти бъде с близките – както и на тях с теб.
***
Истинската непосредственост поражда единствено посредством достоверност, откровеност и емпатия.
***
Можеш да промениш единствено това, което осъзнаваш.
***
Нямаме дефекти, а единствено специфични резултати!
***
Има доста по-смислени неща от това да бъдем съвършени, да вземем за пример да се държим почтено и да се любуваме на живота.
Откъс от „ Опознай себе си “ от Щефани Щал
Ти отговаряш за щастието си
Повечето от нас живеят с илюзията, че другите хора, събития и условия провокират страстите ни. Михаел от първия ни образец също смяташе, че Сабине е отговорна за гнева му, тъй като е не запомнила да купи колбас. Повечето хора усещат и мисля като Михаел. Ако сътрудникът ни е в неприятно въодушевление, това ни потиска. Ако получим комплимент, се радваме. Ако ни подлагат на критика, се разстройваме или ядосваме. Ако попаднем в запушване, се изнервяме. Често изживяваме страстите и настроенията си като нещо, провокирано от външни фактори, били те хора или произшествия. Тази настройка ни подвежда да прехвърляме отговорността за проблемите и настроението си върху близките или върху ориста. Смятаме, че погрешният сътрудник е отговорен, задето не ни върви – или капризната шефка, критическата възраст, времето, развалената кола и т. н. В реалност обаче ние сами сме виновни за настроението и, несъмнено, за решенията си – в последна сметка двете са доста тясно свързани. От нас самите зависи какво отношение и настройка по отношение на протичащото се ще развием. Така да вземем за пример, вместо да се наскърбяваме, може да се радваме, че сътрудникът ни е намерил еротично многообразие. Капризната шефка може да провокира състраданието ни. Критическата възраст може да се схване от дамата като вълнуващо време на смяна. Времето може да се приема умерено. Повредената кола може да се преглежда като късмет да се движим повече и/или да си купим по-хубава кола. Всяко от тези събития може да се одобри като положително упражнение по самообладание и успокоение.
Сега това може би ти звучи малко неуместно и езотерично: в действителност кой може да си показа, че постоянно ще бъде в положително въодушевление, изцяло без значение от външните събития? Между другото, аз също нямам доверие, че това е допустимо. Вероятно няма човек, който да е изцяло безучастен към държанието на близките или към персоналните си проблеми, без значение какъв брой е размишлявал и медитирал през живота си. Въпреки това обаче ние имаме доста по-голям потенциал във връзка с възприятията, мислите, настроенията и дейностите си, в сравнение с допускаме.
Ние обаче можем да влияем интензивно върху душевното си положение единствено в случай че поемем отговорност за него. Често въобще не виждаме, че прехвърляме отговорността. Понякога и с моите клиенти се случва по този начин. Някои от тях чакат аз да реша проблемите им. Те постоянно идват на сеансите и се надяват да направя нещо, което да ги освободи от тъгата им. Но не става по този начин. Психотерапевтите не лекуват хората като лекарите. Ако клиентът чака, че може да подходи пасивно към психотерапията, тъй че психотерапевтът да свърши работата, а клиентът да я одобри като услуга, няма да има прогрес. Клиентите, които не поемат задоволително отговорност за себе си, от време на време имат положителни прозрения в границите на сеансите, само че не ги ползват. Други клиенти пък работят доста интензивно върху проблемите си сред обособените сеанси, като следят, размишляват, упражняват нови поведенчески модели и т. н. Те напредват бързо, до момента в който другите стоят на едно място. Същото можеш да направиш и с тази книга: можеш просто да я прочетеш и да се надяваш нещо да се промени към по-добро. А може и да поемеш отговорност за личната си смяна и интензивно да работиш с книгата.
Моля те да помислиш в кои области на живота прехвърляш отговорността: в кои области смяташ, че някой различен би трябвало да се промени, с цел да се чувстваш по-добре? В каква степен се смяташ зависим/а от външни условия или от личните си настроения? Възрастният ти Аз евентуално има хрумвания по какъв начин може да усъвършенства обстановката или настроението си на своя отговорност. Така да вземем за пример възрастният знае, че би било по-добре да смени работното място или, в случай че това не е допустимо, да промени отношението си към работата. Възрастният знае, че няма смисъл да чака сътрудникът му да се промени и че е доста по-разумно да го одобри подобен, какъвто е. Знае също, че може да промени личното си държание по отношение на колегата и по този начин самичък да усъвършенства качеството на връзката. А може би възрастният знае, че би било по-добре да се раздели с колегата си. Възможно е също ти въобще да нямаш сътрудник и да се надяваш, че някой ден той ще застане пред вратата ти? Внимавай: това е вярата на сенчестото дете. Вътрешният възрастен знае, че би трябвало да търси интензивно.
В множеството случаи възрастният знае какво би трябвало да се направи. Сенчестото дете се опасява от смяна и по този начин понижава силата на възрастния – най-често заради боязън от неуспех. Защото в случай че поема отговорност за дейностите си, би трябвало да се приготвя и за риска от възможен крах. Ето за какво би трябвало да умея да претърпявам негативните страсти.
Както към този момент стана дума при започване на тази книга, има, схваща, и удари на ориста, за които не носим отговорност и които не можем да променим, да вземем за пример когато наш непосредствен почине или когато самите ние се разболеем съществено. Хората, които претърпяват война или рецесия, също имат прекомерно малко въздействие върху ориста си. В тези случаи, несъмнено, е доста по-трудно човек да откри вътрешна опора и да направлява ориста си. Дори в най-лошите житейски условия обаче някои хора съумяват да се настроя по този начин, че да одобряват ориста си и в прочут смисъл да я направляват, даже в случай че би трябвало да умрат.
Тъй като твоите проблеми са, уповавам се, не толкоз съществени като гореописаните, пробвай да осъзнаеш, че сам/а отговаряш за щастието си, освен това на 100%. Не чакай другите да се трансформират или „ нещо “ да се случи, а се заеми с живота си и промени, каквото искаш.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ