Изборът на името е една от най-сладките и трудни отговорности

Изборът на името е една от най-сладките и сложни отговорности на бъдещите родители. Името е за цялостен живот и се свързва окончателно със ориста на този, който го носи. Задачата въобще не е лесна. Особено в случай че името не е премисляно или няма единомислещ избор. Тук на помощ може да бъде съставянето на лист. Редуцирането му до все по- дребен и все по- дребен брой имена най-после ще излъчи няколко.

Как да съставим лист?
На първо място е значимо самото дребосъче и неговото място измежду останалите индивиди. Да не се срами от името си, с цел да не търпи насмешки, да се произнася и запомня относително елементарно. За доста родители е от голяма важност името да бъде и произносимо добре и за чужденци.
Кажете на глас персоналното име, което сте избрали, с бащиното и фамилното. Произнесено с останалите имена, персоналните такива имат избрана мелодия, темп даже, която пък провокира прелестно чувство в този, който го произнася. Тук няма да ви кажем по какъв начин да кръстите бебето си, само че някои насоки, от които да се ръководите, могат да бъдат значими за избора.

Модерните имена
Материя, осеяна с клопки. Изаура е звучала доста настоящо през 80те, само че през днешния ден името е смехотворно и провокира безусловно асоциации със сапунки. Инджи доби същата закономерна известност и безспорно добродетелите на героинята от известния турски сериал е въодушевило не едно и две фамилии, само че да си спомним за името Изаура и неговата история след 20 години. Модите се сменят, постоянно изцяло се отхвърлят, а името си остава с индивида.

Имената от историята и литературата
В това число влизат персони от българската история, които към момента са настоящи и вдъхват горделивост – Борис, Симеон, Калоян. Виж, с хановете е по- мъчно – Крум, да вземем за пример, се „ смила ” от ухото към момента добре, само че Омуртаг?! Помпозните Мария- Антоанета, Жозефина, Луи будят най- дребното усмивка. От литературата са почерпени много невероятни имена. Тук също стъпваме доста деликатно – Албена е едно, само че Шибил – напълно друго. Жулиета е ново, само че да кажем, в действителност красиво име, само че пък в Ромео са вложени други асоциации. Представете си едно малко, сладко момиченце, каквото аз познавам, носещо трагичното Ана- Каренина. Наистина не всяко е успешно.

Сложните имена
Да преброим буквите: Ана- Мария, София- Антония, Самуил- Ангел...Такова дълго персонално име, следващо от бащиното и фамилното, в случай че би трябвало да бъде изписано в документ може да не се окаже лесна задача. Притежателят на сходно име сигурно ще среща обстановки, в които да поправя останалите, които все не могат да го запомнят или произнасят вярно.

Чуждите имена
Заемките от чужбина са все по- постоянно срещани. С огромна известност се употребяват такива от съветския език и тъй като имаме общ славянски корен, те не звучат необичайно – Александър, Сава, Светлана. Да, само че някои англо-американски като Дейвид, Ейнджъл, Бетани, Майкъл са искрено сложни за катурване в устата. С латино- американските като Игнасио, Леонсио, е същото.

Традиционните имена
Традициите са прелестно нещо. Те би трябвало да се почитат и почитат, да се съблюдават. Георги, Мария, Николай, Гергана – това са чудесни обичайни имена, зад които за укрепване стои по някой всесилен светия - настойник. Прекрасно. Но Пенка, Ганка, Радка, Стою, Хараламби, Ангеларий – звучат друго в днешно време. Едно младо, съвременно момиче или момче, един предстоящ експерт, едва ли би се почувствал удобно с такова име.

С традициите стигаме до една извънредно щекотлива тематика за всички млади родители – дали да кръщаваме детето на някой баба или дядо?
Не малко току- що сродени семейства са разкъсвани от раздори и сръдни – Защо на нея ( тъщата ), а не на мен ( свекървата )? Защо единствено една писмен знак, а не цялото име?
Първородното момче се кръщава на дядото по мъжка линия – това би могло да е прелестна традиция – стига да е пожелана от самите бъдещи родители, а не от обединявания фронт на техните родители. Не са редки и случаи на подкупване с материални облаги, единствено и единствено да бъде задоволено суетното предпочитание на бабата или дядото. Стремежът да се угоди не на един, а по опция на всички заинтригувани, ражда имена като Иванела, Петродим и други хибриди. И въпреки всичко, в случай че роднината е с потвърдени качества и е човек, който всички почитат и ценят – за какво не?

Ученията за тълкуванията на имената споделят, че не е хубаво да се кръщава напълно на различен човек, въпреки и уважаван- това задължава и обременява детето кармично. Ако държим да уважим някой дядо или баба, може, въпреки и с малко, да попроменим името. Но в случай че не желаеме, никой не може да ни накара принудително или с прочувствен рекет, да пречупим волята си, с цел да се похвали някой различен.

Би било хубаво да помислим и за галеното име – дали е допустимо такова. Не е напълно прелестно да се обръщаш към някого с цялото име, без отсянката на непосредственост, което дава галеното. Можем да обърнем внимание на това дали името си има празник. Именният ден е още един мотив за наслада, дарове и въобще всичко най- хубаво за едно дете, че и възрастен.

И последното, което си коства да бъде съобразено е смисъла на самото име. Стара българска традиция е да се дават имена, които съдържат в себе си несъмнено значение, което ще даде избрани черти в бъдещия човек. Ще го защищават от зло или ще го дарят с добродетели. Сега има доста именници със смисъла на българските имена. Някои са окончателно остарели, само че най-малко ги има всичките. Там можем да проверим какво значи името, което сме избрали. Така ще превърнем и най- елементарното име в някоя блага история, която да описваме на детенцето и да го накараме да се почувства друго и особено. Каквато е и задачата ни, когато избираме име.

Изброените в публикацията имена нямат за цел да обидят някой четец, носещ или избрал към този момент съответното име. Те са израз на избрана авторска позиция.