Изборът винаги е личен. Изборът е лична оферта – аз

„ Изборът постоянно е персонален. Изборът е персонална оферта – аз предпочитам това, тъй като ми харесва, тъй като това е моят живот, тъй като желая по пътя ми децата ми да се връщат. Властта горе и властта долу би трябвало да значи идентична отговорност “, разяснява пред БНР преподавателят по български език и литература Цветана Милчева.
„ Не мога да се спася от едно чувство – доста цифри, а по-малко логика на психиката. Разбрах какъв брой значимо нещо се е пропуснало и не го споделяме – непрестанно се набива в мисълта на хората, в съзнанието, че избираме персони, но тези персони се избират от персони, от човешки същества, и може би е време да се обърне назад визията. Този, който ще бъде избиран, би трябвало да избира логиката на психиката, да се допре до нея и да внимава, тъй като с цел да направиш своя избор и да пуснеш бюлетина, ти би трябвало да бъдеш персонално стимулиран, да имаш за какво да го направиш и персонално, с изключение на поради концепциите. Ти би трябвало да бъдеш „ пипнат “ по сърцето персонално, тъй като ти си личността в този миг, в този ден . Ти не си двете сгънати листчета “, посочи поетът и също дълготраен учител Николай Милчев.



Искам да не ме е позор за избора, който върша , акцентира Цветана Милчева в предаването „ Преди всички “.

„ Аз си давам сметка, че към този момент не чакам, а желая . Искам в Народното събрание да влязат хора поради себе си, не поради зависимости, не поради финансови ангажименти, не поради шейхове, падишаси, подземни светове, надгорни светове. Искам тези хора, които влязат, да съставляват себе си и да мога аз да припозная в тях личната си визия за положително и зло, за морално . За да мога да предпочитам не по-малкото зло и не на инат, а да го припозная личното това допиране като мой избор. “

Късопаметството, забравата е доста комфортно качество на нашата памет – като самозапазване, обаче и като израз на недоверието , че когато си отворим устата да потърсим сметка, няма кой да чуе и няма по какъв начин да се задвижи механизмът, който да реализира нашето неодобрение , добави Милчева.

По думите ѝ „ ние разполагаме с един-единствен механизъм и това е вотът, към сегашния миг. “



Според Николай Милчев отводът да се гласоподава се дължи на горчив опит.

„ Защото не се държи сметка, паметта се скъсва и помненето се скъсва тъкмо там, където се схваща, че не може да им се държи сметка . “

След изборите хората желаят да видят кардинална сделка, оригиналност, изпитание и резултат, счита Милчев, който моли:

„ Стига с тия мрачни, измъчени физиономии! Стига с тези договаряния, при които се договаря персоналната орис на ръководителите. “

Да не гласуваш на избори също е избор, уточни Цветана Милчева. Според нея този избор евентуално е удостоверение за отчуждението на индивида от страната и за политическата нечистоплътност .

„ Отказът да вършим избори е отчуждаване от нас самите. “

Избор през днешния ден значи да сме подготвени да понесем последствията , добави тя.

Прекрасна рима на думата избори е извор, счита Николай Милчев.

„ Ако човек одобри избора си като извор , от който да утоли жаждата си, да е удовлетворен и да живее – от това по-хубаво няма. “

В предаването „ Преди всички “ Милчев посочи, че предизборната акция е приличала на моноспектакли.

„ Освен онази мисъл, че като не влизаш в спор, си по-силен, тя показва едно отделяне на политиците и един синдром – аз го назовавам синдрома на огледалото. Имам възприятието, че цялата акция е подготовка пред огледалото : виждаш себе си в огледалото и приказваш. Ние дори не сме на фенове в ролята, а на очакващи да стартира представлението . Ние присъстваме на генерална подготовка. “

Николай Милчев си изяснява това със конкретика, тъй като дебатът значи конкретика.

Двете отзиви в елементи чуйте в звуковия файл.