Къде е националното достойнство на България, когато става дума за Русия?
Ивайло Дичев,
Обзалагам се, че сакралният израз " национално достолепие " е измежду най-употребяваните през последните години. И колкото повече се стабилизираше страната след срутва на 1990-те, толкоз по-често взеха да го повтарят. Въпрос на достолепие станаха освен апелите против затварянето на реакторите в " Козлодуй ", нарязването на руските ракети Секретен сътрудник или опазването на розовото доматие, само че и на глед нелепи битки като тази за правото да бием обичайно дамите си или да не носим маски в моловете по време на пандемията. Те ще ми кажат, аз нямам ли си национално достолепие!
Възрожденски песни и черешови топчета
Обикновено тематиката извиква визията за битова кръчма, където юнаците се черпят, а дамите режат салатки. Национално достолепие - това един подобен прилив на топлота в гърдите от великите победи на предците. А също обективен яд против предателите интелигенти, които позволяват, че предишното може и да е било по-различно. То е пеене на възрожденски песни, рецитации на дядо Вазов, исторически възстановки с черешови топчета и селфита.
Най-успешно се претърпява това национално достолепие, когато отсреща имате някой дребен и слаб, на който можете без заплаха да наложите волята си. Някое малцинство като ромското или ЛГБТИ да вземем за пример. Някоя дребна страна като Северна Македония, пред която да демонстрирате своето великолепие - както в исторически, по този начин и в съвременно-европейски проект.
И ето, че внезапно против нас се изправи същински заплашителен съперник. Русия освен ни стопира газа и към този момент напредва в посока Молдова, само че и на няколко пъти ни заплашва с нуклеарен удар. А прочее българската аудитория е пощадена (благодарение на спрените пропагандни канали) и не чува подигравателното имперско отношение, което се лее там по наш адрес. И по какъв начин реагират нашите бранители на достолепието? Едни се изпокриха, другите сеят суматоха, така както е поръчал Кремъл, а цифровият народ единствено това чака, с цел да почне да препраща постинги за енергиен апокалипсис.
Радев против Петков. Генералите против " харвардците ".
Едно от най-тъжните неща в рецесията е държанието на българските офицери. Генерал Румен Радев да вземем за пример можеше да остане в историята с това, че избра страната на жителите през 2020. Но в този момент мъчно ще се отърве от определението " позорна позиция ", което му даде вицепремиерът Асен Василев. Позорна, тъй като вместо да отбрани прословутото национално достолепие и да активизира жителите против съветската опасност, президентът взе да се държи като лелка на опашка - но цените, но мирът. Освен това направи подправено подстрекателство, че Германия и Австрия към този момент са клекнали на Путин и заплащат в рубли (съветникът му го сподели по-ясно в една телевизия), ерго да се подчиним и ние. После отпътува за Испания, където се кани да полети с Юрофайтера, за който лобираше преди пет години. Изобщо - жалко!
Притеснително е, че не е самичък. Генерал Стефан Янев се кани да осребри страха пред Русия, който самичък подклажда, в нов политически план. Предполага се, че в него ще вземат участие доста пенсионирани военни - едно съсловие, което обичайно обича да взе участие в патриотични инициативи, където се пишат национални доктрини и се брани достолепие. Само дето това нормално се случва някъде надалеч в предишното, не в сегашното. Един тип приказка, която да разказваш на внуците във военно-историческия музей. Дали са всичките съветски сътрудници - нямам доверие. Боя се, че нещо се е случило с българската национална еднаквост във времето на комунизма. Онези, които би трябвало да дават образец за храброст и да водят, през днешния ден се крият зад гърбовете на боязливите си съграждани.
Не е ли необичайно, че същински образец за национално достолепие дадоха точно " харвардците " - тези, които до през вчерашния ден популистите обругаваха за това, че не знаели по какъв начин са нещата тук. Петков рискува живота си, с цел да поддържа с персонална среща украинския президент в Украйна; Василев рискува обединението с гласуването в Народното събрание за военна помощ и направи дълго чаканата декларация, която да измие срама от лицето на страната ни: " В този спор България ще помогне на страната, която се бори против агресора ".
Спонтанната поддръжка за тези думи са знак за това, че българите откровено желаят страната им да има достолепие. Не единствено когато става дума за леко художествени тематики като кирилицата или произхода на цар Самуил, а и в действителна рецесия като тази. Криза, при която Путин ни употребява като опитно зайче, та да види по какъв начин ще реагират по-сериозните купувачи на газ, а петата му колона към този момент даже не смята за нужно да се крие.
Фалшивите борби и същинските рецесии
Но за какво това искане за достолепие идва изпод? Вероятно причина е неналичието на българска аристократична традиция, обвързвана с чувството за персонална чест. Нали знаете, че в България не се е състоял нито един двубой. Всъщност единственият е провокиран от чужденец - унгарският консул Карли, който се почувствал афектиран от депутата Найчо Цанов. След като не трябва улучен, последният хвърля револвера си в символ на митинг против този феодален бит.
Добре, само че в случай че чувството за чест е самостоятелно, то достолепието на жителя е рожба на модерната демократична ера. Чест имат специфични хора, за достолепие през днешния ден претендираме всички. И това достолепие желае отпред на нацията да бъдат почтени хора, подготвени прочее даже да изгубят властта си, с цел да го запазят.
А за тази цел дано първо се научим да разграничаваме подправените борби, които водеха популистите, от същинската, пред която сме изправени през днешния ден.
Обзалагам се, че сакралният израз " национално достолепие " е измежду най-употребяваните през последните години. И колкото повече се стабилизираше страната след срутва на 1990-те, толкоз по-често взеха да го повтарят. Въпрос на достолепие станаха освен апелите против затварянето на реакторите в " Козлодуй ", нарязването на руските ракети Секретен сътрудник или опазването на розовото доматие, само че и на глед нелепи битки като тази за правото да бием обичайно дамите си или да не носим маски в моловете по време на пандемията. Те ще ми кажат, аз нямам ли си национално достолепие!
Възрожденски песни и черешови топчета
Обикновено тематиката извиква визията за битова кръчма, където юнаците се черпят, а дамите режат салатки. Национално достолепие - това един подобен прилив на топлота в гърдите от великите победи на предците. А също обективен яд против предателите интелигенти, които позволяват, че предишното може и да е било по-различно. То е пеене на възрожденски песни, рецитации на дядо Вазов, исторически възстановки с черешови топчета и селфита.
Най-успешно се претърпява това национално достолепие, когато отсреща имате някой дребен и слаб, на който можете без заплаха да наложите волята си. Някое малцинство като ромското или ЛГБТИ да вземем за пример. Някоя дребна страна като Северна Македония, пред която да демонстрирате своето великолепие - както в исторически, по този начин и в съвременно-европейски проект.
И ето, че внезапно против нас се изправи същински заплашителен съперник. Русия освен ни стопира газа и към този момент напредва в посока Молдова, само че и на няколко пъти ни заплашва с нуклеарен удар. А прочее българската аудитория е пощадена (благодарение на спрените пропагандни канали) и не чува подигравателното имперско отношение, което се лее там по наш адрес. И по какъв начин реагират нашите бранители на достолепието? Едни се изпокриха, другите сеят суматоха, така както е поръчал Кремъл, а цифровият народ единствено това чака, с цел да почне да препраща постинги за енергиен апокалипсис.
Радев против Петков. Генералите против " харвардците ".
Едно от най-тъжните неща в рецесията е държанието на българските офицери. Генерал Румен Радев да вземем за пример можеше да остане в историята с това, че избра страната на жителите през 2020. Но в този момент мъчно ще се отърве от определението " позорна позиция ", което му даде вицепремиерът Асен Василев. Позорна, тъй като вместо да отбрани прословутото национално достолепие и да активизира жителите против съветската опасност, президентът взе да се държи като лелка на опашка - но цените, но мирът. Освен това направи подправено подстрекателство, че Германия и Австрия към този момент са клекнали на Путин и заплащат в рубли (съветникът му го сподели по-ясно в една телевизия), ерго да се подчиним и ние. После отпътува за Испания, където се кани да полети с Юрофайтера, за който лобираше преди пет години. Изобщо - жалко!
Притеснително е, че не е самичък. Генерал Стефан Янев се кани да осребри страха пред Русия, който самичък подклажда, в нов политически план. Предполага се, че в него ще вземат участие доста пенсионирани военни - едно съсловие, което обичайно обича да взе участие в патриотични инициативи, където се пишат национални доктрини и се брани достолепие. Само дето това нормално се случва някъде надалеч в предишното, не в сегашното. Един тип приказка, която да разказваш на внуците във военно-историческия музей. Дали са всичките съветски сътрудници - нямам доверие. Боя се, че нещо се е случило с българската национална еднаквост във времето на комунизма. Онези, които би трябвало да дават образец за храброст и да водят, през днешния ден се крият зад гърбовете на боязливите си съграждани.
Не е ли необичайно, че същински образец за национално достолепие дадоха точно " харвардците " - тези, които до през вчерашния ден популистите обругаваха за това, че не знаели по какъв начин са нещата тук. Петков рискува живота си, с цел да поддържа с персонална среща украинския президент в Украйна; Василев рискува обединението с гласуването в Народното събрание за военна помощ и направи дълго чаканата декларация, която да измие срама от лицето на страната ни: " В този спор България ще помогне на страната, която се бори против агресора ".
Спонтанната поддръжка за тези думи са знак за това, че българите откровено желаят страната им да има достолепие. Не единствено когато става дума за леко художествени тематики като кирилицата или произхода на цар Самуил, а и в действителна рецесия като тази. Криза, при която Путин ни употребява като опитно зайче, та да види по какъв начин ще реагират по-сериозните купувачи на газ, а петата му колона към този момент даже не смята за нужно да се крие.
Фалшивите борби и същинските рецесии
Но за какво това искане за достолепие идва изпод? Вероятно причина е неналичието на българска аристократична традиция, обвързвана с чувството за персонална чест. Нали знаете, че в България не се е състоял нито един двубой. Всъщност единственият е провокиран от чужденец - унгарският консул Карли, който се почувствал афектиран от депутата Найчо Цанов. След като не трябва улучен, последният хвърля револвера си в символ на митинг против този феодален бит.
Добре, само че в случай че чувството за чест е самостоятелно, то достолепието на жителя е рожба на модерната демократична ера. Чест имат специфични хора, за достолепие през днешния ден претендираме всички. И това достолепие желае отпред на нацията да бъдат почтени хора, подготвени прочее даже да изгубят властта си, с цел да го запазят.
А за тази цел дано първо се научим да разграничаваме подправените борби, които водеха популистите, от същинската, пред която сме изправени през днешния ден.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ