Иво Маев: Deconstructing Борисов
Иво Маев е политолог, зает с медийни планове в Европа, както и с местни цивилен и политически начинания отвън София. Държи на политическата памет, на документите и историческите аналогии. Застъпва тезата за лимитирано присъединяване на интелектуалците в политиката.
Как би обяснил днешна България на, да речем, скандинавец или англосаксонец от междинната класа?
Държава, която по нищо не наподобява на това, което той е привикнал да назовава “държава ”, само че в това време задоволително позната и наподобяваща на Гърция, Италия, Испания, Португалия. Страна на южната просвета, на културата на виното, на по-бавното придвижване, на бавното хранене, по-бавното мислене, по-бавното развиване и така нататък Това прочее е обществена мода в англосаксонския свят.
В политически смисъл съществува ли това, което аз назовавам “метакоалиция ”? Т. е. има ли политически картел сред ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи плюс случайниците, в който единствено видимо има съпротива?
Прави усещане, че доколкото левицата отдавна стои в съпротива – или това, което се назовава левица или пост-комунистическа левица или нео-комунистическа левица, – тя не може да създаде задоволително различни политики и различно говорене, което да претвори в стройна система за опълчване на ръководството на ГЕРБ. В този смисъл ГЕРБ в този момент стои, общо взето, незаместим на политическия терен, доколкото ГЕРБ копира модела на една огромна национална партия, в която има всичко – от ляво до дясно-център, и се пробва да покрие оптимално количество ползи. Затова не можем да приказваме за метакоалиция или картел.
Къде се корени триумфът на Борисов? Не приказвам за народнячеството: може би в умелото балансиране сред разнообразни олигархични котерии?
Това е положително съмнение, само че съгласно мен, става дума за извънреден политически инстинкт, бих споделил скотски инстинкт, в който чувството за политиката от макиавелистки вид господства. От времето на Макиавели насам малко неща в политическата нравственос могат да се дефинират като значими и по тази причина съм податлив да диря отговорите в държанието на Борисов точно в тази посока.
Т.е. евристичното, spur-of-the-moment, парадоксално политическо мислене, което употребява мистичното поклонение на индивида пред властта?
В някаква степен - да. Но това е гений, който на Борисов не може да му се отхвърли.
А на втори и трети проект?
На втори проект би трябвало да търсим корените в националната логика на психиката. На трети проект да търсим в националната история. На четвърти проект, в случай че искаш, да търсим и в геополитиката (смях). Така или другояче Борисов седи като една фигура, която като магьосник може да вади неповторими решения, най-често краткосрочни, които могат да запушват дупки - другояче неговият транспортен съд може да се обърне. Дали в този момент стратегически тези неща са верните, занапред следва да забележим, тъй като Борисов до момента не е изкарал мандат. И в този момент се заинатил да изкара този мандат непременно. В този смисъл виждаме един широкоскроен, примирителен Борисов, който е податлив да дискутира, да се извинява и така нататък Много повече извърнат на открито, доста повече извърнат към проблемите с Македония, Западните Балкани. Нещо, което не бе типично за ранния Борисов.
Но по какъв начин е допустимо всеобщо хората да не виждат, че той приказва нелепости и от време на време и чисти слабоумия? Политикът не може и не трябва да бъде само несъзнателен. Да не приказваме, че при него прагът толкоз е паднал, че той знае, че каквато и неука тъпота да изговори, ще му се размине.
Не е напълно по този начин – просто по този начин действа политиката в България, и неговото говорене е много дейно. Няма да давам образец с Тодор Живков, само че да дам с Буров. Буров, който стои като идеологически маркер на генерации българи. Ами ние знаем за него, че политическото му говорене не е по-различно от това на Борисов.
Пак две Българии, нищо ново. Образованата против 80-те % (смях).
Да, доколкото младите образовани българи мъчно съумяват след Освобождението да създадат дълготрайна политическа кариера. За сметка на това имаме Петко Славейков - нещо сходно на Борисов, който приказва по същия метод и доста дълго време стои в политиката.
Май си прав. Петко Рачов, отвън литературната си активност, е образец за конформизъм в българската политика; сякаш “леберал ” априори, е бил подготвен на всичко индуктивно (смях). Но за друго приказвам: Борисов “удавя ” целия спор за бъдещето на децата ни. Спорът за бъдещето става нерешим като имагинерен постструктуралистки спор сред Бурдийо и Дерида, да скалъпвам.
По-просто е: той гледа на политиката като на съревнование, тъй като въпреки всичко е бил състезател. “Аз ви удрям на избори, къде сте вие да го изиграем този мач, да забележим дали можете ”. Той мисли в спортни термини. И фактът, че побеждава, демонстрира, че очевидно те са използвани и ефикасни за нашенската политика.
Хипотеза: в този момент му е супер значимо да избута европредседателството, да се снима с всички, да театралничи и да обиколи Европа, само че по-късно, когато го затиснат вътрешните проблеми, ще “хвърли пешкира ” и ще изиска нови избори – щот за него изборите са тип народен избор на доверие.
Аз мисля, че Борисов ще направи всичко допустимо да резервира мандата. Важно му е. Важно му е, тъй като той не може и не би желал да си потегля от историята по позорен метод....
Страница на публикацията: 010203
Как би обяснил днешна България на, да речем, скандинавец или англосаксонец от междинната класа?
Държава, която по нищо не наподобява на това, което той е привикнал да назовава “държава ”, само че в това време задоволително позната и наподобяваща на Гърция, Италия, Испания, Португалия. Страна на южната просвета, на културата на виното, на по-бавното придвижване, на бавното хранене, по-бавното мислене, по-бавното развиване и така нататък Това прочее е обществена мода в англосаксонския свят.
В политически смисъл съществува ли това, което аз назовавам “метакоалиция ”? Т. е. има ли политически картел сред ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи плюс случайниците, в който единствено видимо има съпротива?
Прави усещане, че доколкото левицата отдавна стои в съпротива – или това, което се назовава левица или пост-комунистическа левица или нео-комунистическа левица, – тя не може да създаде задоволително различни политики и различно говорене, което да претвори в стройна система за опълчване на ръководството на ГЕРБ. В този смисъл ГЕРБ в този момент стои, общо взето, незаместим на политическия терен, доколкото ГЕРБ копира модела на една огромна национална партия, в която има всичко – от ляво до дясно-център, и се пробва да покрие оптимално количество ползи. Затова не можем да приказваме за метакоалиция или картел.
Къде се корени триумфът на Борисов? Не приказвам за народнячеството: може би в умелото балансиране сред разнообразни олигархични котерии?
Това е положително съмнение, само че съгласно мен, става дума за извънреден политически инстинкт, бих споделил скотски инстинкт, в който чувството за политиката от макиавелистки вид господства. От времето на Макиавели насам малко неща в политическата нравственос могат да се дефинират като значими и по тази причина съм податлив да диря отговорите в държанието на Борисов точно в тази посока.
Т.е. евристичното, spur-of-the-moment, парадоксално политическо мислене, което употребява мистичното поклонение на индивида пред властта?
В някаква степен - да. Но това е гений, който на Борисов не може да му се отхвърли.
А на втори и трети проект?
На втори проект би трябвало да търсим корените в националната логика на психиката. На трети проект да търсим в националната история. На четвърти проект, в случай че искаш, да търсим и в геополитиката (смях). Така или другояче Борисов седи като една фигура, която като магьосник може да вади неповторими решения, най-често краткосрочни, които могат да запушват дупки - другояче неговият транспортен съд може да се обърне. Дали в този момент стратегически тези неща са верните, занапред следва да забележим, тъй като Борисов до момента не е изкарал мандат. И в този момент се заинатил да изкара този мандат непременно. В този смисъл виждаме един широкоскроен, примирителен Борисов, който е податлив да дискутира, да се извинява и така нататък Много повече извърнат на открито, доста повече извърнат към проблемите с Македония, Западните Балкани. Нещо, което не бе типично за ранния Борисов.
Но по какъв начин е допустимо всеобщо хората да не виждат, че той приказва нелепости и от време на време и чисти слабоумия? Политикът не може и не трябва да бъде само несъзнателен. Да не приказваме, че при него прагът толкоз е паднал, че той знае, че каквато и неука тъпота да изговори, ще му се размине.
Не е напълно по този начин – просто по този начин действа политиката в България, и неговото говорене е много дейно. Няма да давам образец с Тодор Живков, само че да дам с Буров. Буров, който стои като идеологически маркер на генерации българи. Ами ние знаем за него, че политическото му говорене не е по-различно от това на Борисов.
Пак две Българии, нищо ново. Образованата против 80-те % (смях).
Да, доколкото младите образовани българи мъчно съумяват след Освобождението да създадат дълготрайна политическа кариера. За сметка на това имаме Петко Славейков - нещо сходно на Борисов, който приказва по същия метод и доста дълго време стои в политиката.
Май си прав. Петко Рачов, отвън литературната си активност, е образец за конформизъм в българската политика; сякаш “леберал ” априори, е бил подготвен на всичко индуктивно (смях). Но за друго приказвам: Борисов “удавя ” целия спор за бъдещето на децата ни. Спорът за бъдещето става нерешим като имагинерен постструктуралистки спор сред Бурдийо и Дерида, да скалъпвам.
По-просто е: той гледа на политиката като на съревнование, тъй като въпреки всичко е бил състезател. “Аз ви удрям на избори, къде сте вие да го изиграем този мач, да забележим дали можете ”. Той мисли в спортни термини. И фактът, че побеждава, демонстрира, че очевидно те са използвани и ефикасни за нашенската политика.
Хипотеза: в този момент му е супер значимо да избута европредседателството, да се снима с всички, да театралничи и да обиколи Европа, само че по-късно, когато го затиснат вътрешните проблеми, ще “хвърли пешкира ” и ще изиска нови избори – щот за него изборите са тип народен избор на доверие.
Аз мисля, че Борисов ще направи всичко допустимо да резервира мандата. Важно му е. Важно му е, тъй като той не може и не би желал да си потегля от историята по позорен метод....
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ