Издателска къща „ХЕРМЕС“ кани на ПРЕМИЕРА НА ЛОВЕЦЪТ НА РУСАЛКИ“ ОТ

Издателска къща „ ХЕРМЕС “ кани на

ПРЕМИЕРА НА „ ЛОВЕЦЪТ НА РУСАЛКИ “

ОТ КРАСИМИР ДИМОВСКИ

В ПЛОВДИВ

Заповядайте на 20 юни (понеделник) от 18,00 часа

 в Културен център „ Тракарт “

Книгата ще бъде показана от Антон Баев

За книгата

„ Ловецът на русалки “ – три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата сред дамата и мъжа. Любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата сред индивидите и пъкъла.

Три истории, пропити с мистика, вълшебна еротика и драматизъм, олекотен от хумористичните обстановки, в които изпадат героите, водени от своите пристрастености и желания. Смъртоносният блян на един мъж да владее света, любовният на една жена да владее мъжа и стремежът към свободата носят небосвод на „ дребното човечество “, обречено да живее сред Могила и Могилчица…

Един дребен свят, обитаем с огромни хрумвания, прочут от „ Момичето, което предсказваше предишното “. Открит и пресътворен с неповторимия жанр на Димовски.

За създателя

Красимир Димовски е роден в Асеновград, израснал e в Яврово. Завършил е Чешка лингвистика. Живее и работи в Пловдив.

Димовски е разгласил стихове, разкази и новели в литературни издания и в периодическия щемпел. Автор е на сборниците „ Ние, кавалеристите “ и „ Райската градина “. Последната му книга – „ Момичето, което предсказваше предишното “, бе отличена с Наградата на Съюз на българските писатели (2021 г.) и Награда „ Пловдив “ (2021 г.).

***

Антон Баев за прозата на Красимир Димовски:

Ще стартира отсам – от връщането към описа в класическия му вид. От протеста против „ историята “, както в последните трийсетина години българският публицист взе да назовава късата си прозаичност „ истории “.

Историята обговаря нещо, вместо да го споделя. Историята се свързва с модерното, доколкото модерното е с претенцията за квази роман. Историята отхвърля да споделя. Тя може да е над-разказ, пре-разказ, размишление върху роман, само че не и единствено роман.

Разказът, в класическия му вид, е таман противоположното – разказана история, без искания да обговаря самото описване. Разказът приказва без да разсъждава. Разсъждават, в най-хубавия случай, героят/ите му. Историята разсъждава даже без герои, като потиска разказването, даже като го отстранява (в крайния си вариант).

Ако би трябвало да обобщя в едно изречение, прозата на Красимир Димовски е опит за трансплантиране на „ дребното човечество “, на детството на индивида в неговия зенит и залез.