Изборите си вървяха добре и за двете страни, докато не

Изборите си вървяха добре и за двете страни, до момента в който не се намеси генералният щаб, както би споделил Ярослав Хашек с неговия добър боец Швейк. " Генералният щаб на здравите сили " създаде една уйдурма с машините за гласоподаване и в неделя гласувахме без тях. Това освен докара до 20% невалидни бюлетини, само че и трансформира позиционната изборна война за тротоари, непорочност и детски градини в политическа борба " ние или те ". Част от гласоподавателите усети заплаха за самата народна власт и излезе да гласува - въпреки запасите и отвращението си от претендентите на своите партии. Друга част потъна в още по-дълбока заспалост и си остана у дома.

Ще поугасне ли политическият заряд на втория тур? 

Въпреки прилива на сила над предстоящото измежду гласоподавателите на ПП-ДБ, паритетът на силите в борбата като цяло се резервира. ГЕРБ запази бастионите си с сполучливи кметове, само че във Варна отива на балотаж, а в София даже изпадна от втория тур. В 2/3 от регионалните градове ще има балотажи, както и в десетки районни кметства и по-малки общини. Въпросът е дали политическият заряд, разпален от машинацията с машините, ще остане да гори и на балотажа или ще поугасне.

Има няколко предпоставки той да се разпали още веднъж. Едната е, че Върховният административен съд (ВАС) върна машинния избор за балотажа. Решението е йезуитско - за първия тур анулацията на машинния избор била законна, тъй като удостоверяването на машините било подписано от зам.-министър, а не от министър, само че за втория ще се гласоподава с машини. Все отново то действително признава, че не е имало опит за операция на вота, а е имало единствено техническо-правни неизправности (доколкото и те са налице - Изборният кодекс изисква засвидетелствуване от Министерството на електронното ръководство, а не от неговия министър). Този поврат би трябвало да ядоса и тези гласоподаватели, които на първия тур се разколебаха  поради уйдурмата и избраха да отидат " за гъби ". А тези, които се бяха ядосали още на първия тур и смятаха, че е изработен опит за избирателен прелом, в този момент след решението на Върховен административен съд за връщане на машинния избор, което удостоверява техните догатки, е разумно да излязат на балотажа още по-решени за дефинитивна победа.

Втората причина е, че балотажът е боксов рунд, който събира необятни знаменатели. Картината на втория тур става по-едра, минусите на личните кандидати от първия тур се преглъщат, а в случай че те са отпаднали от надпреварата, вече се търсят най-близките до тях. Разбира се, най-непримиримите гласоподаватели ще останат пас. А доколкото става дума за мажоритарен избор, изявените водачи - тези с отчетлива преднина от първия тур, е по-вероятно да запазят преимуществото си.

Третата причина е тъкмо в този момент да се случи идеологическата борба сред ляво и дясно, която до първия тур бе потисната в локалната комунална прагматика. Едните, които до момента управляваха дадена община, споделяха: ще надграждаме, ще бъдем по-ефективни. А съперниците им отвърнаха: ще сменим корумпирания модел на ръководство и ще осигурим ускорено развиване. Само Ваня Григорова в София стоеше на напълно друг политически терен - срещу капитализма въобще в общинските действия. И от поръчките ѝ следваха лесни решения, без някой да се опита да ѝ опонира съществено.

В очакване на съществени идеологически борби

На балотажа обаче противоборствата неизбежно ще излязат оттатък технократската прагматика, достигайки до съществени идеологически битки. И който пропусне да се качи на тази писта, ще загуби електорална сила.

Класическа борба сред ляво и дясно би могло да има сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия в Русе и Шумен и изключително сред ПП-ДБ-СС и левите сили (БСП и още 15 формации) в София. И в случай че в първия случай локалната прагматика не може елементарно да подскочи до ярки политически разделения, то във втория има всички условия за това. Не единствено тъй като изборите в София в никакъв случай не са били единствено локални и тъй като за 33 години народна власт столицата не е имала ляво ръководство, а и тъй като поръчките на Ваня Григорова са отчетливо леви, мощно различаващи се от тези на левите претенденти в страната, останали значително подвластни на локалната прагматика.

На Васил Терзиев ще му се наложи - изключително на телевизионния спор в четвъртък, препоръчан взаимно от Българска национална телевизия и Би Ти Ви (който и двамата не могат да откажат, без да загубят), да влезе в преден конфликт по централните въпроси, маркирани до момента от Ваня Григорова: допустимо ли е да има комунални действия, без те да се назовават услуги; допустимо ли е те да се правят от общински предприятия, а не от частни компании посредством концесии и публични поръчки; допустимо ли е да има успеваемост и надзор на общинските действия без печалба; допустимо ли е да няма  опълчване център-периферия; обществената политика единствено лява ли е или може да бъде и дясна?

Как се ръководи община с хетерогенен общински съвет?

Разбира се, както в София, по този начин и в страната остава да тежи въпросът: по какъв начин се ръководи община с хетерогенен общински съвет, без лично болшинство. И по какъв начин се обезпечават сглобките, когато в множеството случаи по места такова липсва.

Този въпрос до момента е намирал решение в очевидни и неявни тематични или напълно непрекъснати обединения. Но в този момент е зареден с съвсем непоносимо  политическо напрежение поради нежното централно управление сред сътрудници непредпазливо, които освен не са в коалиция, а стават още по-големи съперници поради локалния избор. Това опълчване става все по-видимо и мъчно разрешимо в знаковите борби за София и огромните регионални градове, които ще изпъкват на картата на триумфа от локалния избор като мерило и за това кой какъв брой тежи в народен мащаб.

Като цяло паритетът на силите се резервира и националното ръководство би трябвало да откри нови равнища на баланс и превъзмогване на изблиците на неуправляема битка за надделяване. Защото другояче се обрисува игра с нулев резултат - и за страната, и за партиите, участващи в сглобката.

Въпросът е дали след тези локални избори ще можем да се изкачим на друго равнище на сглобката, откакто всеки е препотвърдил на локалния избор разликите си и в това време колаборацията с съперника не се възприема като изменничество по отношение на личната еднаквост и гласоподаватели. 

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.