Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш външен министър, директор на

Ивайло Калфин, някогашен вицепремиер и някогашен външен министър, шеф на Европейската фондация по възстановяване изискванията на труд и живот, е безапелационен, че България доста от дълго време е подготвена за Шенген.  " Това е прието с редица изказвания на Европейска комисия и Екологичен потенциал. Проблемът сега е в две страни членки - Австрия и Нидерландия. По вътрешнополитически аргументи те не позволяват разширение на Шенген с България и Румъния ", сподели Калфин по БНР. 

" Европейски Съюз е голяма машина за договаряния ", означи още той и уточни, че страната ни не употребява задоволително дейно този инструментариум.

" Шенген има потребност от дълбоки промени ", означи Ивайло Калфин.

 

" Направен е когато не е имало подобен миграционен напън върху Европа. Това е тематика, която се разисква от европейските законодатели, само че по нея няма консенсус. Съгласието значи страните, които са вътрешни, да понасят еднообразно тежестта с външните. Австрия е една от страните, която блокира това нещо ". 

 

Не можах да схвана по какъв начин държавното управление си слага в проекта задания, които не зависят от него, акцентира Калфин.

" Кабинетът не може да обещае участие в Шенген до края на годината и участие в еврозоната от началото на 2025 – та. Най-вероятно и двете няма да се случат. За еврозоната не бих сложил дата. Това е комплициран развой. Свързан е и с вътрешна акция и подготовка, и с външна. Избрахме най-ранната теоретично дата, само че не виждам какви гаранции има ". 

 

Той разяснява опцията " Лукойл " да внесе в хазната сумите, желани от държавното управление. 

" Сумите, които се желаят от " Лукойл ", са свързани с налози, които те дължат към края на годината. Няма закъснение на изплащането все още. Въпросът е и какви законови учредения има да се желае това нещо. Може би някой си е харесал рафинерията и ще търси по какъв начин да смени собствеността ". 

 

Той уточни, че има единна европейска политика по въпроса с съветските енергийни запаси. 

 

" Тя е към понижаване на енергийната взаимозависимост на Европа от Русия, която беше към 40%. За България има дерогация. Тя е до идната година. Не виждам какво по-ясно може да има ".

Единна европейска политика има и по въпроса за протичащото се в Близкия изток, сподели Калфин.

 

" Външните министри в Европейски Съюз упорстват за филантропично прекъсване на военните дейности, с цел да се достави помощ. Приема се, че е обикновено да има ответен отговор на Израел, само че би трябвало да се пази цивилното население ".